Zотов
Епидемия в рая (47)

Четирийсет и шеста глава
Лютото изясняване на отношенията

понеделник, 04 часа и 51 минути

Вартоломей заедно с двама яки ангели, които взе от тренировъчната база, застанаха в полукръг, обърнати към крилете на Гавраил, но всъщност на значително разстояние от него, тъй като вече бяха чули достатъчно за смъртоносните свойства на „божествената сила“, докато стояха в гардероба.

— Палячовци — процеди с омраза Гавраил по адрес на Малинин и Калашников. Планът им да се скрият в гардероба и четиримата, тъй като знаеха, че той ще се успокои, след като единият от тях излезе демонстративно навън, наистина беше гениален. През цялото това време те открито се бяха подигравали с него. Гадняри.

— Значи искаше да обвиниш за всичко мен, така ли? — каза Вартоломей. — Знаеш ли какво ще ти кажа, Гаврюша? Ти може да си ангел, но си голямо животно. Хвърли меча.

Пребледнелите устни на Гавраил се разкривиха.

— Приличаш на идиот, Варти. — Стисна меча още по-здраво, но не се обърна. — Да, вие сте много, а аз съм сам. Но за сметка на това аз имам „божествената сила“. И трябва да се съгласите, че това е съществен аргумент в нашия спор. Добре, аз изгубих, оставете ме просто да си отида и аз никога повече няма да се върна тук. Ще избягам на Земята като паднал ангел. Можете да разкажете за всичко това на Гласа и нека специалната комисия да ме уволни in absentia^[1].

Той направи движение, сякаш се канеше да тръгне към изхода. Двамата едри ангели бавно се обърнаха в същата посока. Вартоломей вдигна ръка.

— А не искаш ли да ти дадем три милиона в небелязани банкноти и вертолет? — отбеляза той. — Гаврюша, казваме ти го миролюбиво: хвърли тая чекийка. Да не смяташ да се правиш на Ума Търман. Все пак сме петима и все някак ще те сгащим.

Всички се сепнаха от внезапния утробен звук, който се разнесе от бюрото. Присъстващите извърнаха неволно глави натам и установиха, че бръмчи мобилен телефон, сложен на вибрация — беше пристигнал нов есемес. Стъписването продължи около секунда, но това беше достатъчно за Гавраил.

Той се завъртя бързо като детски пумпал и опъна напред ръката си с меча, движейки го плавно като турски дервиш в такт с танца на разветите поли на дрехата си. В същия миг застаналият най-близо до него ангел на възмездието притисна с длан разпрания си от единия до другия край корем и започна бавно да се свлича на пода. Вторият ангел едва успя да отбие насочения право към окото му удар на смъртоносното острие, но силният ритник в корема го отхвърли настрани. Гавраил започна да се обръща към Вартоломей, но в същия миг усети страшно парене по лицето си, от което във вид на гореща пепел се посипаха веждите му, а огнената струя от юмрука на ангела го отблъсна назад като нажежена вълна. Въпреки силата на удара той не падна. Изправи се в цял ръст, разпери обгърнатите си с пламъци криле, които му придаваха вид на демон, и отвърна на Вартоломей, изпускайки два ревящи огнени стълба, които пометоха ангела като картонена кукла. Търкаляйки се, той разби стената и изхвърча като комета в коридора, обгърнат в облак от натрошена мазилка. Гавраил размаха заплашително пламтящите си криле, издигна се във въздуха, направи завой и полетя към ъгъла, където Малинин и Калашников стояха прегърнати и наблюдаваха случващото се с известно безразличие. Щом забелязаха, че ситуацията се промени, двамата приятели се втурнаха на различни страни и го направиха тъкмо навреме, защото „божествената сила“ се заби точно между тях. Сградата се изпълни с дим, пердетата и мебелите горяха. Малинин сграбчи един стол, запрати го към прозореца, стъклото се строши, а столът изхвърча навън.

— Ти си пълен тъпанар! — кресна Калашников на Малинин. — По-добре да го беше хвърлил по Гавраил! Ние няма как да се задушим!

— Виноват, ваше благородие! — извика в отговор казакът и изведнъж застана на четири крака и се понесе пъргаво като маймуна към съседната стена, където висяха почетни грамоти, медали и различни награди на собственика на кабинета. Гавраил се спусна малко по-ниско, смени траекторията и полетя след него, пляскайки с криле като гигантска птица и размахвайки острието на меча.

