Джордж Макдоналд
Принцесата и таласъмите (2)

Първа глава
Защо има приказка за принцесата

Живяла едно време някога принцеса. Баща й бил крал на огромна страна, осеяна с планини и долини. Дворецът му, построен върху висок връх, бил много обширен и красив. Принцесата се казвала Айрини; родила се там, но понеже майка й била болнава, скоро я отвели да я отгледат в един голям дом — нещо средно между замък и селска къща, който се намирал по средата на склона на друга планина.

Принцесата била сладко малко създание. По времето, когато започвам своя разказ, тя била на осем години. Имала красиво и мило лице, а очите й блестели като две кръгчета нощно небе и във всяко синьо кладенче греела потопена по една звездичка. Очите й сякаш знаели откъде са дошли — толкова често се насочвали нагоре. Таванът на детската стая бил боядисан в синьо и изрисуван със звезди; почти приличал на истинско небе. Но се съмнявам принцесата да е виждала някога истинското небе. Сега ще обясня причината. И смятам веднага да спомена причината.

Недрата на планините били прорязани от огромни кухини: пещери, свързани с криволичещи проходи. В някои от тях се пенела вода и щом през скален процеп попаднела светлина, върху нея блясвали всички цветове на дъгата. Не бихме научили много за подземния свят, ако там нямало мини — големи дълбоки ями с разклонени настрани дълги галерии и пасажи. Прокопали ги, за да се стига до рудата, с която били пълни недрата на планините. Докато копаели, миньорите нерядко попадали на естествени пещери, които често имали далечни излази от другата страна на планината или отвеждали към дълбоки клисури.

Подземните пещери били обитавани от странни същества. Някои ги наричали гноми, други — коболди, трети — таласъми или подземничета. В кралството съществувала легенда, че някога те живеели на земята и доста приличали на останалите хора. Но незнайно защо всички изчезнали. В легендата, все пак, се споменават различни причини: кралят събирал прекалено високи данъци; въдворил порядки, които не им допадали; по някакъв повод започнал да се отнася по-строго с тях като наложил и по-сурови закони. И всички таласъми изчезнали. Според легендата обаче, вместо да се преселят в друга страна, те потърсили убежище в подземните пещери. Излизали само нощем, но дори тогава се скупчвали на малки дружинки и не се показвали наведнъж пред никого. Излизали на чист въздух единствено в недостъпните дебри на планината. Малцината, които успели да ги зърнат твърдели, че през изминалите години доста се променили. И нищо чудно! Та нали не живеели на слънце, а из студени, влажни и тъмни места. Не били грозни според нашите представи за грозотата, а имали или неописуемо противни, или нелепо тъжно-смешни лица и тела. Виденията на най-необузданото въображение, превъплътени чрез молив или четка, не били в състояние да преувеличат чудатия им външен вид. Подозирам обаче, че разказвачите са се объркали: просто са взели някое животно за таласъм, но за това ще разкажа после. В действителност таласъмите не се различавали толкова от хората, колкото разпространените описания твърдели. А в замяна на недъгавостта, изкривила телата им, те натрупали знания и мъдрост и сега можели да вършат неща, които биха се сторили невъзможни за всеки простосмъртен човек. Но ведно с острия ум те станали пакостливи — най-голяма радост им доставяло да правят злини на хората, които живеели по откритите склонове над главите им. Все още продължавали да хранят привързаност към тях, затова не проявявали жестокост заради самата жестокост към онези, които се изпречвали на пътя им; но същевременно още изпитвали вековната омраза, наследена от дедите им, към обитателите на някогашните свои земи и особено към краля, станал причина за прогонването им; затова търсели начини да ги тормозят. Често мъченията били не по-малко необикновени от изобретателите си. И макар с ръст на джуджета и уродливи тела, физическата им сила била равна на находчивостта. С течение на времето и те се сдобили с крал и министри, чиято единствена грижа, ведно с всекидневните дела, била да измислят пакости за съседите. Е, сигурно вече добре разбирате защо малката принцеса никога не била виждала нощното небе — всички така се страхували от таласъмите, че не я пускали да излезе от къщата дори заобиколена от огромна свита. А скоро ще видим, че страховете им били съвсем основателни.