Ханс Улрих Фон Кранц
Тайните на Третия райх (3) („Аненербе“ — секретният проект на Хитлер)

Предтечата

Йорг Ланц фон Либенфелс (във всеки случай така този човек наричал себе си) дошъл на този свят, според собствените му думи, в Месина на 1 май 1872 година. Детските му години са покрити с мрака на неизвестността. Съдейки по всичко, Ланц сам е унищожавал свидетелствата за истинското си минало, замествайки ги с красива измислица. Впрочем някои неща от разказите му все пак били истина.

В частност, става дума за интереса му към Средновековието. От ранни години Ланц се увличал от рицарски романи, пленявала го суровата мощ на духовно-рицарските ордени. Именно тях той смятал за духовен елит на тогавашното общество. Според собственото му признание на първо място за него винаги бил орденът на тамплиерите^[1], чиято история той знаел отлично. Още повече че тази история действително съдържала немалко вълнуващи страници. Орденът, основан в епохата на Кръстоносните походи за защита на Гроба Господен в Йерусалим, за кратко време станал „държава в държавата“, натрупал огромни богатства и активно се намесвал в европейската политика. Покрай всичко останало тамплиерите основали собствени научни центрове, където активно се занимавали с астрология, магия и прочие забранени науки. Така орденът на тамплиерите, отначало оръдие на римския папа, започнал да представлява опасност за него — впрочем, както и за много крале в тогавашна Европа. Тези сили, след като се обединили, обаче, нанесли мощен удар на ордена, арестувайки наведнъж цялата му върхушка по обвинение в магьосничество и ерес. Орденът бил унищожен, но никой никога не успял да открие нито богатствата, нито хранилищата на неговите знания. Тези скрити съкровища вълнували ума на малкия Ланц, подтиквайки го да измисля романтичното си минало.

Така, според собствените му думи, той бил син на барон Йохан Ланц фон Либенфелс, представител на старо швабско семейство, чиито корени се отнасяли към XV век. Основателят на това семейство стремително се издигнал от прост бръснар благодарение на самоотвержената си служба на германския император. Тази традиция продължили неговите потомци; всички Либенфелс така или иначе се посветили на военна или духовна служба. А почти всички жени от рода в продължение на много векове ставали абатиси в различни немски манастири. Вероятно именно заради това родът твърде бързо угаснал — от края на XVIII век не намерих нито едно сведение за Либенфелс. Затова вероятно е знаел и Ланц, който по такъв начин можел безнаказано да си присвои родовите предци. Може би отначало това е било само игра, която самият той скоро започнал да възприема насериозно.

Кой в действителност е бил той? Адолф Йозеф Ланц се родил през 1874 година в едно от предградията на Виена. Баща му бил учител по история и оказал огромно влияние на мирогледа на сина си. Успях да открия свидетелство на един негов познат, който твърдеше, че Ланц-старши бил ярък привърженик на великогерманската идея и отдавал голямо значение на славното минало на немския народ. На стените в дома му висели хералдични щитове и старинно оръжие. Именно в такава обстановка раснал младият Адолф Йозеф. Но ако за бащата всичко това било не повече от увлечение, синът възприемал рицарската романтика напълно сериозно и отишъл далеч зад пределите, до които неговите родители искали да заложат романтичните му наклонности. В семейството назрявал сериозен конфликт, който се разразил през 1893 година. Младият Ланц, скъсвайки отношенията си със своя баща, влязъл в ордена на цистерианците^[2] под името брат Георг.

Цистерцианският орден е един от малкото средновековни ордени, просъществували до наши дни. Той не е много известен сред широките кръгове (за разлика, например, от йезуитите или прословутия „Опус Деи“^[3]), но е твърде влиятелен. Дълголетието му обуславяли две обстоятелства: първо, твърде суровият устав, който не бил променян от XII век, и, второ, откъснатостта от светските дела и извънредно мирният му характер. Последното малко устройвало Ланц, но изборът не бил голям. И той, потапяйки се в атмосферата на своите любими рицарски романи, със завидно усърдие започнал да гради духовната си кариера.

