Джордж Макдоналд
Принцесата и таласъмите (24)

Двадесет и трета глава
Кърди и майка му

Кърди се изкачваше нагоре по планината. Повече нито си подсвиркваше, нито пееше. Според него Айрини го беше подвела и това го разсърди. А се ядосваше и на себе си, защото й бе говорил така грубо. Когато го видя, майка му възкликна радостно и веднага се захвана да му приготви нещо за ядене. През цялото време задаваше въпроси. Той й отговаряше, но не така весело, както обикновено. После тя го остави да се нахрани и забърза към мината да успокои баща му, че Кърди е жив и здрав. Прибра се и завари сина си заспал на леглото й; той се събуди чак вечерта, когато баща му се върна от мината.

— Е, Кърди — подкани го майка му, докато вечеряха, — каква беше тази история, какво точно се случи?

Кърди разказа подробно всичко до момента, когато с Айрини стигнаха моравата пред кралския дворец.

— И после? — поинтересува се майка му. — Не си ни доразказал края. Вместо да си щастлив, че си се измъкнал от онези демони, никога не съм те виждала по-мрачен. Сигурно има още нещо. А и за онова прекрасно дете не говориш така, както бих искала. Изложила се е на опасност, за да спаси живота ти, а за теб това сякаш не означава нищо.

— Да чуеш само какви небивалици приказваше! — възрази Кърди. — И изтърси куп неща, които въобще не бяха истина; не мога да го понеса.

— Какви неща? — намеси си баща му. — Майка ти вероятно ще успее да обясни някои.

Кърди се реши да им разкаже всичко докрай.

Когато свърши, и тримата мълчаха. Накрая майката на Кърди се обади:

— Нали признаваш, момчето ми, че в цялата история има нещо, което не разбираш?

— Да, точно така, мамо — съгласи се той. — Не проумявам как дете, което въобще не познава планината, и без дори да знае, че съм затворен там, ще извърви целия път само и ще дойде направо при мен. После ме измъкна от дупката и ме изведе от онази част на планината, където не бих се оправил и аз, дори да бе светло като ден.

— Тогава защо твърдиш, че приказките й не отговарят на истината. Тя те е извела и вероятно нещо я е водило; защо да не е било нишка или въже, или нещо подобно? Ти не можеш да го обясниш. Нейното обяснение може да е вярното.

— Но то въобще не е обяснение, мамо, а и не му вярвам!

— Може би точно защото не му вярваш. Ако му вярваше, щеше да приемеш, че е обяснение и изцяло да му повярваш. Не те коря, че не си в състояние да повярваш, но не си прав да мислиш, че такова дете би те подвело. Защо ще го прави? Бъди сигурен — споделила е с теб всичко, което е знаела. Преди да намериш по-добро обяснение за случилото се, трябва да попремислиш и повече да й се довериш.

— През цялото време нещо ми подсказваше да постъпя така, но се стърпях — Кърди сведе засрамено глава. — А какво ще кажеш за баба й? Как да го приема? Заведе ме на стария таван и се опита да ме убеди, че съм в красива стая със сини стени, изписани със сребърни звезди и какво ли още не. Нали с очите си виждах, че всъщност има само едно старо корито, една съсухрена ябълка, купчина слама и един слънчев лъч! Никак не беше хубаво от нейна страна! Поне да беше завела някоя стара жена, та да я представи за баба си!

— Но тя е приказвала сякаш вижда всичките тези неща, Кърди.

— Да. Ето това ме измъчва. Човек остава с убеждението, че наистина вижда и вярва на всичко, за което разправя. А там нямаше нищо! Никак не беше хубаво, уверявам те.

— Някои хора имат способността да виждат неща, невидими за останалите, Кърди — натърти майка му сериозно. — Мисля да ти разкажа какво видях веднъж самата аз, но вероятно ти няма да повярваш и на мен!

— О, мамо, мамо! — възкликна Кърди и се разплака. — Заслужавам ли такова отношение?

— Ще ти разкажа нещо доста необикновено — настоя майка му. — И ако сметнеш, че съм го сънувала, няма да ти се сърдя, макар да знам, че не беше никакъв сън.

— Разкажи ми го, мамо. Дано после не си мисля никакви лоши неща за принцесата.