Малинин стигна до втория стол, хвана го сръчно, понапъна се и го метна право в главата на приближилия се Гавраил. А той се стовари с грохот на пода. Кадифените тапети горяха, а пламъците стремително се разпространяваха из целия кабинет. Към поваления архангел странично пикира втори ангел на възмездието, но той отстрани парчетата от натрошения стол от разбитото си лице и както си лежеше на пода, замахна с меча успоредно на паркета. Острието му разряза сухожилието на ангела над петата, той падна на колене и в този момент Гавраил, който вече бе скочил на крака, се завъртя като дервиш. Чу се удар и къдравата глава на ангела на възмездието тупна на паркета с разкривена от гняв уста.

— Е, хванахте ли ме, земни кутрета? — озъби се хищно Гавраил, намести по-удобно дръжката на меча в ръката си и прецени ситуацията. Малинин плъзна поглед из стаята, търсейки още един от тежките столове.

— Не-не — размаха обгорения си пръст архангелът и вдигна меча.

Нов още по-мощен от предишния пламък го блъсна в гърдите — в процепа на разбитата стена, изтръсквайки мазилката от перата си, стоеше Вартоломей. От изненада Гавраил изпусна меча, изтърколи се на разстояние и настървено започна да гаси пламъците по почернелите си криле. Той бързо осъзна колко съществена загуба е претърпял. Към „божествената сила“ се втурнаха едновременно от четири страни — Гавраил, Калашников, Малинин и Вартоломей. Двама от тях се носеха по пода, а двама — във въздуха. Казакът се оказа най-бърз от всички. Той грабна меча за ефеса, но не успя да го удържи, тъй като Гавраил пикира от тавана като ястреб и ритна с всичка сила Малинин в челюстта. Той отхвърча, преметна се през димящото бюро и падна, удряйки силно тила си. В същия момент в Гавраил се заби Вартоломей. Трошейки крилете си, двамата паднаха на пода право върху меча, като в същото време ангелът на възмездието притисна острието му с гърба си. Гавраил сграбчи с една ръка Вартоломей за хитона, а с другата го удари в брадичката и тутакси нададе вой, тъй като ангелът бе успял да отхапе от ръката му. Той налагаше архангела с юмруци в ребрата и забиваше коленете си в гърба му, опитвайки се отчаяно да събори ездача си.

Калашников скочи върху Гавраил отзад, сграбчвайки го за крилото с такава сила, че се чу пукане, а архангелът изкрещя от болка. За миг остави Вартоломей на мира и заби пръст под реброто на Алексей. От този безобиден жест на Калашников му притъмня пред очите. „Проклета телекинеза!“, успя да си помисли, отново прелетя през цялата стая и се стовари в ъгъла, където лежеше преди малко. Дрехите по него тлееха, а натъртеното му при падането тяло се раздираше от нечовешка болка.

Вартоломей се възползва от разсеяността на Гавраил и го ритна в гърдите, а архангелът размаха нелепо криле и се претърколи назад. Ангелът се преобърна от гръб по корем като щука на тиган и се опита да грабне меча. Гавраил сграбчи Вартоломей за крака и го дръпна с всичка сила, а ръката на ангела издра пода, чупейки ноктите си, и само два сантиметра не му позволиха да стигне до дръжката. Побеснял, Вартоломей замахна и удари бившия си началник с глава в лицето, а в отговор той се вкопчи в гърлото му и двамата се затъркаляха по пода, притискайки се взаимно с криле.

Калашников положи огромни усилия, за да се изправи, но веднага залитна настрани, тъй като му се виеше свят. Залитайки, той хукна към меча, който се търкаляше до биещите си. Наблизо, пръскайки искри, изчезна полупрозрачното тяло на убития от Гавраил ангел. Отрязаната му глава се търкаляше до него. Още секунда и… Гавраил стовари тежестта си върху Вартоломей, притискайки с лявата си ръка налетите му с кръв очи и шарейки отчаяно с дясната около себе си. Около тях кръжеше облак от пера, отскубнати от крилете по време на боя. Лицето му внезапно се разкриви от животинска радост — беше напипал дръжката на меча.

— Свършено е с теб, твар такава — изхърка архангелът и вдигна меча.

