Zотов
Епидемия в рая (28)

Двайсет и седма глава
Ганеша

неделя, 6 часа и 45 минути

Естериан залиташе насам-натам. Стаята променяше размерите си и ритмично подскачаше, сякаш танцуваше брейк. В определени моменти, когато стените на вилата се понасяха в ужасяващ танц, му се струваше, че е готов да се тръшне на дивана. Пред очите му всичко плуваше и се въртяха ситни пъстри петънца, които разпръскваха водопади от цветове. В устата му се появи отвратителен вкус и имаше чувството, че само след миг ще си изповръща червата. Не му останаха никакви сили да стигне до банята и след като повърнеше, щеше да се просне по очи право в лепкавата маса. Потта се стичаше на потоци по тялото му, крилете му бяха залепнали за гърба, а клепачите му бяха възпалени и плътно затворени. От кого ли бе лепнал тази зараза, срещу която беше безсилна дори и най-добрата тибетска таблетка? От лицето му се ронеше дъжд от ситни люспи, носът му беше запушен, той бе подпухнал, дишаше тежко и издаваше мъчително хъркане. В началото на XXI век Шефа очевидно не дремеше, както всъщност би трябвало да постъпва един враг на човечеството, и най-новите неприятни инфекции се появяваха по земните територии със завидно постоянство. Разбира се, това не беше чума или вариола, но при всички случаи изобретението беше супер, тъй като отдавна не се бе чувствал толкова зле. След като прерови аптечката, за да намери нещо за сваляне на температура (целият под беше покрит с опаковки от тибетски лекарства), Естериан вече цял час седеше в хола и пиеше донесената от хладилника напитка ласи — солен айран, който бе свикнал да пие по време на командировката си в страната на слоновете, която продължи цели двайсет години. По принцип след продължителните усилия, които бе положил в суровите климатични условия, трябваше да изпратят Естериан да отговаря за офиса на Малдивите, но кулоарите на Небесната канцелария гъмжаха от интриги. И точно по тази причина той се озова като управляващ на един голям остров, където преселваха последователите на индуизма след смъртта им, като им внушаваха, че не са умрели, а само са се преродили в ново качество върху парче земя в Андаманско море. За да постигнат по-голяма убедителност и правдоподобност на обстановката, закараха на острова един куп свещени животни — маймуни и крокодили, а също така и кобри, чиито отровни зъби бяха предвидливо извадени. Вчера, когато тръгваше на работа, настъпи една по опашката и без малко да падне от прага.

Всяка сутрин отиваше с личната си карета до Районния център, където в една лъскава сграда работеха служителите от централния офис на Небесната канцелария. А късно вечер се преобличаше в дхоти^[1] и се връщаше обратно в снежнобялата вила, построена в стила на древноиндийски храм с покриви на много катове, които приличаха на островърхи захарни глави. Индуисткият участък се смяташе за проблемно направление най-вече заради това, че за разлика от много други райони в Рая беше доста пренаселен. За това положение имаше просто обяснение — населението на земната Индия беше повече от милиард и праведниците сред индусите не бяха чак такава рядкост, дори ако се вземеха тъй наречените садху^[2]. Седи си някой човек почти от раждането си под чадъра край Ганг, спи на улицата, мърмори си под носа разни мантри, живее от подаяния, а сетне — хоп! — заповядай в Рая. Така че тук успяваха да свържат двата края само благодарение на индусите и будистите, а началството настояваше да засилят рекламната кампания в Европа, откъдето през последната година в Рая бяха попаднали само двама възрастни, пък и те идваха от арктическите области на Норвегия. Макар че той трябваше да гледа оптимистично на всичко това, тъй като извади късмет с индийското направление. Защото за най-лош сектор се смяташе островът Дисниленд с размерите на Австралия, където из пясъчниците и площадките за игри щъкаха милиони малки деца, които не бяха пожелали нито да пораснат, нито да станат ангели. Естериан предпочиташе да бачка цяла година в забоя на мината, вместо да прекара едно денонощие в Дисниленд. Защото задачата да наблюдаваш огромния щат от филипински гастарбайтери в ролята на гледачки, да не забравяш, че въртележките трябва да се поправят, да осигуряваш непрекъснат цикъл на работа във фабриките за бонбони и да следиш виетнамците, които преработваха памперсите, беше наистина умопомрачителна. Да работят в Дисниленд можеха или заклети работохолици, или луди. А Естериан не спадаше нито към едните, нито към другите.

