Zотов
Епидемия в рая (16)

Петнайсета глава
Охранените телета

петък, 20 часа и 12 минути

Калашников и Малинин в компанията на принц Дмитрий седяха край кръгла маса в индонезийски стил. Всички мебели в ресторанта бяха изплетени ръчно. Извитите крака на столовете бяха потънали в снежнобелия пясък на плажа, облизван от океанския прибой, а оркестърът свиреше джазова музика. Вече се стъмни и сервитьорите се плъзгаха виртуозно между масите и палеха свещи върху искрящите от чистота покривки. В заведението изобщо нямаше клиенти и Калашников тутакси си спомни за градските закусвални, където посетителите поглъщаха сред тютюневия дим отвратителна топла бира, замезвайки си с гнусни риба и чипс, изпържени в прегоряло олио.

— Какво ще си поръчаш, уважаеми? — Приведе гръб до него един сервитьор със снежнобяла шапка и изгладен костюм с папийонка.

— А има ли някакъв избор? — изненада се Малинин.

— Разбира се! Прочети менюто, уважаеми.

Принцът грабна от покривката една обемиста кожена папка.

— Ще ви превеждам от арамейски — каза той. — Макар че за всеки случай тук има и картинки.

— Аз искам борш, да е по-мазничък — преглътна Малинин, стрелкайки с погледи Калашников, който наблюдаваше пълзящите по пясъка раци. — Сибирски пелмени, ама да са със сметана. Червен хайвер… малко сьомга… и гъби. Всъщност не, няма нужда от гъби… Понеже при вас — гласът му се снижи до изискан хамлетовски трагизъм — не сервират водка…

— А да не мислиш, че ще ти сервират пелмени? — изсумтя Дмитрий и вдигна глава от менюто. — Да не мислиш, че заради твоите капризи ще прережат гърлото на някое животно и ще му забият нож в гърба? Това е Небесната канцелария, пич, а не пъкълът. Ако не знаеш, сибирските пелмени се правят от кайма от говеждо и свинско. А в Рая е забранено да се пролива кръв. При нас има прасенца и кравички, но те просто си пасат из ливадите, за да красят пейзажа. Ще ядеш ли вегетариански пелмени? Хайверът също се отхвърля, защото Гласа не е благословил яденето на риба в Рая. От какво да сготвим борш? Освен да му сложим бульон от цвекло. Можеш да си поръчаш масълце и гъбки. А не искаш ли да хапнеш цветно зеле в тесто? Това можем веднага да ти го направим.

Калашников най-сериозно се изплаши за Малинин. Лицето му се зачерви, очите му се наляха с кръв и той заприлича на бик по време на корида.

— Зеле ли? — попита с толкова страховит глас, че принцът подскочи и изпусна менюто на коленете си. — Абе, ти…

— Спокойно, Серьога — сложи ръка на рамото му Калашников. — Не се нервирай. Тук правилата са такива, би трябвало да разбираш това. Вярно, Гласа е хапвал с учениците си риба и дори агне… А също така, както свидетелства Библията, и охранени телета… Но това е ставало на Земята. Наистина, възможно ли е да се колят свине в Рая? Как си представяш ангел със секира в ръка? Димон, моля те, поръчай нещо по твой вкус. Гладни сме и ще ядем всичко.

Принцът кимна и се съсредоточи в менюто. Малинин въздъхна тежко, сякаш беше впрегнат в плуг кон, и с ненавист започна да си налива морковен сок. Сетне изчака Дмитрий да заговори на сервитьора и се наведе към ухото на Калашников.

— Вашблороде, къде сме попаднали? — изсъска. — Наистина ли това е Раят? Накъдето и да се обърнеш, само забрани, само да се изплюеш, и те глобяват. Това направо е някакво футуристично общество от научнофантастичен филм… Истинско нещастие.