Вместо да му отговори, Вартоломей се изплю в лицето му. Гавраил се озъби, прониза с острието гърдите на ангела от лявата страна, където се намираше сърцето му, а в очите му пръсна гореща струя кръв от разкъсаната артерия. Но точно в този момент някой отново сграбчи Гавраил отзад за двете криле едновременно, отдръпвайки го със сила от поваления съперник. Гавраил избухна в дълго бибиткане, издигна се във въздуха и направи плавен завой, нанасяйки коронния си удар от три четвърти, но Калашников падна рязко на колене и острието само профуча над ухото му и го облъхна с топла въздушна вълна. Алексей се плъзна като змия под лакътя на архангела, удари го в ребрата от лявата страна и прониза Гавраил с меча. Окървавеното острие се подаде с хрущене през дясното му рамо. Металът се освети от светлосин електрически заряд и удари Калашников доста болезнено. По ръбовете на разреза преминаха искри, а раната започна бързо да се разширява…

Гавраил почти не изгуби съзнание от ужасната болка, която прониза цялото му тяло. Той не можеше да разбере какво става с него. Та това беше един сребърен меч, обичайното служебно ангелско оръжие, което беше абсолютно безвредно за него… В такъв случай за какъв бип… Помръкващият му поглед се плъзна надолу и архангелът веднага разбра всичко.

ЗАСЛЕПЕН ОТ ПРАХОЛЯКА НА БИТКАТА, ТОЙ БЕШЕ ХВАНАЛ ДРУГ МЕЧ.

Острието, което принадлежеше на мъртвия ангел, падна със звън от отслабналата му ръка. Калашников се изправи на колене, без да пуска кокалената дръжка на „божествената сила“, която стискаше трескаво в юмрука си. Лицата им се озоваха на едно ниво и те се гледаха един друг право в очите.

Гавраил се гърчеше в конвулсии, адски огън разяждаше плътта му отвътре и му оставаха да живее броени секунди. Краката му омекнаха и той усещаше, че пада. Архангелът стисна меча с две ръце, а на пода покапа кръв.

— Нямаш представа — прошепна на Калашников. — Нямаш представа как боли…

— Не — съгласи се честно той. — Нямам представа.

Гавраил въздъхна тежко, хлипайки, а върху устните му се наду и спука кървав мехур. Зениците му се разшириха и вцепениха и той вече не гледаше към Калашников, а сякаш през него. Устата на архангела се отвори смешно и оттам се показа върхът на езика му с капчица слюнка на него. Алексей хвана меча и го дръпна силно назад, а той излезе плавно, разкъсвайки плътта. Гавраил се олюля и падна по гръб. Очите му останаха отворени. Кожата покрай раната му се сбръчка и започна да придобива неестествен блед цвят, а тънките нишки на вените се откроиха още по-ясно…

Калашников захвърли „божествената сила“ в ъгъла, отиде при Вартоломей, дишайки тежко, и клекна до него. Вартоломей се надигна на лакът, половината му коси бяха изгорели, а на гърдите му се виждаше дупка, пробита от сребърния меч. Раната вече не кървеше и бе започнала да зараства. Двамата се огледаха. Пердетата в стаята бяха изгорели заедно с плюшените мебели, димът се виеше, из въздуха летяха сажди, прахоляк от мазилката и неизменните пера. Край обгоряло бюро се търкаляше Малинин, а бузата му беше посиняла.

— И таз добра — завъртя глава Вартоломей.

— Да — проточи Калашников, тъй като не намери думи да опише художествено случилото се.

— Искаш ли една цигара? — потупа го по рамото Вартоломей.

— Искам — отвърна той.

— Нямам — каза натъжено ангелът. — Това е Раят, да му го набибиткам.

Калашников отиде при Малинин и изля отгоре му водата от вазата, която неизвестно как бе оцеляла в битката, и то заедно с цветята в нея. Малинин изпръхтя, сложи ръка върху подутото си око и се закашля.

— Мама му стара… да му го набибиткам… бииииииииииип…

Всъщност другото му око веднага откри на пода трупа на Гавраил, който се бе покрил е паяжина от кръвоносни съдове.

— Готов ли е? — попита делово казакът.

— Да — потвърди Калашников. — Надявам се, че ти хареса?

