Джордж Макдоналд
Принцесата и таласъмите (6)

Пета глава
Принцесата оставя нещата такива, каквито са

На следващото утро принцесата се събуди и веднага чу, че дъждът продължава да вали. И този ден бе като предишния; съвсем същият, да се чуди човек каква е ползата от него. Но първата й мисъл бе не за дъжда, а за жената в кулата и тя си заблъска главата дали още сутринта да не накара бавачката да изпълни обещанието си и да намерят заедно баба й — след закуската, разбира се. Мисли, мисли и стигна до важно заключение: старата жена сигурно няма да остане доволна, ако й заведат някого, без предварително да са поискали разрешението й; щом се храни само с яйца от гълъби, при това си ги приготвя сама, очевидно няма желание домочадието да подозира за присъствието й. И принцесата реши при първа възможност да изтича горе сама и да попита дали да доведе бавачката. Баба й сигурно ще се съгласи — твърдо вярваше малкото момиче — щом няма друг начин да й повярват, че казва истината.

Докато траеше обличането, принцесата и бавачката бяха първи приятелки и затова принцесата излапа една огромна детска закуска.

— Чудя се, Лути… — така Айрини наричаше галено бавачката, — … какъв ли вкус имат яйцата на гълъбите? — попита тя, докато ядеше яйцето си. А то не бе обикновено, защото за нея винаги избираха розовите.

— Ще намерим яйце от гълъб и така сама ще проверите — предложи бавачката.

— О, не, не! — възпротиви се Айрини. Изведнъж й хрумна да не би прислугата да обезпокои старицата. Дори можеха да ощетят старата жена — за нея щеше да остане едно яйце по-малко.

— Колко странно човече сте вие — учуди се бавачката. — Първо искате нещо, после веднага се отказвате!

Но не го каза намръщено, а принцесата не се обиждаше от приятелски забележки.

— Е, Лути, имам си причини — тайнствено рече тя, без да добави каквото и да било — не й се искаше да подхващат стария спор. Какво щеше да стане, ако бавачката предложи да отидат при баба й, преди принцесата да е взела разрешението на старицата? Можеше, разбира се, да не се съгласи да я заведе, но тогава бавачката съвсем нямаше да й вярва.

Понякога бавачката излизаше от стаята — по-нататък тя самата ще го потвърди. И понеже преди последната случка принцесата никога не й бе създавала и най-малка тревога, още не й бе дошло на ум да я пази по-строго. Затова и сега бързо-бързо я остави сама. А Айрини използва първата възможност и хукна нагоре по стълбата.

Днешното приключение обаче не беше като вчерашното, макар да започна по същия начин; и наистина днешният ден рядко е като вчерашния, стига хората да са склонни да забележат разликата, дори когато вали. Принцесата тичаше от коридор на коридор, но все не успяваше да намери стълбището към кулата. Подозирам, че не се бе изкачила достатъчно високо и вместо на третия, търсеше на втория етаж. Най-сетне реши да се връща, опита се да намери пътя, но — напразно; оказа се, че отново се е загубила.

Беше по-разочарована от вчера и не е чудно, че пак се разплака. Изведнъж се сети, че щом се разплака миналия ден, откри стълбището към баба си. Мигом се надигна, избърса очи и пак подхвана търсенето. Не намери точно каквото търсеше, но откри нещо почти толкова интересно: стигна до стълбище, което не водеше нагоре, а надолу. Очевидно не се бе изкачила по това стълбище, но все пак беше по-добро от нищо; започна да слиза, като си тананикаше весело, и ето че стигна най-долу. За своя изненада се озова в кухнята. Не й позволяваха да ходи там сама, но бавачката често я водеше — така че не само я познаваха, но беше и любимка на прислугата. Щом се появи, всички се засуетиха: всеки искаше да я прегърне. А новината скоро стигна до ушите на бавачката. Тя пристига начаса да я отведе без ни най-малка представа как се е озовала там. А принцесата си замълча.

Неуспехът да открие старата жена не я разочарова, но я накара да се замисли. Малко остана да се съгласи с бавачката, че е сънувала; но това не трая дълго. Чудеше се дали ще я види някога пак. Мъчно й беше, че не я намери точно когато особено й се искаше да я види. Твърдо реши да не говори повече за това с бавачката — прекалено малко бяха възможностите, за да докаже думите си.