— Съжалявам, братле — каза безразлично Алексей, загледан във възмутения Малинин. — Но вече е късно да предявяваш претенции. Докато Дмитрий ни обясняваше положението, ти беше до мен и много добре чу всичко. Такава е системата тук. Раят се състои от един архипелаг от големи острови, на всеки от тях има отделение за една или друга религия, което е заобиколено със стени от бодлива тел, прикрити с гирлянди от цветя. Та привържениците на съответната религия да живеят с илюзията, че в Рая се намират в горда самота. Например евреите живеят на един атол малко по на юг от нас, за разлика от мюсюлманите, които са се заселили малко по на север. Остави това, но дори за будистите и индусите са създадени специални острови, където внушават на обитателите с хипноза, че не са умрели, а са се преродили в съответствие с правилата им. Вярно, не зная как им показват нирвана. Има отделен остров, който е най-големият от всички, предназначен е за милионите бебета и съвсем малки деца и е построен във формата на гигантски „Дисниленд“. Но съществува общ устав на Небесната канцелария, който е задължителен за всички. Праведниците не ядат месо, не пият алкохол и не пушат. Сексът също не е разрешен под никаква форма, освен във вид на целувка, и то не по френски. Наясно съм, че според твоите разбирания Раят изобщо не може да съществува без всички тези компоненти. Но въпреки всичко това е така.

Сервитьорът дотърча и чевръсто подреди на масата сирене, краставици с чесън в соев сос, а също така и нарязани на едро мариновани домати. Малинин изхлипа трагично, подхвана с ножа парче козе сирене и го пъхна в устата си. Мръщейки се, сдъвка миризливата маса и посегна обречено към един домат. Захапа го отстрани, а той шумно се спука и опръска със сок мундира му. Унтерофицерът дрезгаво избибитка.

— Не че протестирам, вашблороде — отбеляза с пълна уста. — Аз и преди съм се чудил за Рая дали съответства на образа си с тия праведници по нощнички и с тия ябълки… Че къде ще растат ябълки в Рая, при положение че тук няма дори пръст? Но не очаквах такава колосална бюрокрация — също като в полицейския участък при нас. Йерархията им е невиждано строга, има структурни поделения, безпрекословно подчинение на висшестоящите лица и задължително спазване на въведените закони, чиято правилност не подлежи на обсъждане. Само колко документи попълнихме на митницата — същински ужас. Че на това отгоре направиха по три копия на всеки формуляр — сканираха отпечатъците на пръстите ни, ирисите на очите ни, поискаха досието на всеки от нас, претърсиха багажа ни. Имам чувството, че сме пристигнали в Северна Корея.

Тази версия се хареса на Калашников. Той само се усмихна, набождайки краставичка с вилицата, но принц Дмитрий го изпревари с отговора.

— Преувеличаваш, старче — тросна му се недоволно момчето с хитона. — Бюрокрация ли казваш? Е, да, има нещо такова. Да речем, че теб много те бива да критикуваш, само че какво можеш да предложиш? Нека да започнем с това, че Гласа още в самото начало е сътворил хората неравноправни. Как може да се управлява Рая и да се организират командировки на ангелите до Земята, ако няма структури на дребни и едри мениджъри, възможности за кариера, съответните поделения, складове и пунктове за снабдяване, транспортен отдел? Ако махнем тези неща, това вече ще е Рай по бащицата Махно — пълна анархия. Запомни: независимо дали става дума за този или за онзи свят, ВИНАГИ ще има началници и подчинени, защото на това се крепи елементарният ред. Помисли си само дали ако на един редови ангел не му дадат възможност да се изкачи едно стъпало по-нагоре от колегата си, да заслужи почетна грамота и екскурзия до Малдивите, смяташ ли, че той ще си троши крилете, за да си върши работата? Наистина те съветвам да прочетеш енциклопедията „Митове на народите по света“ — при всеки народ в Рая съществува чиновническа йерархия — има ангели, архангели, херувими, серафими и тъй нататък. Ако беше малко по-умен, веднага щеше да се замислиш за това. Ето, погледни, покрай нас мина един праведник с колесница, облечен в нов копринен хитон? А кой ще определя поръчките за доставка на хитони, дебелината на плата, вида на коприната, срока за изработването им, създаването на единен стандарт? Ето защо е нужен отдел за дизайн, а също така и мениджмънт на шивашката фабрика. Как можем да обясним политиката на Гласа на Земята, мислите му и желанията му? Създаваме креативен департамент и отдел за реклама. Ами любовта? Прекрасно! Събираме спешно отдела на херувимите, които имат нужда от стрелбища с мишени, нови лъкове и стрели. За всички се намира работа — и за ангелите-хранители, и за ангелите на възмездието. На последните дори им направиха база с полигон, където има макети на истински градове, за да тренират и да не губят навиците си. Никой не седи със скръстени ръце. А пък Гласа — какво? Той не може всеки път, когато са нужни за някой ремонт, да създава пирони.

