Ханс Улрих Фон Кранц
Тайните на Третия райх (11) („Аненербе“ — секретният проект на Хитлер)

Ученият

Тук отново трябва да се върнем към личността на Херман Вирт, достатъчно известен учен, но старателно забравен. Първият ръководител на проекта „Аненербе“, който след няколко години на блестящи успехи трябвало бързо и по неясни причини да напусне сцената.

През 20-те години Вирт бил твърде именит археолог и германист. В публикуваните през онези години изследвания, които може, макар и трудно, да се намерят в библиотеките и в наши дни, се срещат многочислени позовавания на неговите произведения — „Произход на човечеството“, „Свещената протописменост на човечеството“, „Хрониките на Ура-Линда“, „Вавилонският въпрос“. Основната идея, която той доказвал на страниците на своите книги, била такава: в корените на човечеството стоят две протораси. Северната, нордическата, е възвишена и благородна и на нея принадлежи заслугата за създаването на цивилизацията. Именно представителите на нордическата раса са изобретили писмеността, сложните оръдия на труда, създали са първите произведения на труда. Южната, низшата раса, не била способна на съзидателен труд, нейната съдба била подражание и завист. Съвременните народи в по-голямата си част са наследници на една от двете раси. Както виждате, теорията му е твърде близка до нацистката. Трябва ли да обяснявам потомци на коя раса Вирт смятал немците?

Съхранение и разпространение на паметта за славното германско минало — в това Вирт виждал своята мисия. Още през 20-те години започнал да създава колектив от съмишленици, на базата на който впоследствие щял да бъде сформиран институтът „Аненербе“. Тогава било положено началото на музейната колекция „Наследството на предците“ — Вирт обикалял германските музеи и преценявал какво би могло да заеме достойно място в планираната експозиция. През 1928 година Вирт се запознал с богатия бременски предприемач и меценат Людвиг Розелиус, който бил буквално очарован от идеите на учения. Той се съгласил да окаже сериозна финансова помощ на проекта на Вирт. Започнали, както се полага, със сградата: през 1931 година хранилището на постоянната експозиция на германските археологически старини, наречено гордо „Хаус Атлантис“, било завършено. Това било причудливо зрелище: обединение на ултрасъвременни архитектурни форми с древногерманска символика. Така, фасадата била украсена с гигантски тотем — от резбовано дърво изображение на Дървото на живота, слънчево колело и изографисан върху него кръст с разпятието на бог Один. Самият тотем бил покрит с рунически знаци.

Именно експозициите на „Хаус Атлантис“ залегнали в основата на изложбата „Наследството на немските предци“. Зданието на „Хаус Атлантис“ скоро станало щабквартира на института „Аненербе“.

Но безоблачните отношения на Химлер и Вирт продължили сравнително кратко. Работата била там, че Вирт се ориентирал към исторически и теоретични изследвания, а Химлер искал нещо повече. Той мечтаел, че „Аненербе“ ще започне да носи практическа полза. В писмото, което изпратил на свой роднина през 1936 година, професор Вирт се оплакал от съдбата си по следния начин.

За съжаление, между мен и райхсфюрера на СС се задълбочава взаимното неразбиране. Преди три години бях щастлив, откривайки в него родствена душа и високопоставен покровител на моето начинание. Сега откривам в него признаци на нетърпение. Макар нашите изследвания да дават плодове, при това богати и поразителни, това съвършено не задоволява райхсфюрера. Не мога да разбера какво иска. Той говори за някакъв „практически ефект“ от нашите действия. Но какъв практически ефект може да има от нашите изследвания, освен потресаващи знания, които получаваме отново и отново. В края на краищата „Аненербе“ не е танков завод и не може да превъоръжава материално вермахта, неговите задачи са в областта на идеологията. Когато казвам това на райхсфюрера, той се съгласява, но продължава да държи на своето. Неприятно ми е да мисля как може да свърши всичко.

А всичко свършило много просто — през 1937 година след включването на „Аненербе“ в системата на СС Вирт бил свален от своя пост. Отначало заради миналите му заслуги го оставили под домашен арест, но после, когато Втората световна война неизбежно се приближавала към печалния за Германия край, го унищожили в един от концлагерите. Академичният учен не могъл да разбере едно просто нещо: увлечението на Химлер по древната история и окултните науки съвсем не били платоническо. Райхсфюрерът бил жаден за власт и чакал тази власт да му даде „Аненербе“. Когато Вирт не разбрал какво искат от него, бил мигновено заменен с по-подходящ човек.

Със Сиверс ли? — ще попитате. Да, отначало аз също мислех, че е така. Но почти веднага се усъмних: не, не е същият мащаб. При всичките си таланти Сиверс по никакъв начин не подхождал за ръководител на мощната система „Аненербе“. Администратор, стопански ръководител, офицер за свръзка — да. Но не и началник.

И едва после, в сянката на Химлер, успях да разгледам фигурата, която в действителност е ръководела всички дела на „Аненербе“ след 1937 година. Този човек имал много имена. Ще го наречем просто — Маг.