— Точно затова се изкушавам да го споделя — призна майка му. — Според някои приказки от незапомнени времена, има нещо странно в кралското семейство. Кралят и кралицата били една кръв, братовчеди, макар и далечни. Странни истории се разказват за тях — все добри, но много, много необикновени. Какви точно не мога да кажа, защото помня само лицата на баба и мама, когато ги разправяха. Очите им изразяваха учудване и страхопочитание, не страх, и си шепнеха, никога не приказваха високо. А аз видях следното: една вечер баща ти работеше в мината. Отидох да му занеса вечерята. Току-що се бяхме оженили, ти още не беше роден. Татко ти ме изпрати до входа на мината и ме пусна да си вървя сама — познавах пътя не по-зле от пода вкъщи. Беше тъмно, а там, където скалите се надвисват над пътя — още по-тъмно. Но аз вървях спокойно и през ум не ми минаваше да се плаша, докато не стигнах до мястото, където пътеката свива рязко вляво край скалата. Ти го знаеш, Кърди. Изведнъж ме заобиколи половин дузина таласъми — виждах ги за първи път, макар често да бях чувала за тях. Единият ми препречи пътя и всички започнаха да ме задяват и дразнят — дори сега потръпвам.

— Ех, само да съм бил с теб! — възкликнаха едновременно и баща, и син.

Майката се усмихна загадъчно и продължи:

— Бяха излезли с отвратителните си животни и трябва да призная, ужасно се изплаших. Разкъсаха дрехите ми и се опасявах, че ще разкъсат и мен. И тогава неочаквано ме огря огромна, мека, бяла светлина. Погледнах нагоре. Широк лъч, като светъл път, се спускаше от сребристо светещо кълбо; не бе кой знае колко високо, та да кажем, че е нова звезда, луната или нещо подобно. Таласъмите ме оставиха на мира; изглеждаха зашеметени и си помислих, че ще се разбягат, но скоро пак се захванаха с мен. В същия момент обаче в светлината на пътеката, която се спускаше от кълбото, блесна като сребро една птичка. Размаха няколко пъти криле и след това, с разперени криле, се спусна по светлината. Приличаше ми на бял гълъб. Но каквато и да беше, щом я зърнаха, таласъмите си плюха на петите и се разбягаха из планината. Оставиха ме на мира, макар и доста изплашена. Веднага след като ги разгони, птичката отново се плъзна по светлината, по този път обратно към кълбото. Когато стигна до него, светлината изчезна, сякаш се спусна някой кепенк, и повече не я видях. Таласъмите обаче не са ме тормозили оттогава — нито онази нощ, нито по-късно.

— Невероятно! — удиви се Кърди.

— Да, невероятно е; но аз знам, че беше истина, независимо дали вярваш, или не — отвърна майка му.

— Точно така ми го разказа майка ти на следващото утро — обади се и баща му.

— Да не мислиш, че се съмнявам в думите на собствената си майка? — обиди се Кърди.

— На този свят има още мнозина, достойни да им вярваш — отвърна майка му. — Не бива да ми вярваш само защото съм твоя майка, господин Кърди. На света има майки, много по-склонни да излъжат, отколкото момиченцето, което разговаряше с игликите преди няколко седмици. Ако тя лъже, ще започна да се съмнявам в собствените си думи.

— Но и принцесите, подобно на останалите хора, понякога лъжат — не се предаваше Кърди.

— Да, но не и принцеси като нея. Тя е добро момиче, сигурна съм, а това е много повече, отколкото да си принцеса. Повярвай ми, Кърди, ще съжаляваш, че си се държал така с нея. Поне е трябвало да си държиш езика зад зъбите.

— Вече съжалявам — увери я Кърди.

— Тогава е редно да отидеш и да й го кажеш.

— Не виждам кой ще пусне някакво си миньорче да разговаря с нея насаме; а не искам да й го кажа пред онази бавачка. Ще започне да задава безчет въпроси. Знам ли на кои малката принцеса би желала да отговоря. Тя сподели, че Лути не подозирала нищо за идването й в планината. Сигурно щеше да й попречи да ме спаси, ако се досещаше. Сигурно след време ще мога да й се извиня, а сега ще се опитам да направя нещо за принцесата. Татко, струва ми се, най-после попаднах на следа.

— Така ли, момчето ми? Редно бе да успееш. Толкова много се постара. И какво точно откри?

— Нали знаеш, татко, че когато си вътре в планината, особено на тъмно, и като не помниш къде точно си завил, много е трудно да определиш какво има на повърхността?

— Дори е невъзможно, момчето ми, освен ако не разполагаш с карта или поне с компас — отвърна баща му.

— Е, според мен почти открих накъде копаят таласъмите. Стига да не греша, ще прибавя още нещо и като ги събера, едно и едно ще дадат три.

— Често става така, Кърди. Ние, миньорите, добре го знаем. Хайде, момчето ми, кажи ни какви са двете неща и да видим дали третото, за което ние ще се досетим, ще е като твоето.

— Не разбирам какво общо има това с принцесата — обади се майка му.