Малинин посърна и се съсредоточи в поглъщането на храната, още повече че количеството й бързо нарастваше. Като с вълшебна пръчица на масата се появи супа от лук, печени на скара зеленчуци, салата от цвекло и манастирски гевречета.

— Бих искал да посетя тази база — отбеляза Калашников, обръщайки се към принца. — Най-малкото, защото точно там са събрани повечето от единствените особи в Рая, които са професионално обучени да убиват. След неприятния сутрешен инцидент Гавраил ни отпусна за охрана личния си отряд от ангели на възмездието, който се намира под командването на генерал-ангел Вартоломей, ликвидирал Гомор. Аз също ще си поговоря с него, но по принцип ми е интересно да видя казармите им.

— Ти наистина ли мислиш, че това е убийство? — задави се Дмитрий. — Какъв кошмар… Ей сега спешно ще се обадя на Гавраил.

Ръката му се шмугна в гънките на хитона.

— Чакай малко — вдигна предупредително вилицата си Калашников. — На този етап не предполагам нищо. Но трябва да изключи всички версии, нали така? Особено след като толкова мило се опитаха да отровят мен и Малинин в самата приемна на вашето ръководство. В тази ситуация дори и глупакът е наясно, че тази работа не е чиста.

Той погледна крадешком към тримата яки ангели със засукани ръкави на хитоните, които мрачно оглеждаха тротоара покрай ресторанта. Освен това Вартоломей от отряда със специално предназначение висеше в кухнята, където опитваше ВСЯКА храна, която им сервираха. А най-забавното бе, че по отделни въпроси Малинин все по-често се оказваше като истински пророк — Раят се оказа доста неуютен.

— Съгласен съм — кимна принцът. — Но засега поне ми кажи off the record какво успя да изровиш? Нали още след пристигането си пет часа пълзя из вилите като прокълнат. Сигурно имаш някакъв материал.

Калашников предпазливо отпи сок от чашата. Въпреки че Гавраил прикрепи към тях най-добрите си служители, на които вярваше като на себе си, след покушението той така и не се успокои. След краткото, но бурно изясняване на случая се оказа, че секретарката няма нищо общо с това, тъй като точно в този момент е тичала към кабинета, за да донесе факс за Гавраил. От бързия разпит на служителите стана ясно, че момичето наистина първо е отишло да вземе подноса от кухнята, а после сложило чашите върху него в приемната. Както твърдеше Вартоломей, той лично бил свидетел на този момент, когато надникнал в приемната на Гавраил и видял секретарката да излиза с празен поднос. Тя не беше подменила водата. Злосторникът бе успял да направи това през онези няколко секунди, докато чашите са били на масата, а в приемната не е имало никого. Положението ставаше все по-тежко, тъй като излизаше, че с пристигането си Калашников и Малинин бяха попречили много сериозно на някого. Добре, че прикрепиха към тях Вартоломей. Както каза принцът, този мрачен ангел беше професионален дегустатор и можеше да открие светената вода във всяка напитка, пък ако ще да я излеят в мастило.