През първите години от пребиваването си в ордена Ланц се представил откъм най-добрата си страна. Успях да открия в манастирските архиви характеристика, която му дал игуменът:

Сред останалите послушници този се отличава със своето усърдие и вяра. Свято почита нашия устав, понеже счита всяко слово в него за вдъхновение от Бога. Най-ценното в този млад човек е това, че е съвършено защитен от всички вредни влияния на времето; той вижда себе си влизащ в Йерусалим начело на победоносна кръстоносна армия. Тези мечти не са опасни, понеже по такъв начин той става един от рицарите на нашата църква, рицари, които толкова ни липсват в днешния атеистичен век. Развитият интелект на този юноша ни кара да лелеем най-светли надежди за неговото бъдеще. Той има всички дадености да стане един от онези, с които се гордее нашата църква.

През 1897 година Ланц се подстригал за монах, а през следващата започнал да преподава в духовната семинария. Той не само учил, но и се учил: в манастира на Светия Кръст, както било през Средните векове, работели забележителни учени. Например Нивард Шлегел, специалист по ранна библейска история, който оказал на юношата огромно влияние, или Аксел Франц, един от най-добрите историци-медиевисти^[4], на когото младият брат Георг станал любим ученик. Тяхното общуване било толкова близко, че някои (впрочем, смятам, без всякакви реални основания) ги подозирали в хомосексуална връзка.

През това време името на Ланц постепенно станало известно в научния свят. Отначало той се занимавал с историята на самото абатство — твърде плодотворна тема и още неразработвана от учените. Трудовете по история на древния манастир, принадлежащи на неговото перо, се появявали в различни научни списания. Според някои сведения Ланц успял дори да подготви за издаване книга, посветена на този сюжет. Но тя така и не видяла бял свят. През 1899 година Ланц се отказал от обета и напуснал абатството.

Какво се случило? Работата била там, че Ланц, увличайки се по старозаветните сказания, изпитвал все по-голямо отвращение от изобразяваните там хора, постоянно съгрешаващи и отговарящи на злото със зло. На всяка страница на Библията тези хора творели зло, държали се като диви животни. Постепенно Ланц започнал да се замисля за природата на злото у човека и се заел да изучава в допълнение към всичко останало и антропология. Манастирското началство на първо време поощрявало тези занятия. Но само на първо. Докато не станало известно до какви изводи стигнал младият и ревностен монах.

А тези изводи били прости. На страниците на Стария Завет действали евреи, които били достойни само за презрение. А християните били хора с европейска култура, от европейски расов тип. След като прочел наличната литература по този въпрос, Ланц определил характерните черти на този тип — светла кожа и коса, сини очи. Накратко, ставало дума за прословутата арийска раса^[5]. Именно тя се явявала носител на добро, при това поради вътрешната си природа, независимо от религията. А негрите, азиатците, евреите — били въплъщение на злото. И дори да приемат християнството, това нищо нямало да промени в тяхната тъмна природа.

Тези твърдения по своята същност били ерес. Наставниците отначало се опитвали да посочат на Георг пътя на истината, но той вече бил завладян от собствената си идея. Нещо повече, препрочитайки древния устав на цистерцианския орден, Ланц открил в него някои места, кореспондиращи с неговите идеи. И сега в очите на младия човек не той изглеждал еретик и отстъпник, а всички останали братя — предатели, които били извратили изначалните постулати на ордена. В досието, събрано от моя баща, открих стар лист хартия, на който с ръката на Ланц бяха записани негови мисли по този въпрос.

Цистерцианското братство е било създадено с голяма цел — да пази арийската раса като избрана от Христа. То трябвало да противодейства на опитите на тъмнокожите да проникнат в лоното на християнството и да се смесят с нас, унищожавайки рода ни. През вековете то е стояло на стража на своите идеали. Но нищо не е вечно и днес братството се прероди. Очевидно агентите на врага все пак са проникнали в неговите среди. Братството подлежи на прераждане.

Мисълта да основе свой, нов монашески орден щял да преследва Ланц през целия му живот. А засега, връщайки се към светския си живот, временно отхвърлил духовните занимания и се посветил на науката. Получил няколко патента за изобретения, имал публикации в сериозни научни списания. През 1902 година станал доктор на науките. Той, както и преди, се занимавал със старозаветна история и веднъж, изучавайки асирийските надписи, дошъл до невероятно откритие.

Още през 1848 година английският ориентолог Остин Хенри намерил при разкопки два обелиска, на които били изобразени асирийци със странни митични животни от неизвестен вид. Клинописът^[6] съобщавал, че тези животни крал Мюсри изпратил на Ашурбанипал II в знак на уважение. По-нататък следвало пояснение, че владиката на Асирия развъждал тези животни в зоологическата градина на Калах.