Тарикатите, които умееха да хвърлят прах в очите на началството, се уреждаха на такава работа, че будеха истинска завист със способностите си. За престижна се смяташе длъжността на управител на Валхала, където нямаше нито един викинг. Не беше лошо да се наслаждаваш на самотата и в монголския рай от времето на Чингис хан, където според легендата невидимият бог на войната Сулде откарвал воините на белия си кон. Прекрасно беше да се работи и на острова на ацтекския рай Тлалокан, тъй като на това място се озоваваха само удавени и убити от мълнии и то беше „страна на топлината и изобилието, където плодовете сами падаха в краката ти“. В Тлалокан растяха най-вече какаови баобаби. Направо се изтормозиха, докато ги засадят на всеки ъгъл, но какво да се прави. Та нали аптеките най-искрено смятаха, че какаото им е подарено от боговете, които дошли от рая. Той си спомняше, че тогава се проведе много бурна дискусия за ацтеките… На закрито заседание един от експертите твърдеше, че те не трябва да имат рай, тъй като при проверката се оказало, че техните богове са много кръвожадни. В суматохата дори решиха да демонтират този остров, но ситуацията спаси един млад ангел от отдела за историческа справедливост, който плахо каза: „Погледнете какво върши инквизицията в Европа… И те също смятат, че правят това, за да утвърдят славата на Гласа. До нас достига толкова много дим от еретиците, че по цели дни кашляме.“ И те взеха мнението му под внимание. Вярно, след това смело изказване никой повече не видя и въпросния млад ангел в Канцеларията.

При всички случаи човек можеше да се уреди да управлява Валхала само с големи връзки. Всъщност там нямаше какво да се управлява и най-важното беше да поддържаш чистота в столовата, пълна с огромни дървени маси, където трябваше да пируват мъртвите воини, да следиш какво е състоянието на оръжието, за да могат да се сражават помежду си, и на конюшнята на Слейпнир^[3], както и да вземеш назаем дрехи за валкириите. Трудности биха могли да възникнат само с храната, тъй като викингите не бяха вегетарианци, но пък в Небесната канцелария имаше виртуози в специалността си и щяха да им сервират печени глигани от соя. Само че във Валхала никога повече нямаше да се появят викинги, тъй като нацията им бе изчезнала напълно.

Опитвайки се да потисне нетърпимите тъпи болки, които изтезаваха главата му, Естериан пусна телевизора, тъй като скоро трябваше да започне сутрешната емисия новини. Огромното съоръжение, което се състоеше от видеокамера, плазмен екран и DVD-плеър (някакъв умник бе измислил да наричат това „домашно кино“), щракна и забръмча. Той доста трудно се справяше с техниката и обикновено натискаше бутоните на дългото дистанционно управление наслуки. Най-често вадеше късмет и този път на екрана също се появи заставката със скръстени криле. Знаеше предварително какво ще види в новинарския блок — интервюта с новопристигнали праведници за това колко хубав е животът в Рая, репортажи от Земята за това, че е въздигнат още един офис на Гласа, обсаден от тълпи възхитени поклонници, и поредното чудо с изцеляването на някой инвалид някъде из Бразилия. На райската телевизия веднъж завинаги бе поставена директната задача „да излъчва позитивизъм“ и те се стараеха да го правят. Проблемът се състоеше в това, че почти липсваше разнообразие, освен понякога, когато се мяркаха снимки на туристи, които посещаваха стария квартал на Града с врящи котли. В момента в Канцеларията се носеха слухове за необяснимото изчезване на петима ангели, но във вестниците и по телевизията нямаше нито дума за това. Просто защото тук не беше място за лоши новини. Преди около петстотин години един ангел от отдела за реклама се пошегува в столовата, че тази политика прилича на персийската, и го изпратиха в Антарктида да работи като охранител на бъдещите изследователски станции. А след този случай не се намериха други желаещи да се шегуват.

