Джордж Макдоналд
Принцесата и таласъмите (33)

Тридесет и втора глава
Последната глава

Другите тръгнаха нагоре по планината и скоро всички се прибраха по домовете на миньорите. Кърди, баща му и майка му взеха Лути със себе си. През цялото време една светлина, чийто произход само Лути не разбра, осветяваше пътя им. Но когато се огледаха, не видяха сребърното кълбо.

Дни наред водата бликаше от вратите и прозорците на кралската къща, дори още няколко удавени таласъма доплуваха на пътя.

Кърди разбираше, че трябва да се предприеме нещо. Поговори с баща си и останалите миньори и всички се заловиха да отварят нови излази. Благодарение на задружните им усилия, скоро успяха. Изкопаха малък канал, който отведе водите изпод кралската къща, и проникнаха в избата. Там намериха множество мъртви таласъми — сред тях и кралицата само с една обувка, гранитната. Водата бе отнесла преградата, която беше попречила на стражите да последват таласъмите. Проходът сега бе широк. Затвориха го здраво и се върнаха да се трудят в мината.

Доста от таласъмите и техните животни успяха все пак да се спасят от наводнението в планината. Но повечето скоро напуснаха тази част на царството, а останалите станаха доста по-добри. Черепите и сърцата им поомекнаха, краката им заякнаха и вече бяха по-дружелюбни към обитателите на планината, дори към миньорите. Ала миньорите бяха безжалостни към всяко таласъмско животно, което се изпречваше на пътя им, и накрая животните напълно изчезнаха.

Останалата част от историята на Принцесата и Кърди трябва да запазим за друга книга.