Какви били тези животни? Ланц дълго се вглеждал в репродукцията на плочките. А после разбрал: това били пигмеи! Значи още от древността на Земята са съществували две раси: хора-арийци и човекоподобни пигмеи. Евреите, негрите, азиатците били резултат от престъпно кръвосмешение на тези две раси, от което, впрочем, са пострадали и съвременните европейци.

Темата за кръвосмешението Ланц разглеждал с особен интерес. Очевидно годините, прекарани в манастира, си казвали своето. За потвърждаване на изводите си Ланц вземал материали отвсякъде — от старозаветните библейски текстове до най-новите открития на антропологията. Широкият, но повърхностен кръгозор изиграл тук най-печална роля. Сексуалната разпуснатост на арийските жени, смятал Ланц, довела до израждане на расата; докато мъжете ходели на лов и търсели храна, жените се отдавали на разврат. Оттук, според него, произхождал библейският мит за Адам и Ева.

Изводите си Ланц подробно обосновал в книгата „Теозоология, или Гримасите на Содом и Електронът на Боговете“. Днес нейните основни положения ни се струват глупост, но в навечерието на миналия век, когато едва ли не всеки ден светът бил разтърсван от нови открития, хората били готови да вярват в най-невероятни неща. Още повече че всички тези открития Ланц старателно преплитал със своята теория. В частност, той надарил боговете с органи, които приемали рентгенови лъчи и радиосигнали; именно в това била тайната на тяхното всемогъщество и телепатичните им способности. Арийците също притежавали подобни способности, но ги загубили в резултат на престъпното кръвосмешение. Последен истински ариец бил Христос — с това се обяснявали и неговите чудеса.

Нима времето на арийците е отминало завинаги? Не, човечеството още можело да възобнови своето движение нагоре по еволюционната стълба, уверявал Ланц. За тази цел трябвало да се откажем от всички еврейски религии, да се отделят „белите“ потомци на арийците от „цветните“ потомци на пигмеите и да се забранят смесените бракове. А още по-добре — изобщо да се стерилизират. Непълноценните хора да се принасят в жертва на боговете, а евреите… къде ли… в Мадагаскар, може би, да се изпратят?

Разделението на избрани и всички останали трябвало да се запази и вътре в бялата раса. Никакъв социализъм, никаква еманципация, всичко това било измислица на злобните пигмеи! Жената трябвало да запази подчиненото си положение, в обществото трябвало да господстват същите закони като в живата природа. Само тогава механизмите, които осигурявали еволюцията — естествен и полов подбор — щели да заработят отново. Ланц, както и много негови съвременници, разбирал учението на Дарвин в буквалния смисъл на думата и предлагал да се развъждат хора, както се развъждат ценни породи кучета.

Да спрем за малко и да се попитаме: какво ви напомня това? Та това са в чист вид основните черти на хитлеровото учение! Въпреки че Хитлер никъде не се позовавал на Либенфелс (има си хас, та той приписвал на себе си авторството на всички тези идеи), за полубезумния идеолог в средите на СС всички знаели. Именно затова го наричали Предтеча, а в закритите изследователски институти учредили премия на името на Либенфелс, която се давала на най-отличилите се учени и представлявала неголям лек автомобил. Всъщност по този начин моят баща беше получил първата си кола.

Впрочем да се върнем към Ланц. Писането на книги било не кулминацията, а само началото на неговия път. Следващата му идея била основаването на орден, който трябвало да представя на света светлината на неговото учение. За да придаде на себе си (и на ордена) по-голяма тежест, през 1903 година приел фамилията фон Либенфелс, измислил романтична история на своя живот и създал около себе си ореол на романтична тайнственост. Към този момент не поддържал никакви отношения с родителите си.

През 1905 година орденът бил основан. Либенфелс не умувал над наименованието му, кръщавайки своята рожба „Новите тамплиери“. Едновременно с това започнал да издава списание под названието „Остара“, което имало твърде голям тираж. Ланц смятал своя орден за пряко продължение на делото на рицарите на Храма (които за по-голяма убедителност отъждествявал с легендарните рицари на Чашата на Свещения Граал). В изображението на Либенфелс тамплиерите се превръщали в безстрашни мисионери, борци срещу расовото кръвосмешение и превзелото целия свят еврейство. Те планирали основаването на великогермански райх (империя) от бреговете на Атлантика до степите на Източна Европа, който трябвало да включва в границите си целия ареал на разселените потомци на арийците. Всички низши раси следвало, това се подразбирало, да се изтребят или да се превърнат в роби.

