Ханс Улрих Фон Кранц
Тайните на Третия райх (23) („Аненербе“ — секретният проект на Хитлер)

Източниците на интереси

За европейските тайни общества Изтокът винаги си оставал източник на загадъчни, мистични знания, на хилядолетна мъдрост. Още в онези времена, когато кръстоносците воювали със сарацините, те неволно се оказвали подвластни на обаянието на тази древна култура. Именно от Изтока взела своето начало мъдростта на тамплиерите.

Към XIX век били изследвани големи области на Източна Азия. Недостъпен и загадъчен оставал само Тибет — най-високите планини в света, където времето като че ли било спряло и хората живеели незабързано и спокойно, където съществувала древна религия и откъдето, според преданията, произхождали много легендарни мъдреци. Именно към Тибет се стремили онези, които се опитвали да постигнат основите на мирозданието. И специалистите на „Аненербе“ не правели изключение.

Историята на „тибетския проект на СС“ започнала през 1922 година. Главна роля за това изиграл вече известният ни Хаусхофер. Той поканил в Германия няколко тибетски лами (религиозни учители), от които се опитвал да се научи на божествената мъдрост. Неслучайно той наричал себе си „ученик на Източната мистерия“ и смятал, че главна германска колония трябвало да стане именно Тибет, който можел да дари новия райх с мистична сила.

През 1926 година по предложение на Хаусхофер в Берлин било основано Тибетско сдружение. В същото време с тибетската култура и митология той запознал и Хитлер, който наскоро бил излязъл от затвора. Бъдещият фюрер бил завладян от мистичната история, той с трепет четял книгите на френския езотерик Рене Генон, който пишел за загадъчната страна Шамбала^[1].

След катастрофата на Атлантида учителите на високата цивилизация, обладателите на Знанието, синовете на Външния Разум, се заселили в огромния лабиринт от пещери. В сърцето на тези пещери те се разделили на два „пътя“: десен и ляв. Първият „път“ нарекъл своя център „Агартхи“ („Тайно място на богатство“) и се отдал на съзерцание, без да се намесва в хорските дела. Вторият „път“ основал Шамбала, център на могъщество, който управлявал стихиите и човешките маси. Маговете-воини на народите на Земята можели да сключват договор с Шамбала, давайки клетви и жертви.

Да спечели толкова могъщ съюзник — не е ли това предел на мечтите на всеки уважаващ себе си държавен деец? Хаусхофер също се стремял да установи връзка с Тибет, със загадъчната страна Шамбала. В значителна степен той успял.

Щафетата от ръцете на Хаусхофер приел Ернест Шефер, един от най-младите и талантливи сътрудници на института „Аненербе“ Ернест се родил през 1910 година в семейството на крупен предприемач. Сведения за детските и юношеските му години практически не са се запазили до наши дни. По непроверена информация още в детството си той се увличал от източната култура, неговият баща бил страстен колекционер на всевъзможни китайски вази и японско оръжие и момчето израснало в такава обстановка. Ернест постъпил в университет, но изучавал не любимата си ориенталистика, а зоология — очевидно в порив на моментно увлечение. Именно в качеството си на зоолог той заминал през 1931 година за Източен Тибет в състава на експедицията на Долан.

Долан и не подозирал, че впоследствие този поход ще бъде наречен „експедицията на Шефер“. Младият немец се държал скромно, с нищо не издавайки истинските си интереси. Никой не знаел, че е член на НСДАП и близък познат на Химлер. Райхсфюрерът на СС благословил юношата за пътуването и му поставил няколко сложни задачи, сред които било търсенето на страната Шамбала. Разбира се, Химлер би предпочел да изпрати някой по-възрастен и по-опитен, но след като се отворила такава възможност — защо да не се възползва? Освен това прекрасно знаел какво представлява Шефер.

Експедицията потеглила от Бирма и била принудена да пресече райони на Китай, обхванати от война. Почти половината от членовете на експедицията загинали. Шефер поел ръководството над останалите и упорито продължил да върви напред. Той обследвал такива райони, в които по-рано не бил стъпвал крак на европеец. Пресекли планински вериги, дълбоки влажни долини и бурни реки. В своята излязла след експедицията книга „Планини, Буди и мечки“ Шефер описал този поход по следния начин:

От мостове нямаше и помен. През реката, течаща в тясно корито, бяха опънати две въжета, хванати от два щифта на отсрещния бряг. Когато ги въртиш, едното въже се движи в едната посока, другото — в противоположната. За тези въжета можеше да се крепи само една тежест, товарно животно или отделен човек. Те за няколко секунди прелитаха над страшната бездна.

Шефер и неговите спътници обследвали горното течение на големите китайски реки Янцзи и Хуанхе, поправили маса неточности, изобилстващи на географските карти. При това неведнъж им се налагало да влизат във въоръжени сблъсъци с бандити. Усилията им били възнаградени — Шефер намерил и описал много реликтови растения, за които се смятало, че отдавна не съществуват в природата, а също мечката панда, за която в онова време в Европа нищо не знаели.

Изпълнявал ли е Шефер поръчение на Химлер? За това нищо не е известно. Изобщо, от този момент младият биолог започнал да води двойствен живот — от една страна, продължавал да прави откритите си изследвания, а от друга — се хвърлил с главата напред в окултната тематика. Време и сили имал и за едното, и за другото. Във всеки случай, разположението на Химлер към него се запазвало и дори се затвърждавало. През 1933 година, веднага след основаването на института „Аненербе“, Шефер станал негов щатен сътрудник.

През 1935 година Шефер бил поканен да участва в една германо-американска експедиция. Половината участници били немци, половината — янки. При това финансирането било главно американско, то се извършвало от Филаделфийската академия по естествени науки. Но в самото начало на пътя между двете страни избухнал конфликт и американците се върнали обратно. Съдейки по свидетелствата, които имах, конфликтът бил провокиран именно от Шефер, с цел да се избави от чужди очи. Американските учени още дълго време се оплаквали от лошия нрав на германския си колега — което било много забавно, тъй като в действителност младият учен се отличавал с открит и добродушен характер.

Немците продължили пътя си и стигнали до горното течение на Янцзи и Меконг (практически всички големи реки в Източна Азия водят началото си от един район). По официални данни Шефер съвсем за малко не стигнал до Лхаса — официалната столица на Тибет. Не стигнал ли?

Резултатите от втората експедиция се оказали още по-поразителни от първата. Били открити много нови видове растения и животни, в частност, антилопата оранго, гълъбът-джудже, синята овца, множество неизвестни и редки птици. Шефер написал поредната си книга, името му станало известно в научните кръгове. През 1937 година защитил дисертация. Едновременно с това бил назначен за глава на новообразувания Тибетски отдел в „Аненербе“.

Ето тук се появили резултатите от „отклоненията“, които Шефер правел от официалния си маршрут. В разпореждане на СС били предадени хиляди древни тибетски ръкописи, значителна част от огромното културно наследство, от мъдростта на Изтока. Резултатите се оказали толкова обнадеждаващи, че изникнал въпросът за незабавно организиране на нова, поредна експедиция.