Ханс Улрих Фон Кранц
Тайните на Третия райх (26) („Аненербе“ — секретният проект на Хитлер)

Копието на съдбата

Една от най-загадъчните истории, свързани с института „Аненербе“, е историята на реликвата, известна като „Копие на Съдбата“. Древното оръжие принадлежало на династията на Хабсбургите и, според преданието, трябвало да им носи успех.

„Копието на Съдбата“ бил любимият артефакт на самия Адолф Хитлер. За първи път той го видял още преди Първата световна война. Бидейки съвсем млад човек, той обикалял залите на виенския дворец Хофбург, превърнат в музей. Входът в музея бил безплатен, което било съвсем немаловажно обстоятелство за вечно бедстващия юноша. Случайно попадайки в залата на съкровищата на Хабсбургите, чиито експонати дотогава смятал за ненужни вехтории, Адолф бил привлечен от лекцията на един от гидовете, възглавяващи екскурзията. Ето какво написал той за това впоследствие.

Групата се спря точно срещу мястото, където се намирах аз, и гидът посочи едно старо копие. Отначало не обръщах внимание на това, което разказваше гидът, смятайки присъствието на групата за нахлуване в интимното течение на моите мрачни мисли. Точно тогава чух думите, които скоро промениха живота ми: „С това копие е свързана легендата, според която този, който го обяви са свое и открие тайната му, ще вземе съдбата на света в свои ръце за извършване на Добро и Зло… През Средните векове — продължаваше разказа си гидът, — някои германски императори владеели това копие и вярвали в легендата. Но през последните пет столетия никой вече не вярвал на тези приказки, ако не се смята Наполеон, поискал за себе си това копие след победата при Аустерлиц. След разгрома на наполеоновските войски копието било изнесено тайно от Нюрнберг и укрито във Виена“.

Когато екскурзиантите продължили обиколката си по залите на музея, бъдещият фюрер се приближил до витрината и дълго гледал копието. Ръкохватката му представлявала два клона, усукани в спирала, обхваната от потъмнял от времето накрайник, удивително тънък и остър. Впоследствие Хитлер обяснил, че, според преданието, копието можело да лети, въртейки се във въздуха и преодолявайки различни невидими полета. Освен това притежавало още редица магически свойства и този списък бил далеч не пълен.

Но всичко това станало по-късно, а в този момент Хитлер просто гледал копието, без да може да отмести поглед. Впоследствие си спомнял:

В тази минута разбрах, че е настъпил знаменателен момент в моя живот. Но не разбирах с какво този чисто християнски символ предизвика у мен толкова силно вълнение. Дълго време стоях, разглеждайки копието, съвършено забравил за всичко, което ставаше около мен. Изглежда копието пазеше някаква тайна, която не знаех, но ме изпълваше чувството, че я знам инстинктивно, без да съм в състояние да анализирам нейния смисъл в съзнанието си. Копието беше нещо като магически носител на откровение: то откриваше такива прозрения в идеалния свят, че човешкото въображение изглеждаше по-реално, отколкото реалният материален свят. Сякаш преди столетия вече бях държал в ръцете си това копие и то ми беше предало цялото си могъщество. Как беше възможно това? Що за безумие беше завладяло разума ми и беше родило буря в сърцето ми?

На следващия ден Хитлер отново отишъл в музея, за да види копието. А после се отправил в библиотеката, за да се запознае по-подробно с историята на необикновената реликва. Да го последваме и ние…