Ханс Улрих Фон Кранц
Тайните на Третия райх (28) („Аненербе“ — секретният проект на Хитлер)

Дългият и неговото копие

Да се върнем към нашия центурион Лонгин. В превод от латински името му означава „дълъг“. Хората с висок ръст изключително много се ценели в римската армия, тъй като стандартният римски командир не се отличавал почти с нищо особено. След разпятието, ако се вярва на евангелските текстове, Лонгин се превърнал в ревностен християнин. В Евангелието от Матей е казано:

54. А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението (в момента на смъртта на Спасителя на Кръста. — Бел.авт.) и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!

След изпитаното душевно потресение центурионът станал един от лидерите на християнската община. Своето копие той запазил като реликва. Лонгин много проповядвал и в крайна сметка придобил дар да изцелява хората от очни болести. Впоследствие бил канонизиран от църквата. А какво станало с неговото копие?

Отначало се намирало сред християнските реликви в Рим. Но римската империя бързо западала и в течение на няколко века следите на копието се загубили. Възможно е то да се е пазело в един от множеството манастири, които в бушуващата Европа били единствената крепост на стабилност, макар често и призрачна. Но щом всичко повече или по-малко се успокоило, копието отново изплувало на повърхността.

През X век под названието „Свещено Копие“ фигурирало в списъка на реликвите, принадлежащи на германския император Отон Велики. Според легендата по-рано принадлежало на самия Карл Велики, който пък го бил получил от римския папа в знак на благодарност за освобождаването на Рим от варварите. Описанието на копието доказва, че става дума за същия предмет, който Хитлер видял в Хофбург. Впоследствие копието преминавало от ръка в ръка и се използвало при коронацията на императорите. Така например на една средновековна миниатюра се вижда Хенрих II, който държи копието в момента на коронясването му за император.

Но после се случило нещо непонятно. Свещеното Копие неизвестно защо от време навреме наричали Копието на свети Мавриций. Объркване? Съдейки по всичко, не. Свети Мавриций бил, както и Лонгин, римски войник, християнин, пострадал в епохата на гоненията през IV век. Той заедно с много други едноверци бил екзекутиран. Според легендата преди смъртта си Мавриций успял да хвърли копието, което, описвайки съвсем немислима траектория, се забило в гърлото на императорския легат, командващ екзекуцията на християните. Оттогава се смятало за реликва, даряваща победа над враговете. То принадлежало отначало на Бургундския род, а после попаднало при германските императори. И започнала неразборията. Отначало всички прекрасно разбирали, че става дума за съвсем друго копие. Но след като бъдещият император Отон Велики го взел със себе си в поход срещу унгарците и ги разгромил в битката при река Лех в деня на честването на свети Лонгин, то получило допълнително прозвище — „Копието на Лонгин“. Малко по-късно неговите притежатели започнали да твърдят, че в ръцете им се намира същото копие, което пронизало сърцето на Христа.

През XIII век копието попаднало в династията на Хабсбургите — най-влиятелните и силни германски князе. От този момент започнал стремителният възход на техния род. По съвсем необяснима причина Рудолф Хабсбург скоро бил избран за германски император. После под властта на Австрия доброволно преминали Чехия и Унгария. Три века след придобиването на Копието на Съдбата — така започнала да се нарича реликвата — Хабсбургите се превърнали едва ли не в пълновластни господари на цяла Европа. Карл V, германският император, бил едновременно и испански крал. Изглеждало, че съвсем скоро, след още един скок, вместо няколко големи държави щяла да възникне единна универсална империя.

Скок не се получил. Твърде силно било обективното противодействие на подобни планове. Но в течение на столетия родът на Хабсбургите, някога западнал и никому неизвестен род, бил господар на една от най-големите държави в Европа. Не е ли станало това благодарение на Копието на Съдбата? Хитлер искал да разбере това на собствен опит.