Джордж Макдоналд
Принцесата и таласъмите (30)

Двадесет и девета глава
Зидарска работа

Кърди изведнъж се бе сетил за кроежите на таласъмите, в случай че първият план се провали. Нищо чудно вече да бяха започнали изпълнението му. Следователно съществуваше огромната опасност да наводнят мината, да не говорим за живота на миньорите.

Скоро момчето стигна пред входа на мината, като по пътя събуди всички миньори, които успя. Там то завари баща си заедно с мнозина други точно да влизат в галерията. Насочиха се към прохода, откъдето Кърди успя да проникне в царството на таласъмите. Там предвидливият Питър вече бе струпал камъни и строителен разтвор, за да заздравят слабото място, известно на таласъмите. Пред самата стена беше много тясно, имаше място едва за двама, но всички се заловиха за работа — едни приготвяха разтвора, други подаваха камъните. До залез-слънце издигнаха огромна подпора, която почти изпълваше края на галерията. Останаха доволни, че са укрепили добре мината.

През цялото време до слуха им долитаха ударите от чуковете и кирките на таласъмите. Накрая им се стори, че чуват шум от вода, макар никога да не бяха чували нещо подобно. Но и за това се намери обяснение — когато напуснаха мината, навън валеше страхотен дъжд и из цялата планина вилнееше буря. Оглушителни гръмотевици цепеха въздуха, светкавици изскачаха от огромния черен облак, който затулваше цялото небе, а краищата му се губеха в мъгла. Сякаш и от планината излизаха светкавици и се насочваха към облака. Потоците се бяха превърнали в бързотечащи мътни талази. Очевидно стихията бе бушувала през целия ден.

Вятърът духаше така, сякаш искаше да отвее Кърди от планината. Той обаче бързаше напред през самото сърце на бурята. Бе угрижен за майка си и принцесата. Дори да не бяха излезли преди бурята да се е разразила, никак не беше спокоен за тях — в такава буря дори къщурката им не беше сигурно убежище. И наистина скоро откри, че ако не бе построена плътно до скалата, която да я предпазва и от стичащите се води, и от поривите на вятъра, отдавна щяха да са я отнесли потоците или отвели ветровете. Рукналата вода се разделяше на две от скалата, но отново се събираше пред къщурката. Беше невъзможно майка му и принцесата да пресекат двете кипящи реки. С много усилия той си проби път през единия воден ръкав и стигна до вратата.

Едва докосна дръжката и над тътена на водата и воя на вятъра се извиси щастливият вик на принцесата:

— Ето го Кърди! Кърди! Кърди!

Тя седеше увита в одеяло върху леглото, а майка му за стотен път се опитваше да запали огъня в камината — през комина се стичаше дъжд и непрекъснато го гасеше. Глиненият под се бе превърнал в кална маса. Цялото помещение изглеждаше окаяно. Но лицата на майка му и принцесата грееха, сякаш тревогите само ги развеселяват. Кърди избухна в смях, когато ги видя.

— Никога не съм се забавлявала така! — възкликна принцесата. Очите й светеха, зъбките й проблясваха. — Колко е хубаво да живееш в планинска къщурка!

— Зависи какво има в къщата — уточни майка му.

— Знам какво имаш предвид — кимна Айрини. — И баба казва така.

Когато Питър се върна, бурята бе почти преминала, но беше изключено принцесата да слезе по планината през бързо придошлите потоци. Дори за Питър и Кърди беше опасно да излязат в спускащия се мрак.

— Ужасно ще се притесняват за теб — каза Питър на принцесата, — но няма какво да направим. Трябва да изчакаме утрото.

С помощта на Кърди огънят най-после бе запален и майката се захвана да готви. След вечеря майка, баща и син един през друг разказваха всевъзможни истории на принцесата, докато накрая й се приспа. Госпожа Питърсън я настани в леглото на Кърди в малката таванска стаичка. През ниското прозорче на стената тя зърна далече долу светещата лампа на баба си и заспа загледана в красивото кълбо.