Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Princess and the Goblin, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Еми(2018 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan(2020 г.)

Издание:

Автор: Джордж Макдоналд

Заглавие: Принцесата и таласъмите

Преводач: Ивайла Божанова

Издание: второ

Издател: ИК „Пан“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Редактор: Костадин Костадинов

Художник на илюстрациите: Ники Вукадинова

ISBN: 954-657-238-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6276

История

  1. —Добавяне

Двадесет и четвърта глава
Айрини се държи като принцеса

princesa.png

Принцесата се събуди, след като бе сънувала един от най-сладките сънища. Бавачката се бе надвесила над нея, икономката надничаше зад рамото й, а перачката — зад рамото на икономката. Стаята бе пълна с прислужнички; стражите и дълга редица прислужници зад тях се опитваха да надникнат през вратата в детската стая.

— Няма ли ги вече онези отвратителни животни? — попита принцесата: сети се какво я бе изплашило сутринта.

— Непослушна принцеса, такава! — скара се Лути.

Пребледнялото й лице бе покрито с червени петна. Ако се съдеше по вида й — ей сега щеше да разтърси момиченцето за раменете; Айрини мълчеше, изчакваше да види какво ще последва.

— Как успяхте така да се напъхате под завивките, та всички да помислим, че сте се изгубили! И това — цял ден! Вие сте много твърдоглаво дете! А на нас изобщо не ни е до смях!

Само по този начин бавачката можеше да си обясни изчезването на принцесата.

— Не съм направила подобно нещо, Лути — пророни тихо Айрини.

— Не съчинявайте истории! — сряза я Лути грубо.

— Тогава въобще няма да говоря — отвърна Айрини.

— Още по-лошо — смъмри я бавачката.

— По-лошо е да мълча, отколкото да съчинявам истории, така ли? — възкликна принцесата. — Ще попитам татко дали е така. Не мисля, че ще е на същото мнение. Нито мисля, че ще му стане приятно.

— Кажете направо какво значи всичко това! — извика бавачката, силно разгневена на принцесата, но и доста изплашена за последствията.

— Говоря истината, Лути — започна принцесата и кой знае защо без никакво раздразнение, — а ти ми казваш да не съчинявам истории. Изглежда, наистина трябва да съчиня някои истории, та да започнеш да ми вярваш.

— Държите се невъзпитано, принцесо — отбеляза бавачката.

— Ти също се държиш невъзпитано. Лути, и няма да ти проговоря, докато не се извиниш. А и защо да приказвам, като и без това няма да ми повярваш? — не й остана длъжна принцесата.

Напълно съзнаваше, че колкото повече разкаже на Лути къде е била и защо е ходила там, толкова по-малко ще й повярва бавачката.

— Какво непоносимо дете! — извика бавачката. — Заслужавате да ви накажа за лошото ви поведение.

— Моля те, икономке — обърна се принцесата към другата прислужничка. — Заведи ме в твоята стая. Там ще изчакам татко крал. Ще изпратя веднага да го повикат.

При тези думи всички замръзнаха. До този момент гледаха на нея като на бебе.

Икономката обаче се страхуваше от бавачката и реши да позамаже нещата:

— Принцесо, сигурна съм, че бавачката нямаше намерение да ви нагрубява.

— Баща ми едва ли би желал да имам бавачка, която ми говори като Лути. Щом според нея лъжа, най-добре е да му го каже или да си върви. Сър Уолтър, ще се погрижите ли за мен?

— С най-голямо удоволствие, принцесо — увери я капитанът на стражата и влезе в стаята с широки стъпки. Прислужниците се отдръпнаха да му сторят път и при леглото на принцесата той се поклони дълбоко.

— Веднага ще заповядам да оседлаят най-бързия кон от конюшнята и ще изпратя човек да съобщи на татко ви крал, че Ваше Височество желае незабавно да дойде. Изберете коя от прислужничките да се грижи за вас и ще наредя другите да напуснат стаята.

— Благодаря, сър Уолтър — усмихна се принцеса, та, а погледът й се насочи към червенобузестото момиче, което отскоро помагаше в кухнята.

Но когато видя как скъпата й принцеса търси с очи кой да я замести, Лути падна на колене пред леглото и заплака отчаяно.

— Мисля, сър Уолтър — реши принцесата, — да задържа Лути. Но вие ще се грижите за мен. Няма защо да безпокоите татко крал, докато не ви се обадя. А сега можете да си отивате. Жива и здрава съм и не съм се крила, нито за да се забавлявам, нито за да ви тревожа. Лути, ако обичаш, облечи ме.