Ханс Улрих Фон Кранц
Тайните на Третия райх (20) („Аненербе“ — секретният проект на Хитлер)

Проектът „Тор“

За разработките на психофизическо оръжие в Третия райх е известно съвсем малко. Най-вече защото документацията на учените в „Аненербе“ впоследствие била завзета от победителите и станала вече тяхно секретно оръжие. Само по чиста случайност успях да попадна на следите на проекта, който в средите на института беше получил кодовото название „Тор“ в чест на един от древногерманските богове. И до ден-днешен в моите знания за него има множество „черни дупки“.

Задачата на психофизическото оръжие била да осигури на притежателите му власт над съзнанието на хората. За първи път за подробните разработки станало известно, след като в Швейцария през 1959 година излязла в малък тираж една книжка под заглавие „Чукът на Тор“. Тя би могла да се приеме като банална „жълтина“, ако не били две обстоятелства. Първо, автор на книжката бил Вилхелм Алпентал — асистент на известния физик Карл Маур, един от водещите сътрудници на „Аненербе“. Второ, веднага след излизането на книгата почти целият тираж бил изкупен от неизвестни лица, а самият автор след един месец се удавил в Женевското езеро при твърде загадъчни обстоятелства. До наши дни са се запазили само няколко екземпляра от изданието, един от които попадна в моите ръце.

И така, какво е написал Алпентал? Според него в института „Аненербе“ било създадено оръжие, даващо власт над хората. При това уж били използвани знания от неземен произход.

И тук отново ще ни се наложи да се обърнем към „прокълнатия род“ Вилигут. Помните ли онези рунически плочки, които този род съхранявал в течение на цялата си история? Веднъж тяхно фотокопие попаднало пред очите на Маур. Той се вгледал и ахнал — написаното на плочките представлявало сложни схеми и формули, описващи по-рано неизвестни явления. При това само половината от тях се намирали на нивото на съвременната физика; останалите, очевидно, били все още недостъпни за разбиране от съвременните учени.

Именно на основата на текстовете на тези плочки били създадени така наречените техноматически апарати. В началото учените трябвало немалко да се потрудят, за да разшифроват руническите символи. После работата тръгнала по-бързо. Принципът на действие на апаратите се основавал на използването на така наречените торсионни полета, състоящи се от множество елементарни частици, образуващи вихрови потоци. Торсионните полета действали пряко на хипофизата и на намиращите се в нея нервни центрове, контролиращи волята на човека.

Проектът получил названието „Тор“. Изпитанието му се провеждало върху затворници от същия „спомагателен“ концлагер на института. Огромният прибор, с размери на къща, бил щателно замаскиран като уютна извънградска вила и едва ли някой би могъл да се досети за истинското му предназначение. През 1944 година сътрудниците на Маур започнали опити с хора. Налагало се да работят по метода „проби и грешки“. Работата била там, че механизмите на въздействие на прибора върху човешкия организъм предстояли да се изучават.

За ускоряване на работата Маур се свързал с професор Хирт от Страсбургския имперски университет. Хирт бил известен като едно от „светилата“ на науката за расите, колекционер на черепи и скелети на хора от различни раси. Целта на живота му била да докаже съществуването на кардинални биологични различия между представителите на различните раси, които биха позволили да ги отнесе към различни видове и по такъв начин да доведе расовата доктрина на нацистите до съвършенство. Маур помолил Хирт да изследва хипофизата на изпращаните му трупове, в частност, да обърне внимание на така наречените кристали на волята. Хирт с ентусиазъм се захванал за работа.

През това време Маур и екипът му продължавали експериментите си в натура. Той успял вече напълно да потисне волята на човека, така че не можел да се придвижва напред. При това особено чувствителните дори изпадали в безсъзнание. В някои случаи успявал да накара хората да изпълняват някакви най-прости движения. Обаче, за да изучи всички ефекти на торсионното поле и да създаде що-годе работоспособен телепатичен апарат, се изисквало време. Маур определял срок от десет години, след което психофизическите системи можели да се поставят на въоръжение. Но той нямал на разположение дори една година.

Наследството на „Аненербе“ завзели руснаците и американците. Съдейки по всичко, американците завзели апарата и част от сътрудниците, а руснаците — цялата документация. Къде се дянал самият Маур не е известно и досега. Не е известно също докъде са стигнали в изследванията си съвременните учени. Съдейки по някои косвени признаци, те са успели да постигнат успех. Във всеки случай, някои процеси в съвременния свят изглеждат много странни, ако не се предполага, че са предизвикани именно от психофизическо оръжие.