Орденът твърде бързо разгърнал активна дейност. Неговата необичайност привлякла за членове много тогавашни интелектуалци. Сред тях имало и представители на висшето общество, на които им бил омръзнал придворният живот и търсели нови усещания. Ланц лично разработил устава на ордена, прекарвал дълги нощи в подробно описание на церемониала му. В основата му залегнал кодексът на цистерианците (ненапразно Либенфелс няколко години членувал в ордена им). Първите девет параграфа от устава съдържали утвърждаване на целите и принципите на ордена, изброявали се правата и задълженията на братята; имало кратко описание на ритуалите, отделни параграфи били посветени на церемониала, на йерархията, хералдиката и на униформеното облекло. По-нататък следвали не по-малко важни параграфи, отнасящи се за правата на собственост (както ще видим по-нататък, грижата за имуществото на ордена заемала далеч не последно място).

От това, което вече разказах за идеите на Ланц, може да се направи извод на какви принципи се основавал неговият орден. Това било религиозно расово обединение, в което се допускали само хора с арийска външност, свидетелстваща за преобладаване на чиста кръв. Грубо казано, за встъпване в ордена трябвало да притежаваш светла коса, сини (минимум сиви) очи и „арийско“ телосложение, което се установявало от определени пропорции на тялото. Например истинският ариец трябвало да има „продълговата глава“, тоест дължината на черепа да е по-голяма от ширината му. Целта на ордена била да пропагандира расовата чистота и развитието на арийската наука и изкуство. Ланц дълго обмислял каква религиозна основа да има неговият орден. Християнството, основаващо се на юдаизма — религията на пигмеите, явно не подхождало. Трябвало да измисли нещо свое. В резултат се получила смес от християнски заповеди, дарвинизъм и мистични култове, която самият Либенфелс, съдейки по всичко, така и не успял докрай да разположи по местата им.

Членовете на ордена били длъжни да поемат върху себе си голям, макар и в известна степен аморфен кръг от задължения. С това те се различавали от членовете на традиционните монашески ордени: никой не ги задължавал да живеят в манастир или да умъртвяват плътта си. Всеки бил длъжен да внася в дейността на ордена своята лепта. Ланц, както виждаме, се проявил като прагматичен човек. Членовете на ордена били длъжни, първо, да водят пропаганда и да привличат нови членове, второ, да помагат на своите събратя по орден и раса. Освен това сключваните от тях бракове трябвало да бъдат расово чисти. По всякакъв начин се подкрепяло създаването на нови центрове на ордена и крупните пожертвования в негова полза.

В рамките на ордена съществували научни и духовни кръгове. Те били призвани да развиват учението на Ланц. В частност, „учените братя“ се занимавали с генеалогия^[7] и антропология. В рамките на ордена със съвместни усилия били написани няколко ритуални книги, основна от които била „Хебдомадарий“. Всеки ден се провеждали по три служби (сутрешна, обедна и вечерна), които се променяли в зависимост от деня на седмицата. Въпреки сходството в наименованието те се различавали твърде много от християнските ритуали. В частност, всички участници в церемонията били длъжни да носят специално облекло и да изпълняват ритуални танци. Текстовете на молитвите, обаче, били твърде кратки и съдържателни — съдейки по всичко, Либенфелс просто го мързяло да пише дълги богослужебни книги.

В ордена съществувала собствена йерархия. Положението на всеки член зависело от расовата му чистота, готовността да се посвети на ордена и продължителността на членството в неговите редици. Била разработена сложна система за определяне на расовата чистота, през която минавали всички достигнали 24-годишна възраст. По-младите послушници и тези, чиято расова чистота била под 50%, образували в йерархията на ордена низшия разряд на „слугите“. Следващият разряд — „семейство“ — бил създаден за онези, които формално се числели в ордена, но не се старали да отделят много време за служене на боговете на Ланц. Като правило, в „членове на семейството“ влизали аристократите и богатите, които били основните спонсори на ордена. Разрядът на „неофитите“^[8] включвал хора с повече от 50% расова чистота, послушници, отскоро влезли в редовете на ордена.