— Знаеш ли, а Шефа завиждаше тайничко на Гласа — изрече Калашников ни в клин, ни в ръкав. — Понеже смяташе, че само при него служителите му въртят интриги зад гърба, а целият персонал на Гласа са все ангели, затова е много по-добре и по-спокойно да се работи с тях.

— При нас също има интриги — съгласи се Дмитрий. — Но умерено. Често се случва някой да вземе чужда идея и да я предложи на Гласа като своя. Който първи я открадне, той е авторът. Силната конкуренция се смята за нещо нормално в офиса на Небесната канцелария, защото винаги трябва да доказваш, че ти си най-добрият сред най-добрите. Но да се завижда е лошо. При нас завистта към колегите е забранена и както знаеш, това е един от основните смъртни грехове. Хайде да се върнем към нашите говеда, искаш ли? Направо умирам от любопитство.

— Значи завистта е забранена, така ли? — Калашников се разсмя толкова силно, че сервитьорите изплашено се обърнаха. — Вярно е, че можеш да я забраниш, само че никой няма да престане да я изпитва. Завистта към по-успелите колеги е едно от нещата, което осмисля човешкия живот. Всеки се оправдава, че не е постигнал успех само защото е по-умен, по-принципен и не лиже задника на началството. Мисля, че Гавраил е епицентър на всеобщата завист именно заради своята близост с Гласа.

И тримата се наведоха над масата така, че почти докоснаха челата си.

— Ще бъда откровен. В този момент изводите не са чак толкова много — обяви Калашников. — Ако не беше опитът да ни напоят със светена вода, изобщо нямаше да има никакви изводи. Забелязва се само пълно сходство на инцидентите. Всички ангели благополучно са прекарали целия ден на работа, прибрали са се вкъщи късно вечерта и ако се съди по разтурените им легла, са легнали да спят. Но призори се е случвало нещо необяснимо. Единият от изчезналите е станал да си направи закуска, налял си е чаша сок и е изчезнал. Другият се събудил, отишъл до прозореца, постоял малко там, паднал на пода и изчезнал. Третият отишъл до басейна и край, няма никаква следа от него. По пода са разпилени огромен брой пера, но това нищо не ми говори, макар че за всеки случай ги събрах в найлонова торбичка. Всеки, който поиска, би могъл да проникне във вилите, тъй като, доколкото разбрах, в Рая вратите в повечето случаи не се заключват и прозорците не се затварят, защото кражби просто няма.

— А ти изгледа ли записите, направени от видеокамерите? — попита принцът. — Една от тях беше маскирана до вилата на Елевтерий едно денонощие преди да изчезне. Ако някой е проникнал в дома му, това би трябвало да се види.

Калашников раздвижи енергично челюст и сдъвка гевречето.

— Да — отговори с пълна уста. — Изгледах записа подробно, секунда по секунда. Отначало си мислех, че така ми се е сторило, затова върнах записа и го изгледах отново. Там камерата е монтирана горе и това е много удобно, защото вилата се вижда от всички ракурси с всички подробности и веднага щеше да се забележи, ако някой идва по море или излиза от палмовата горичка. Но знаете ли кое е най-интересното за мен?

Двамата му събеседници застинаха. От краставичката върху ножа на Малинин капеше сок.

— Елевтерий се е прибрал вкъщи късно вечерта. Загасил е лампите някъде около единайсет часа през нощта. После е дръпнал пердетата от прозорците и това е станало в девет без десет. След около петнайсетина минути е отишъл в кухнята. И е изчезнал.

— В такъв случай кой е проникнал сутринта във вилата му? — попита Малинин.

— Там е цялата работа — отвърна Калашников. — На записа няма никого.