Ханс Улрих Фон Кранц
Тайните на Третия райх (24) („Аненербе“ — секретният проект на Хитлер)

В търсене на Майтрея^[1]

На 10 септември 1938 година в кабинета на Химлер се провело съвършено секретно съвещание. В него участвали — самият райхсфюрер на СС, Шефер и още няколко водещи специалисти от Тибетския отдел. Точното съдържание на техния разговор е неизвестен — не са се запазили нито протокол, нито свидетелства на участниците. Знаем само едно: именно на това съвещание окончателно бил определен съставът, сроковете и задачите на експедицията.

Съставът се оказал твърде пъстър: покрай професионалните учени в експедицията участвали професионални разузнавачи и диверсанти, а също специалисти по радиовръзка. Химлер мечтаел за организирането на пряка радиовръзка с Лхаса, за да може постоянно да общува с висшите непознати сили. Очевидно се планирало установяването в Тибет на постоянно действащ център. Фактически се правела първата крачка към колонизацията на Тибет, на тази тайнствена прародина на арийците, на нацистка Германия.

През април 1939 година експедицията пристигнала в Индия. Шефер бързал много: в Европа вече се чувствало наближаването на голямата война и англичаните се отнасяли не много дружелюбно към немските учени. В публикациите си местната преса открито наричала Шефер шпионин. Затова сътрудниците на „Аненербе“ облекчено въздъхнали, когато индийско-тибетската граница останала зад гърба им.

Първата работа на Шефер била да поведе експедицията към подножието на планината Каченджанга. Никакви изследователски задачи повече не се поставяли. Шефер трябвало колкото може по-скоро и ефективно да изпълни основната си мисия. Позовавайки се на трудовете на известния специалист по будизъм Алберт Грюнведел, ръководителят на експедицията твърдял, че в подножието на тази планина се намирал един от входовете в тайнствената Шамбала. Тук експедицията останала няколко седмици. През това време на върха на планината били разположени контейнери с радиоапаратура, която можела да работи на автономен режим. Специална ветроенергийна инсталация снабдявала мощния предавател с електричество, а в случай на безветрие като застраховка имало на разположение акумулатори.

Особено внимание било отделено на мерките за безопасност. Всички подстъпи към ретранслатора били минирани, всеки невнимателен опит на някого да се доближи до него водел до неминуем взрив. При това взривът автоматично предизвиквал свличането на лавина, която унищожавала и апаратурата, и този, който се опитвал да я вземе.

По-нататък Шефер и другарите му се отправили в столицата на Тибет Лхаса. Там той бил посрещнат с разтворени обятия, като стар познат (може ли след това да се вярва, че Шефер по-рано не е бил там?). Регентът на Тибет Квотухту написал на Хитлер лично писмо, в което се казвало:

Дълбокоуважаеми господин (крал) Хитлер, управляващ Германия, господстващ над обширни страни! Да пребъде Вашето здраве, радостта от покоя и добродетелта! Сега Вие работите над създаването на държава на расова основа. Затова пристигналият тук ръководител на немската Тибетска експедиция сахиб Шефер не е имал никакви трудности нито по пътя към Тибет, нито в осъществяването на своята цел за установяване на лични дружески отношения; нещо повече, ние се надяваме на по-нататъшно разширяване на приятелските отношения между нашите правителства. Приемете, Ваша Светлост, господин (крал) Хитлер, нашите уверения за бъдещата ни дружба в съответствие с думите, изказани от Ваша страна. Аз Ви потвърждавам това! Написано на 18 число на първия тибетски месец в годината на Земния Заек (1939 година).

Освен това регентът изпратил на фюрера на германската нация подаръци: куче от особена тибетска порода, копринена кърпа, сребърна чашка с капак, инкрустиран със скъпоценни камъни. Но не установяването на дипломатически отношения била основната цел от пребиваването тук на Шефер. Той жадно търсел следи от непознат разум, опитвал се да влезе в контакт с висши сили.

По какъв начин, освен с влиянието на висши сили може да се обясни съществуването тук, в безплодните планини, на прекрасния град с множество дворци и храмове, изградени на недостижимо ниво на майсторство? Легендата гласи, че са били построени от демони, извикани от първия Дал ай Лама. Шефер внимателно изучавал ритуалите на будистките монаси и намирал в тях много общо с ритуалите на древните германци, във всеки случай такива, каквито си ги представял. Всички церемонии щателно се заснемали с кинокамера: Шефер снимал филм за тайнствената и чудесна страна.

Тибетските власти толкова се доверявали на немските учени, че им позволили да влязат в светая светих на будистките манастири — в техните подземни светилища, където пускали, меко казано, далеч не всеки. Именно там се извършил обредът за получаване на ясновидски дар. Същността му се състояла в следното: тибетските монаси отдавна били забелязали, че хората започвали да пророкуват най-често след мозъчна травма. Ако се нанесе подобна травма по изкуствен начин, човек може да се превърне в ясновидец. Ритуалът се наричал „откриване на трето око“. В центъра на челото пробивали отверстие, после го затваряли с дървен клин, мажели го с лечебни мазила и го оставяли да зарасне. Шефер и още няколко участници в експедицията дали съгласието си за провеждане на такава операция. Вероятно резултатът се оказал добър, тъй като подобни операции в началото на 40-те години започнали да се правят на много офицери от СС. През 1945 година в района на Севастопол било намерено цяло немско гробище, в което всички покойници имали триъгълно отверстие на челата си.

