Ханс Улрих Фон Кранц
Тайните на Третия райх (30) („Аненербе“ — секретният проект на Хитлер)

Къде се намирало истинското „Копие на съдбата“?

Честно казано, от началото до края не бях сигурен, че копието на Мавриций и копието на Лонгин са един и същи артефакт. Твърде много бяха твърденията за това, че става дума за един и същи предмет. Но няколко твърде странни факта ме накараха да застана нащрек.

Първо, Свещеното Копие се е споменавало сред реликвите на християнската общност само през най-ранния период от съществуването й. И отново „изплувало“ на повърхността едва през IV век, вече след историята с Мавриций. Оказва се, че ние не сме в състояние да изградим непрекъсната верига от факти. Разбира се, напълно възможно е копието да е пролежало три века в някакъв тайник, за да не го унищожат езичниците. Но нали кръстът и гвоздеите са се почитали едва ли не открито? Откъде такова вниманието именно към копието?

Едва после, след като внимателно изследвах древните текстове, забелязах един твърде интересен факт: копието никога не е било собственост на християнската община. То е принадлежало на Лонгин. Тоест, докато Лонгин е бил в общината, копието се е намирало у него. След това заедно с него си „отишло“ и то. Само че къде?

Известно е, че Лонгин е станал страстен проповедник и е обиколил много страни. Маршрутът му е твърде добре известен. В частност, обиколил е земята на съвременна Сирия, Турция и се е отправил към Кавказ. Именно там, на територията на съвременните задкавказки републики, той се задържал продължително време, основал християнска община и я ръководил до самата си смърт. Трябва да кажем, че арменската християнска църква и досега почита Лонгин като свой основател.

Сега ми стана ясно в каква посока да търся. Разбира се, не знаех нито руски, нито арменски и се наложи да се обърна към преводач. Оказа се, че водя търсенето съвсем правилно: споменаването на Свещеното Копие се срещаше практически на всяка крачка. Първият документ, който успях да намеря, беше рапорт на един руски генерал, който през 1805 година се сражавал с турците на Кавказ. Руските войски завзели, в частност, Ечмиадзинския манастир. Там на руския генерал показали една реликва — древно копие — и му разказали удивителна история. Според преданието именно с това копие било пронизано сърцето на Христа и то притежавало гигантска магическа сила. Въпреки бурните времена нито веднъж през многовековната си история манастирът не бил разграбван, нито веднъж не го нападали врагове.

Познавайки чудесните свойства на реликвата, с нейна помощ монасите творили истински чудеса. Нерядко се налагало копието да извършва дълги пътешествия. През XVIII век, когато в Грузия започнала епидемия от холера, арменските монаси помогнали на своите православни едноверци, разнасяйки Копието с религиозната процесия по цялата страна. В резултат болестта била принудена да отстъпи.

И ето, копието лежало пред руския генерал. Той дълго се вглеждал в древната реликва, а после седнал да пише рапорт до своя император.

До Негово Императорско Величество, рапорт от генерала от пехотата княз Цицианов.

Освен преди взетите от мене при завръщането ми от Ечмиадзинския манастир близо до Ереван богати съкровища от икони, мощи, ризница, украсена със скъпоценни камъни, както за съхранение от лъжепатриарха Давид, който всичко това искаше да занесе в турските области, така и по молба на архиереите на тази нация, генерал-майор Несветаев след завземането на един манастир станал владетел и на други съкровища от голяма важност за светото християнство, а именно: Свещеното Копие, с което бил прободен Христос, Спасителят наш; ръката на свети Григорий, Просветителя на арменската нация — което било намерено скрито между рогожите и нечистите кърпи; богата ризница и икони и всичко това е доставено от споменатия генерал Несветаев в Тифлис, където мощите и Свещеното Копие били внесени от арменските архиереи с нужната церемония.

Сега генерал-майор Портнягин се занимава с преписка за всичко това с арменското духовенство за успокояване на нацията, която има голяма вяра в това Свещено Копие и мощите; искам да кажа, че то, както и преди донесените, са взети единствено за запазване от лъжепатриарха Давид, разхитил вече съкровищата на Ечмиадзинския манастир, и когато бъде угодно Богу да възстанови на патриаршия престол патриарха Даниил или Ечмиадзин бъде под руско управление, тогава всичко това ще бъде върнато в цялост на този манастир, понеже собствеността от никого не може да се отнеме.

Всичко това имам щастието най-покорно да поднеса на Вашето Императорско Величество; имам честта да поднеса и рисунка на това Свещено Копие. Генерал от пехотата княз Цицианов. Елисаветпол, 17 юни, 1805 година.

Днес оригиналното Свещено Копие се съхранява в Ечмиадзинския манастир. Малко хора знаят за него, което, впрочем, е само от полза за монасите. Мнозина, както и преди, смятат, че копието на Лонгин е същото това Копие на Съдбата, което е притежавал Хитлер. Трябва да кажем, че неговата съдба също не е съвсем ясна.

След разгрома на Германия многобройните копия на Копието бързо преминали в ръцете на победителите. При това всеки притежател твърдял, че в негови ръце се намира оригиналът, което още повече увеличавало неразборията. Но експертизата всеки път потвърждавала, че поредната „реликва“ е фалшификат.

Къде се дянал оригиналът? Да се проследи пътят му съвсем не било просто. В момента на капитулацията Нюрнберг не бил окупиран от войските на нито една от страните на антихитлеровата коалиция. Затова нацистите имали време да укрият Копието на Съдбата. Къде? Не е възможно да се каже точно къде. Могат да се правят само предположения. Известно е, например че когато по време на разпита Сиверс искал да разкаже за местонахождението на копието, бил грубо прекъснат. Защо? Кой от разпитващите го не е бил заинтересован Сиверс да разкрие истината?

Загадки, само загадки…