Висшите разряди на ордена се разделяли на магистри, каноници, презвитери и приори, които се различавали помежду си по степента на расовата чистота и правата вътре в ордена. Да приемат нови членове във висшите приори можели, например, само приорите. Вътре във всеки ранг имало отделна йерархия, основана на стажа в ордена на един или друг член.

Ланц разработил и специална униформа за членовете на ордена. Одеянието им представлявало бяла сутана^[9] с островръх капишон (съществува силно подозрение, че Ланц го е заимствал от американския Ку-клукс-клан), украсена с червен кръст. Размерът и формата на кръста зависели от ранга на притежателя на дрехата. Приорите имали златен жезъл, напомнящ маршалския. Всеки член на ордена имал свой герб, както и всеки член на филиалите му. Гербовете се утвърждавали лично от Ланц и в основата им трябвало да се намира гербът на ордена. В частност, в тях непременно трябвало да присъстват ангел и фавн^[10]. При встъпване в ордена всеки брат приемал ново име.

И така, орденът на Либенфелс процъфтявал. Но само Либенфелс ли е имал заслуга за това? След като проучих някои материали, скрити много по-добре от другите, дойдох до извода, че това съвсем не е било така. Нещо повече, макар че бил основан през 1905, през първите две години водел жалко съществуване. Едва през 1907 настъпил необясним прелом. Положението на ордена рязко се подобрило, заедно с това се подобрило и финансовото му положение. Ланц се сдобил с древния замък Верфенщайн, романтична средновековна руина, разположен върху отвесна скала над самия Дунав. Тогава в ордена започнали да се стичат нови членове, за него заговорили в придворните кръгове. Каква била причината?

Отговора намерих на съвсем неочаквано място — в биографията на австрийския император Франц-Йосиф, издадена през 1926 година във Виена. Авторът, съдейки по всичко — австрийски социалист, ругаел, без да подбира думите, династията на Хабсбургите и, в частност, споменавал, че наследникът на престола, ерцхерцог Франц Фердинанд, „покровителствал мистичните псевдорелигиозни ордени“. Освен творението на Ланц други подобни ордени във Виена по това време нямало. Логично е да се предположи, че по някакъв начин Либенфелс се е срещнал с ерцхерцога и е спечелил покровителството му, поради което станал популярен в придворните кръгове.

Скъпо бих платил да можех да погледна банковите сметки на ордена и да проверя откъде са идвали парите за мистичните прищевки на Ланц. За съжаление, засега те бяха недостъпни и едва ли ще станат достъпни в близко бъдеще. Работата е там, че финансовите му дела се водели не как да е, а от световноизвестни швейцарски банки, които, както е известно, свято пазят своите тайни. Очевидно онези, които давали пари на ордена „Новите тамплиери“, съвсем не са искали някой да узнае за това.

Но да се върнем в 1907 година, когато Ланц тържествено се настанил в своя замък и започнал, както се полага на добър стопанин, да се занимава с интериора му. Над кулите на замъка се извисили два флага: на единия бил изобразен гербът на Либенфелс, а на другия — червена свастика^[11], обкръжена с четири сини цвята на златен фон. Ланц заимствал свастиката от символиката на древните индоевропейски племена, които той смятал за истински арийци. Изобщо той не правел изключение: много подобни движения избирали свастиката за своите знамена. От 1908 година в замъка започнали да се организират фестивали, които привличали многобройна тълпа зрители. В качеството си на организатор на шоу Либенфелс бил ненадминат (в този смисъл Хитлер щял да стане негов достоен наследник). Костюмираните празненства се съпровождали с представяне на митологични сцени под съпровод на музиката на Вагнер и завършвали с концерти и фойерверки.

Ланц приветствал първата световна война като „битка на арийската раса“. Наистина самият той не бил на фронта, въпреки че възрастта му напълно позволявала това. Другите членове на ордена се сражавали в редовете на австрийската и германската армии, което, впрочем, не ги спасило от неминуемо поражение. След войната орденът успял да спечели още по-голям авторитет — неговата идеология привличала все нови и нови привърженици, разочаровани от християнството и търсещи светлината на ново учение. Но ето че се появил проблем — в сложната икономическа ситуация потокът от финансови средства почти секнал, а притокът на нови членове без пукнат грош в джоба си не представлявал за Ланц голяма ценност. 1921 година достигнала най-високата точка в дейността на ордена „Новите тамплиери“, след което последвал неизбежен залез.

Но историята на Ланц не свършва с това…