Шефер, обаче, търсел контакт с висша същност, контакт с Майтрея. Бил убеден, че той съществува. В отчетите си Шефер описал ритуалите на тибетските монаси.

Монасите в алени празнични одеяния в унисон произнасяха празнични текстове. Нарочно ниските, клокочещи гласове се сливаха с невъобразимото ромолене, излизащо, изглежда, от отворената утроба на Майтрея — бъдещия Буда. Това беше най-грандиозната статуя на високия, изографисан с червен лак олтар… Симфонии от цветове и благовония пригласяха на великолепно сработения оркестър.

Глухо удряше барабанът, свиреха флейти, извлечени от човешките пръсти, като мартенски капки се разнасяше звънът на чинелите и златните звънчета. Майтрея, когото тук наричат Чампа, беше изобразен като добродушен дебеланко с бръсната глава. Още не му беше дошло времето в ново въплъщение на Буда да слезе от небесата на грешната земя и той с тъжна усмивка се взираше в ставащото през благовонния дим, стискайки в ръката си пътно вързопче. Ще дойде време и скриващата го планина с победен гръм ще се разтвори и вече в облика на принц той ще тръгне по тибетските пътеки, възвестявайки настъпващата ера на щастие и справедливост.

Но Шефер не могъл да установи контакт с Майтрея. Официално не успял да намери и Шамбала, въпреки че съществуват някои факти, които ни карат да се съмняваме в това. Във всеки случай, в края на 1939 година, буквално две седмици преди началото на Втората световна война, експедицията успяла да се върне в Германия. В актива си тя имала не малко постижения. В Мюнхен Шефер бил посрещнат като национален герой, самият Химлер дошъл да го посрещне на летището. Веднага бил поставен въпросът за подготовката на нова експедиция, още по-представителна. Покрай всичко останало с експедицията щял да замине неголям военен отряд и внушителен товар с оръжие. Очевидно немците все пак имали какво да защитават и колонизират в Тибет. Само че Втората световна война не позволила тези планове да се осъществят.

При все това радиомостът с Лхаса действал до 1942 година, когато англичаните, след като се добрали до ретранслатора, все пак го унищожили. Твърде любопитни са спомените на един от участниците в тази експедиция — на един британски учен, когото немците взели със себе си за всеки случай. В подножието на планината Каченджанга той намерил останки от немски базов лагер, който изглеждал така, като че ли бил напуснат съвсем неотдавна. Но дори това не било най-интересното: от останките на лагера до една скална издатина водела широка утъпкана пътека, където… прекъсвала без всякакви следи! Ученият предположил, че там се намирал тайният вход във вътрешността на планината и имал намерение да изследва това място. Но групата, която трябвало да завземе ретранслатора, към този момент достигнала върха на планината и се натъкнала на минно заграждение. Мините се взривили, предизвиквайки свличането на лавина, която завинаги погребала и останките от лагера, и тайнствената пътека. Британският учен като по чудо успял да се спаси.

След неуспешната експедиция интересът към Шамбала, според логиката на нещата, би трябвало да се смени с разочарование. Това, обаче, не се случило. Тибетският отдел на „Аненербе“ се разраствал, при Хитлер започнал да функционира таен „тибетски щаб“, съставен изцяло от монаси. Една интересна подробност: Германия побеждавала във войната до 1942 година, след което започнала постоянно да търпи поражения. Разбира се, за това имало множество напълно обективни причини. Но освен тях винаги има на лице определен личностен фактор. В теорията на мениджмънта съществува понятието „качество на управленските решения“, което характеризира доколко добре ръководителят ръководи. Именно това качество на управленските решения у Хитлер рязко се влошило през 1942 година в синхрон с унищожаването на радиотранслатора. Така че въпросът за това, дали фюрерът е получавал рекомендации от Шамбала, както и преди, остава открит.

Каква била по-нататъшната съдба на нашите герои? През 1941 година Шефер бил изпратен във Финландия. Говорело се, че е изпаднал в немилост пред Хитлер, за да го изпратят на заточение… Подобни разговори по-скоро напомнят стандартната маскировка. По-вероятно е, че Шефер е взел участие в загадъчния проект „Лапландия“, подробностите, за който са неясни и до ден-днешен. Това се потвърждава и от обстоятелството, че през 1943 година Шефер благополучно бил „изваден“ от немилост и отново започнал да работи по своята тибетска тематика. Заедно с ведомството на доктор Гьобелс ученият взел участие в пропагандната кампания „Дружеският и тайнствен Тибет“. А през 1944 година, почти година преди поражението на Германия, следите му изчезнали. Говорело се, че Шефер отново участвал в някаква тайнствена мисия в чужбина. За възстановяване на връзката с Тибет? В друг, не по-малко смел проект? Във всеки случай, да се връща в Германия от последната си експедиция през май 1945 година за Шефер било безсмислено. Възможно е и сега в дълбока старост той да доживява своя век в някое далечно ъгълче на Земята, надсмивайки се над наивните историци, блъскащи си главите над загадките на неговите тибетски експедиции.

Що се отнася до тибетците от обкръжението на Хитлер, то те всички загинали в края на април 1945 година при щурма на Берлин от руските войски. Не се предавали в плен, своите ранени застрелвали и всичките си тайни отнесли със себе си в гроба.

А тези тайни, съдейки по всичко, били не малко…