— Доста мащабна работа — надигна се Малинин, пъшкайки. — Сигурно ще трябва да ремонтират кабинета една седмица. Най-важното е, че останах жив, а не както миналия път и това, ваше благородие, много ме радва. Знаете ли какво ще ви кажа? Трябваше да цапардосаме Гавраилчо по тиквата веднага, още щом влезе в кабинета, а не да разиграваме целия този театър на сенките и силуетите.

— Тогава нямаше да имаме никакви доказателства — отвърна Вартоломей, продължавайки да лежи на пода. — А сега — той се потупа по джоба — всичко е записано тук. На Гласа ще му е много интересно да го чуе.

Малинин отиде при Вартоломей и му се усмихна угоднически.

— Прощавай, братко — каза притеснено. — Но в началото подозирах теб. И буквите в името ти съвпадаха, и поведението ти беше доста подозрително, а пък момата убийца дори ти е ортак от Содом. Оказва се, че не съм разбрал правилно негово благородие, а пък той не е разбрал мен. Аз му викам: „Вартоломей“ и му соча с глава към вратата, сиреч да те хванем, а негово благородие имал предвид, че трябва да идем в базата и да те молим за помощ. Ей на колко загадъчно стана.

— Добре де, прощавам ти — махна великодушно с почернялата си от саждите ръка Вартоломей. — На всеки се случва. У вас, в Русия, вечно вкарват в затвора не когото трябва, това е традиция. В началото аз също си помислих, че вие сте се напушили с лотос, особено когато твоят ортак ми каза името на организатора на всички убийства.

Извикахме Сурен, а той отново потвърди, че митничарите не са го претърсвали и са се извръщали настрани, когато минавал през райските врати, макар че преди никога не се бе случвало такова нещо. Викам си, добре де, в края на краищата това също не е доказателство. Но след това, когато отидохме в архива и с моя пропуск прегледахме всички документи, свързани с положението на Гавраил в Небесната канцелария… А пък твоят бос изрови и бележката на Елевтерий… Дори и аз осъзнах, че тук нещо не е както трябва и че няма да е зле да проверим нещата още веднъж. Само ми е жал за момчетата. — Той погледна със съжаление към онова, което бе останало от загиналите ангели. — Но такава им е работата.

В това време Калашников проучи внимателно мобилния телефон на бюрото, който стана причина за началото на кървавата разправа. Натисна бутона и на дисплея се появи съобщение, написано с неразбираеми букви, които приличаха на клинопис.

— Имам чувството, че нашето момче е имало някъде още един свой агент — каза и хвърли апарата на Вартоломей, който го хвана със здравата си ръка.

— „Задържах Гласа, както ме помоли — преведе мрачно Вартоломей от арамейски. — Защо не отговаряш? Кажи какво да правя по-нататък.“

Той остави внимателно апарата на пода до себе си.

— На всичкото отгоре Гавраил е сложил „опашка“ да следи Гласа по време на отпуската му и да му докладва къде е — изплю се злобно ангелът. — Нищо, ей сега ще се съвзема и нашите ангели на Земята веднага ще разберат в коя хотелска стая се свира този плъх. Само да не го изпуснат.

— Е. на мен вече ми е време да тръгвам — разпери ръце Калашников. — Аз си свърших работата, а нататък ти се оправяй сам. Скоро Гласа ще си дойде, а аз още не съм се видял с жена си, а пък нямам никакво време. Ей сега ще се обадя от апарата за специална връзка на Шефа да му разкажа какво се забърка тук и ще отида да си придам приличен вид. Защото иначе какво ще каже Алевтина, ако след деветдесет години се появя пред нея с разбита мутра, с изгорели дрехи и без цветя? Къде ви е банята?

— Хайде, побързай — усмихна се Вартоломей. — Ще им кажа да ви приготвят вилата за срещи… След като срещата ви свърши, ще дойда лично заедно с принц Дмитрий, за да ви кача на райския експрес, който ще ви закара в транзитната зала. За съжаление ти знаеш какви са нашите правила — никакви прегръдки, никакви целувки, никакви… Изобщо, окей, нали?

— Окей — въздъхна Калашников.

Той отиде до телефона и натисна бутона. Малинин и Вартоломей го изпратиха със завистливи погледи. Кабинетът се озари от ярка светлина, в която трупът на Гавраил изчезна.