Джордж Макдоналд
Принцесата и таласъмите (3)

Втора глава
Принцесата се загубва

Споменах, че в началото на моята приказка принцеса Айрини била осемгодишна. А самата приказка започва така:

Един много влажен ден планината била покрита с мъгла. Капчиците й били тъй гъсти, че се стичали като дъждовни капки по покрива на голямата стара къща и капела от всички стрехи. Принцесата, естествено, не можела да излезе. Било й скучно, толкова скучно, че не намирала забава дори в играчките. Щяхте да се учудите как е възможно такова нещо, стига да имах време да ви опиша поне половината от нейните играчки. Но и да ви ги опиша, няма да станат ваши и тъкмо тук е разликата: как може да ти е скучно с нещо, преди да го притежаваш? Но си заслужаваше да се види: седи тя в детската стая, с тавана небе над главата, пред голяма маса, отрупана с играчки. Ако някой художник иска да нарисува тази картина, ще го посъветвам да не се захваща с играчките. Самият аз не смея дори да се опитам да ги опиша, така че ще е по-разумно той да не се пробва да ги рисува. Добре би сторил да последва съвета ми. Той умее да върши хиляди неща, които аз не мога, но все едно — няма да му се удаде да изобрази тези играчки. Никой друг, освен него обаче не би нарисувал по-добре принцесата — опряла превит гръб на облегалката на стола, свела глава, отпуснала ръце в скута и много окаяна, както смята самата тя. Смята така, защото иска само едно — да излезе навън и така да се намокри до кости, че да хване една хубава настинка, та да се тръшне в леглото и да яде овесена каша. В следващия момент бавачката излиза от стаята.

А това за принцесата е промяна; тя леко се разбужда и се оглежда. Скача от стола и побягва през вратата — не онази, през която току-що излезе бавачката, а през другата — към подножието на странно, старо, проядено от червеи дъбово стълбище — където сякаш никога не е стъпвал човешки крак. Принцесата вече се бе качвала до шестото стъпало и в ден като този това е достатъчно, за да се опита да открие какво има на върха.

Тя се изкачваше все нагоре и нагоре — толкова дълъг й се стори пътят! — докато стигна до третата площадка. Там откри, че площадката преминава в дълъг коридор. И хукна по него. От двете страни имаше безчет врати, толкова много, че не й се прииска да отвори нито една, а изтича до края и зави по друг коридор, също пълен с врати. Зави още два пъти, а наоколо продължаваше да вижда единствено и само врати. Започна да се плаши. Каква тишина! И вероятно всички тези врати крият празни стаи! Ужасно. А и дъждът шумно барабанеше по покрива. Обърна се и с всички сили се впусна — ехото от стъпките й заглушаваше шума от дъжда — обратно към стълбището, в безопасната детска стая. Така си мислеше тя, но всъщност отдавна беше загубила пътя. Какъв ти път! Тя самата се беше загубила.

Тича още малко, зави няколко пъти и чак тогава започна да се плаши. Съвсем скоро се убеди, че е загубила обратния път. Навсякъде стаи, а никъде — стълбище! Сърчицето й биеше в такт със забързаните й стъпки, в гърлото й заседна буца. Но беше прекалено нетърпелива и може би прекалено изплашена, за да заплаче веднага. Най-накрая надеждата я напусна. Навсякъде само коридори и врати! Хвърли се на пода и избухна в горък плач.

Ала не плака дълго — беше смела, толкова смела, колкото може да се очаква от принцеса на нейната възраст. След като си поплака добре, се изправи и изтупа праха от роклята си. О, колко стар беше този прах! После избърса лицето си с ръце — и принцесите, подобно на други мои познати момиченца, невинаги носят кърпичка в джоба. И накрая, като истинска принцеса, взе твърдото решение да се захване за работа и да открие обратния път: ще тръгне по коридорите, ще огледа всеки ъгъл и ще намери стълбището. Речено-сторено, но без успех. Без да знае, тя обикаляше за сетен път едни и същи места — всички коридори и врати си приличаха. Най-накрая, в един ъгъл, през една открехната врата все пак зърна стълбище. Но уви! То водеше в погрешна посока: вместо надолу — нагоре. Колкото и изплашена да беше, принцесата не се въздържа да провери накъде ще я отведе стълбището. То беше толкова тясно и стръмно, че тя лазеше като четириного животинче.