Джордж Макдоналд
Принцесата и таласъмите (31)

Тридесета глава
Кралят и целувката

На следващото утро слънцето изгря ярко и сияйно. Дъждът бе окъпал лицето на земята и светлината искреше по-чиста от всякога. Потоците се спускаха с трясък по склона на планината, но вече се бяха поукротили в руслото си и не бяха опасни. Закусиха рано, Питър тръгна на работа, а Кърди и майка му се приготвиха да отведат принцесата у дома. Трудно беше да не я намокрят, когато пресичаха потоците, макар Кърди често-често да я пренасяше на ръце. Най-накрая стъпиха на широкия път и бавно поеха към кралската къща. И какво да видят след последния завой! През портата тъкмо влизаше краят на кралската свита!

— О, Кърди! — запляска принцесата. — Татко крал е дошъл.

Кърди я грабна на ръце и я понесе бързо надолу.

— Хайде, мамо — подкани той. — Сърцето на краля ще се пръсне, ако веднага не разбере, че дъщеря му е жива и здрава.

Айрини обви врата му с ръце, а той хукна като елен. Пред къщата свариха тъжна сцена: цялата прислуга — едни с наведени глави, други разплакани — бе наобиколила яхналия коня си крал. Кралят сдържаше сълзите си, но лицето му бе бледо като на мъртвец, а видът му подсказваше, че животът вече няма смисъл за него. По лицата на придружаващите го стражи бе изписан ужас, очите им гневно проблясваха и само чакаха заповедите на краля — никой не знаеше какво да предприеме.

Предишния ден войниците не откриха принцесата никъде. Вече бяха сигурни, че е отвлечена и се впуснаха в дупката след таласъмите. Но на тесните места недалеч от избата проходът бе умело запълнен. Без миньорите и техните сечива не бяха в състояние да направят нищо. А никой не знаеше къде е входът на мината. Няколко души тръгнаха да го търсят, но ги застигна бурята и още не се бяха върнали. Клетият сър Уолтър изгаряше от срам и очакваше всеки момент заповедта на краля да му отсекат главата — потръпваше при мисълта за малкото сладко същество долу сред таласъмите.

Всички бяха съсипани — не се знаеше от кое повече — дали от собственото си страдание или в очакване на ужасните последици от обезумелия от скръб крал. И никак не е чудно, че никой не забеляза кога Кърди мина през портата с принцесата на ръце. Той се упъти направо към краля, който продължаваше да седи на коня си.

— Татко! Татко! — извика принцесата и протегна ръце. — Ето ме!

Кралят се сепна. Руменината се върна на лицето му. Той извика сподавено. Кърди повдигна принцесата, а кралят я пое в обятията си. Докато я притискаше към гърдите си, по бузите и брадата му се стичаха едри сълзи. Наоколо се разнесе такава глъчка, такива викове, че конете се вдигнаха на задните си крака, оръжието и доспехите зазвънтяха, а планината върна ехото. Все още в обятията на баща си, принцесата поздрави всички, а кралят не я пусна, докато тя не им разказа цялата история. Но тя говореше повече за Кърди, а онова, което каза за себе си, разбраха само баща й и Кърди. Момчето стоеше до коляното на краля и галеше врата на големия бял кон. Сър Уолтър и другите войници добавиха по нещо към разказа за Кърди. Дори Лути похвали неговата смелост и решителност.

Кърди мълчеше и спокойно гледаше краля в очите. Майка му, най-отпред на тълпата, слушаше прималяла от удоволствие. Принцесата я съзря.

— А ето и майка му, татко крал! — посочи тя. — Там… Виждаш ли? Тя е толкова добра майка и бе така мила с мен!

Кралят й направи знак да се приближи и всички се отдръпнаха. Тя пристъпи и застана пред краля, а той й подаде ръка, но преди да успее да проговори, принцесата продължи:

— А сега, татко крал трябва да ти съобщя още нещо. Една нощ, доста отдавна, закъсняхме в планината. Кърди прогони таласъмите и ни доведе с Лути у дома. Обещах му целувка, когато се приберем, но бавачката не ми позволи да го целуна. Не желая да наказваш Лути, но искам да й покажеш, че принцесите трябва да спазват обещанията си.

— Наистина трябва, дете мое — съгласи се кралят. — Хайде, целуни Кърди.

И той я наклони към момчето.

Принцесата се наведе, прегърна го и го целуна по устата.

— Ето, Кърди, целувката, която ти обещах!

После всички влязоха в къщата. Готвачът бързо се отправи към кухнята, прислужниците се захванаха за работа, Лути облече Айрини в най-хубавите й дрехи, а кралят свали доспехите и наметна пурпурнозлатна мантия. Изпратиха вестоносец да доведе Питър и всички миньори. И започна славно угощение, което продължи дълго след като принцесата бе сложена да спи.