Джордж Макдоналд
Принцесата и таласъмите (27)

Двадесет и шеста глава
Таласъмите миньори

Преди да си легнат същата вечер, няколко прислужници си бъбреха.

— Какъв ли е този шум? — зачуди се една камериерка, заслушана за миг.

— От две нощи го чувам — обади се готвачът. — Ако в къщата имаше плъхове, щях да реша, че са те, но моят Том не ги пуска да припарят.

— Някои разправят — додаде момичето, което помагаше в кухнята, — че понякога плъховете се движат на големи групи. Да не ни нападне армия плъхове? Чух шумовете и вчера, и днес.

— Значи славни времена очакват моя Том, както и Боб, котарака на икономката — отбеляза готвачът. — Поне веднъж в живота си ще са приятели и ще се бият срещу общ враг. Готов съм да се обзаложа — Том и Боб заедно ще прогонят и най-голямата армия плъхове.

— Според мен — намеси се бавачката, — шумът е прекалено силен. Цял ден го слушах и принцесата на няколко пъти ме пита какво е. Понякога наподобява далечни гръмотевици, понякога прилича на шума, който вдигат онези отвратителни миньори в планината.

— Не бих се учудил — подхвана наново готвачът, — ако наистина са миньорите. Ако са попаднали на кухина, шумът се утроява. Нали знаете, постоянно копаят, разбиват и пробиват?

Думите му бяха последвани от такъв тътен под краката им, че къщата се разтресе. Всички наскачаха уплашено и се втурнаха към залата, където завариха стражите не по-малко стреснати. Бяха изпратили да събудят капитана, който по описанието отсъди, че е имало земетресение. Такова явление беше рядко за страната и ги бе споходило преди близо век. После отиде да си легне отново. Колкото и да е невероятно, заспа, без въобще да се сети за Кърди, нито пък да свърже шумовете с казаното от момчето — въобще не му беше повярвал. А ако беше, щеше да си спомни чутото и да вземе необходимите предпазни мерки. И понеже настъпи тишина, всички стигнаха до заключението, че сър Уолтър е прав и опасността вероятно е преминала за нови стотина години. А както се разбра по-късно, таласъмите копаеха по полегатата страна на една скала, непосредствено под основите на къщата. Въпросната скала се оказа заоблена и когато след дълга и изморителна работа успяха да я отместят, без да използват взрив, тя се търкулна с такъв гръм и трясък, че разтърси цялата къща. Дори таласъмите се стреснаха от шума. Предварително бяха обходили и измерили планината и знаеха колко близо са до целта, ако не и под самата кралска къща. Изплашиха се да не ги разкрият. Затова се смълчаха за известно време, а когато се захванаха пак за работа, останаха много доволни: цепнатина на скалата, върху която бе построена къщата, беше запълнена с пясък. Изгребаха го и се озоваха във винарската изба на краля.

Щом разбраха къде са попаднали, се завтекоха като плъхове към таласъмския дворец и шумно обявиха успеха си на краля и кралицата. Само след миг цялото таласъмско кралско семейство, следвано от таласъмското население, пое към къщата на краля, за да получи своя дял от славата, че са отвлекли принцеса Айрини.

Кралицата накуцваше — единият й крак бе обут в каменна обувка, а другият — в кожена. Никак не й беше приятно. Читателите ми вероятно ще се учудят защо, след като разполага с такива умели майстори, не е заповядала да възстановят откраднатата обувка. Но си има причини: кралят изобщо не беше съгласен да носи каменни обувки и се бе възползвал от кражбата, за да види пръстите на краката й. Беше я заплашил, че ще разтръби за нейния недъг, ако си поръча нова каменна обувка. Предполагам, че е настоял да й направят кожени обувки, а в този случай се е съгласил да обуе гранитната само защото беше тръгнала на война.

Скоро пристигнаха във винарската изба на краля. Не обърнаха никакво внимание на огромните съдове, чието предназначение не им бе ясно, и започнаха крайно предпазливо да разбиват вратата, която водеше нагоре.