— В Небесната канцелария е точно седем часът. Вие сте с новините на Последен канал — усмихна се водещата, която беше красиво момиче с атлазен дизайнерски хитон и микрофон-брошка. — Най-важната новина, която получихме току-що в нюзрума, е сензационното разобличаване на поредните коварни замисли на тъмните сили. Благодарение на ефективната работа на ангелите-хранители за пореден път бяха предотвратени плановете на Шефа да привлече в Града стотици хиляди човешки души, като предизвика земетресение в Китай. Както конфиденциално сподели представителят на пресцентъра на Небесната канцелария пред нашия канал, секретната информация се озовала в ръцете им…

Естериан се закашля, а от гърлото му полетяха лепкави пръски и се посипаха върху чашата с ласи. Иди и разбери, ако можеш, дали Шефа наистина е искал да отмъкне поредната порция китайци в градските владения, или това бяха само предположения? На този етап Шефа вече направо не знаеше къде да дява тия китайци, затова и двете страни си затваряха очите за нахлуването на китайски гастарбайтери в Рая. Те се бяха специализирали предимно в строителството на инфраструктура, в озеленяването на островите и в откриването на вегетариански ресторанти. Всъщност пускането на фалшива информация под формата на черен пиар се използваше активно и от Канцеларията, и от Града, но никой не поемаше отговорността за това. Леле, колко зле му беше, но тук дори не можеше да изпсува. Ангелите, които бяха работили дълго време в Русия, много страдаха от тази забрана и в разговорите им цели фрази звучаха като бип-бип-бип. Той се обърна и се изплю в синята чинийка, която бе сложил нарочно върху малката масичка.

А когато се обърна към телевизора, ангелът внезапно подскочи и застина. Само за секунда там картинката се бе сменила и вместо момичето от телевизионния екран го гледаше неизвестно чудовище с тлъст корем, огромни сиви уши и усукан, навит на спирала продълговат нос. Чудовището приличаше едновременно на слон и на октопод. „Това Ганеша ли е? — изненада се Естериан. — Тоя пък какво прави в телевизионното предаване?“ През цялото време, откакто ангелът работеше на острова, Последен канал нито веднъж не бе показвал индуски божества, и то в толкова естествен вид. Може би в телевизионната индустрия беше станало някакво объркване. Той натисна дистанционното, но нищо не се промени — май че батериите бяха паднали. Екранът не угасна, а Ганеша продължи спокойно да го разглежда, махайки с уши като с ветрила, а на дебелия му врат се виждаха характерни индийски огърлици от отровно оранжеви цветя. Естериан положи доста усилия, за да се изправи и направи крачка към телевизора. Какво пък, след като дистанционното се бе скапало, щеше да го изключи механично. Когато се приближи до телевизора, той натисна кръглото копче в най-долния ъгъл на екрана. Този акт не доведе до никаква промяна на ситуацията, въпреки това не се хареса на Ганеша. Индийският бог със слонска глава събра вежди и в следващия миг се случи онова, за което цветисто му разказваше един негов познат, който преди няколко години беше гледал филма „Позвъняването“. От самите недра на телевизионния екран на пода плисна малко вода, а след това се появи сив хобот, който се извиваше на спирала като змия. Ангелът не бе успял да се опомни, когато хоботът го обгърна през врата като смок и той усети, че кожата му се пука от притискането. Естериан падна на колене, сграбчвайки трескаво хлъзгавите кръгове в напразните си опити да ги разхлаби. Лицето му почервеня, а на два сантиметра от себе си той видя засмяната уродлива мутра на Ганеша. Поемайки си дълбоко въздух на пресекулки, Естериан отказа да осъзнае, че умира, защото ангелите бяха безсмъртни и това просто не можеше да им се случи. В ъгълчетата на очите му се появиха капчици кръв, които приличаха на червени сълзи, и той падна на пода, гърчейки се в конвулсии, а хоботът на Ганеша продължаваше да го стиска, въпреки че ангелът раздираше сивата му плът с нокти. Плъзгайки помръкващ поглед по стените в предсмъртната си мъка, Естериан се видя болезнено ясно в огледалото на отсрещната стена, че лежи на пода с облещени очи, мокър от пот и хъркащ. Видя и телевизора с огромен екран, който бе надвиснал над него.

Последното, което успя да зърне, бе същото онова момиче със стилно ушит хитон, което се мъдреше на екрана, стиснало листове в ръце.

А в огледалото не се виждаше никакъв Ганеша, който да стиска гърлото му.