Джордж Макдоналд
Принцесата и таласъмите (14)

Тринадесета глава
Съществата на таласъмите

По това време хората, които по поръчение на краля бдяха над принцесата, вече сериозно се замисляха какво точно виждат очите им, защото им се мяркаха все едни такива чудновати неща. Тези, да ги наречем същества, си приличаха, но бяха като недействителни и обезобразени. Наподобяваха по-скоро детска рисунка, отколкото нещо естествено. Забелязваха ги само нощем, докато пазеха около къщата. Първият ги зърнал докато обикалял бавно къщата и бил все още в сянката. Той разказа, че видял под лунната светлина някакво същество, изправено на задните си крака. То било подпряло предните си крайници на перваза на прозореца и оглеждало какво има вътре. Според свидетеля в тяло наподобявало куче или вълк, ала — той се закле в честта си — главата му била кръгла и два пъти по-голяма отколкото е нормално за такова тяло. Лицето му — очевидецът го бе зърнал само за миг, когато съществото се извърнало към него, преди да побегне — приличало на издълбана за свещ ряпа. Съществото се спуснало към парка. Той пуснал стрела подире му и решил, че го е уцелил — отекнал нечуван вой, но от съществото нямало и следа, а не открил и стрелата, макар да претърсил всичко наоколо. Другарите му от стражата започнали така да му се присмиват, че той решил да не си отваря устата повече и смънкал, че сигурно бил пийнал повечко бира. Но само след две нощи друг страж се оказал в неговото положение: и на него му се мярнало нещо странно, макар и съвсем различно от вече видяното. Вторият войник описал още по-грозно и невероятно същество. И двамата вече станали за присмех, ала нощ след нощ към тях се присъединявал по още един войник. Накрая останал само един да се присмива и да не вярва. Цели две нощи той не срещнал никакво странно същество, но на третата дотърчал от парка при стражите пред къщата ужасно развълнуван. После двамата разправяха наляво и надясно — защото беше дошло време и те да се подиграват — че каишката под брадичката му се била врязала в шията — толкова се бил надигнал шлемът от изправените му коси. Хукнали заедно към тази част на парка, която вече ви описах, и съзрели десетина същества, но никое не им приличало на нещо познато, а и всичките се различавали едно от друго — противни и невероятни — и подскачали върху моравата на лунната светлина. Лицата им били свръхестествено или по-скоро неестествено грозни, крайниците и вратовете им били ужасно дълги или пък липсвали — затова стражите хем знаели, че не сънуват, хем не вярвали на очите си. А и на ушите си, защото необикновените същества издавали необичайни, макар и не силни, звуци, които не приличали нито на стенания, нито на писъци, нито на вопли, нито на ревове, нито на лай, нито на крясък, нито на съскане, нито на мучене. Различни като телата на тези създания, те се смесвали в отвратителна какофония. Доста време невъзможната сбирщина не забелязвала укритите в сенките стражи, но когато ги усетили, странните създания се впуснали вкупом, като по обща заповед, към голямата скала и изчезнали, преди войниците да се опомнят. Да не говорим, че дори не им хрумнало да ги последват.

Моите читатели вече подозират кои са тези същества. А сега ще дам пълна информация за тях. Това били, разбира се, домашни животни, собственост на таласъмите. Преди много векове предците на таласъмите спуснали от повърхността на земята, където греело слънце, в дълбините на мрака предците на животните. Предците на тези отвратителни същества изглеждали досущ като животните, които и днес се въдят по фермите или селските дворове. Изключение правели някои потомци на дивите зверове — лисици, вълци или мечки, които таласъмите улавяли като малки и опитомявали, тъй като притежавали изключителна склонност да отглеждат животни. Но с времето животните се променили много повече отколкото своите собственици. Докато се превърнали — по-точно техните потомци — в същества, които се наемам да опиша само най-бегло. Частите на телата им се изродили произволно и своенравно в най-ненормални израстъци. От предците им останало много малко, почти нищо, та само можело да се гадае кое животно какво е, дори тогава приликата била по-скоро загатната. Но тяхната страховитост се усилвала поне десетократно от невероятната прилика с таласъмите. Защото ако човек не вижда прилика, дори най-бегла, между хората и животните, то въобще не познава животните. В нашия случай те си заприличаха още повече: собствениците се снишили, а животните порасли на ръст. Условията под земята са еднакво неестествени и за едните, и за другите. Затова таласъмите станали лоши по нрав, а и с животните се случило нещо подобно — и сега те всяваха страх дори у най-заклетия приятел на животните. Ще ви обясня защо започнаха да се появяват около кралската къща точно в този момент.

Както Кърди откри, таласъмите копаеха ден и нощ; разделени на големи групи, те бързаха ужасно да осъществят плана, който той тепърва трябваше да разбере. Докато дълбаеха, разрушиха тунел, в който течеше малко поточе; дупката бе близо до повърхността, но водата не ги заливаше и не им пречеше. Ала някои от животните, навъртайки се както обикновено около стопаните си, откриха пробива и с любопитство, превърнало се в истинска страст заради неестествената среда, последваха пътя на водата. А това бе същото поточе до пейката, където Айрини и татко крал седяха, както вече ви разказах. И така таласъмските животни с огромно удоволствие отидоха да попасат на равната морава — нещо невиждано през целия им нещастен живот. Но макар да бяха придобили достатъчно черти от нрава на господарите си, те естествено не бяха в състояние да кроят пъклени планове или да довършат започнатото.

Всички от стражата вече говореха в един глас, че ги навестяват някакви отвратителни същества. Засега не беше ясно дали те бяха от плът и кръв или пък призраци. Няколко нощи войниците наблюдаваха особено зорко онзи край на парка, където ги бяха зърнали за последен път. Вероятно затова обръщаха много малко внимание на къщата. А съществата бяха прекалено хитри, за да бъдат заловени. А трябва да добавим, че стражите не бяха достатъчно бързи да забележат главите или очите, които ги дебнеха от гърлото на поточето и готови мигом да дадат знак, щом моравата се освободи.