Ханс Улрих Фон Кранц
Тайните на Третия райх (34) („Аненербе“ — секретният проект на Хитлер)

Махалото, но не на Фуко^[1]

Как мислите, колко човека могат да се занимават с възкресяването на старата традиция на DOWSING^[2] (лозоходство), използвана от иманярите през Средните векове. Лаборатория? Отдел? Не, приятели мои! Цял научен институт, работещ в рамките на „Аненербе“. Той се наричал просто и без претенции — Институт на махалото, а лозоходството преименували с по-съвременно и приятно за ухото звучене „локация на махалото“. Случаят с този институт е твърде показателен.

За онези, които не знаят, ще се постарая накратко да опиша принципа на лозоходството. В старите времена се смятало, че подземните реки и кладенци, а също и съкровищата могат да се открият, като се използва орехова пръчка. Пръчката трябвало да бъде във формата на вилица; човек вземал в двете си ръце по една пръчка и се движел напред. Щом като се окажел над подземен обект, пръчките в ръцете му се отклонявали.

Именно този феномен представителите на „Аненербе“ искали да използват за военни цели. По какъв начин? — ще попитате. Много просто! За търсене на британски подводници. Не си мислете, че тогавашните лозоходци са летели със самолети над морето. Напълно достатъчни са им били морските карти, над които те проседявали по цели дни в комфортните си кабинети. А в края на деня правели сводки за „намерени“ вражески субмарини. Мисля, че не е необходимо да уточнявам, че данните абсолютно се разминавали с действителността, като се изключат единични случайни съвпадения.

Наистина срещали се и изключения. Например някой си Страниак, архитект по професия, действително демонстрирал необикновени способности, не намерили реално обяснение. Не била необходима орехова пръчка, за да намери кораба; достатъчно му било да погледне негова фотография и тутакси назовавал приблизителния район на местонахождението му. Известно време проверявали способностите на Страниак на немски кораби и грешките се оказали удивително незначителни. Най-често архитектът правилно посочвал местонахождението на корабите.

Талантът на Страниак намерил приложение и през 1943 година, когато в Италия се извършил държавен преврат, в резултат на който Бенито Мусолини, приятел и съюзник на Хитлер, бил свален и поставен под стража. Естествено първото желание на фюрера било да спаси приятеля си. Но ето ти проблем — мястото, където държали сваления италиански лидер, било неизвестно. Военното разузнаване не съумяло да се справи със задачата — Мусолини постоянно бил преместван от едно място на друго и информацията, получавана чрез абвера, непрекъснато се оказвала остаряла. На помощ се притекли специалистите от Института на махалото, които привлекли към търсенето на дучето Страниак.

Впрочем в дадения случай талантливият архитект допуснал грешка. Той съобщил, че дучето се намирал на остров Мадалена в Средиземно море. В действителност Мусолини се намирал в планински хотел, за което военното разузнаване накрая успяло да получи информация след два дни. След този случай доверието в Института на махалото паднало и повече никой не се отнасял сериозно към неговите препоръки. През 1944 година институтът без много шум бил ликвидиран.

Но покрай подобни полукомични институти в рамките на „Аненербе“ съществували немалко научни групи, които се занимавали със сериозна работа. Впрочем да спрем вниманието си на всички проекти ние все едно не можем. Затова ще се обърнем накрая към светая светих на „Аненербе“ — на неговите обреди и планове за бъдещето.