— Скоро ще разбереш, мамо. Дори да ме сметнеш за глупав, твърдо съм решил да продължа наблюденията си, докато се убедя напълно, че не греша. Когато стигнахме канала, през който излязохме, чух таласъмите миньори да копаят наблизо — май някъде под нас. Откакто започнах да ги следя, са прокопали близо километър и то по права линия; доколкото мога да преценя, не работят в никоя друга част на планината. Не мога със сигурност да определя в каква посока копаят. Когато излязохме обаче в кралския парк, ми хрумна, дали пък не са се насочили към кралската къща. Тази вечер възнамерявам да се убедя така ли е. Ще взема със себе си светлина…

— О, Кърди, но тогава те ще те видят! — възкликна майка му.

— Не ме е страх от тях — увери я Кърди. — Още повече, сега разполагам и със скъпоценната обувка. Те не са в състояние бързо да направят нова, а един бос крак е достатъчен за намеренията ми. Макар и да е жена, следващия път няма да я пощадя. А със светлината ще внимавам, защото не искам да ме забележат. Няма да я сложа на главата си.

— И какво ще правиш?

— Смятам да взема лист и молив. Ще вляза през отвора, където поточето избликва на повърхността. Ще се приближа към мястото, където работят таласъмите, като отбелязвам на хартията ъгъла на всеки завой, и така ще добия представа накъде са се насочили. Работят ли успоредно на поточето, значи пробиват път към кралската къща.

— И какво от това?

— Почакай, мила мамо. Нали ви казах, че когато попаднах на таласъмското кралско семейство в пещерата, те разговаряха за принца — Заекуст. Готвят се да го оженят за жена от слънчевите земи, а това означава за някоя от нашите — с пръсти на краката. В една от речите онази нощ споменаха, че ще осигурят мир поне за едно поколение. Роднините на бъдещата принцеса щели да се врекат на принца, че няма да безпокоят таласъмите. Така се изказа таласъмът и вероятно е имал предвид слънчевата жена, за която ще се ожени принцът. Техният крал е прекалено горд и непременно ще ожени принца за принцеса. Но е и прекалено умен и знае, че ако синът му си вземе обикновена жена, няма да имат особена полза.

— Започвам да разбирам накъде биеш — обади се майка му.

— Нашият крал обаче — намеси се бащата, — по-скоро би сринал планината, но няма да допусне принцесата да стане таласъмска съпруга, пък било то и на принц.

— Да, но те имат високо мнение за себе си! — напомни майката. — Дребните същества винаги са такива. Петлето е най-надутото сред птиците в курника ми.

— Според мен — продължи Кърди, — ще я отвлекат и ще заплашат краля, че ще я убият, ако не се съгласи на сватба.

— Може да го заплашат — заяви баща му, — но няма да я убият. Ще я задържат, защото по този начин ще имат влияние върху краля. Ако той реши да им стори нещо лошо, ще го заплашат, че ще постъпят по същия начин с принцесата.

— А и са достатъчно лоши да я тормозят ей така, за удоволствие, знам ги — прибави майката.

— Както и да е. Ще продължа да ги наблюдавам, за да разбера какво са наумили — каза Кърди. — Ужасно е, като си го представя. Почти не смея да мисля за това. Но те няма да я вземат… Ще направя всичко възможно да им попреча. Ако ми дадеш лист, молив и парче пудинг, тръгвам веднага. Запомних едно място в оградата, през което мога да се промъкна.

— Внимавай да не попаднеш на стражите — предупреди майка му.

— Ще внимавам. Не ми се ще да узнаят предварително плановете ми. Само ще объркат нещата. Таласъмите ще измислят друг план — те са толкова упорити! Ще се пазя, мамо. Нито ще ме убият, нито ще ме изядат, дори да ме хванат. Не се тревожи.

Майка му набави нужните неща и Кърди тръгна. Близо до портичката, през която принцесата излезе, за да поеме към планината, имаше висока скала. Оттам Кърди прескочи стената. Завърза края на кълбото за един камък при устието на поточето и взе кирката със себе си. Съвсем скоро срещна едно отвратително животно, тръгнало към дупката. Мястото бе прекалено тясно, за да се разминат, а и Кърди нямаше никакво желание да пусне животното. Беше невъзможно да използва кирката. Наложи се да се бие с животното. Въпреки че то го изпохапа, и то твърде зле, успя да го убие с джобното си ножче. Извлече го навън и забърза отново към недрата на планината, преди да се е появило някое друго на пътя му.

Не е нужно да проследявам приключенията му същата нощ. Той се върна за закуска, сигурен в плана на таласъмите — те копаеха към двореца, копаеха съвсем близко до повърхността, явно с намерението да проникнат през пода в кралската къща, да се доберат до принцесата и да я отвлекат за съпруга на техния ужасен Заекуст.