Антъни Бруно
Лоши типове (5)

4.

Бил Кини си напълни чашата от бутилката на масичката пред него. В този момент дойде сервитьорката, доля кафе на Варга и му остави хамбургера. Кини погледна към отрупаната чиния, където се мъдреше хамбургерът, заобиколен от купчини пържени картофи и майонезена салата. Мразеше да гледа как Варга яде.

Варга се пресегна за кетчупа и си изцеди внимателно малко до картофките.

— И така — подхвана той, — има ли защо да се притеснявам от този тип Тоци?

Кини отпи от бирата си и поклати глава.

Варга направи кръгче от кетчуп върху хамбургера си.

— Сигурен ли си?

Варга започваше да се държи като баба. Много добре знае, че няма за какво да се притеснява. Тази среща е просто безсмислена.

— Тоци въобще не знае за теб. Има си собствена програма.

— И каква е тя? — Варга си взе хамбургера и отхапа. Тлъстините под брадичката му се разтресоха от дъвкането. Кини погледна встрани.

— Връща си на всички, които не е успял да вкара в пандиза по легален начин. Мидата просто случайно се е оказал един от тях. Сигурен съм, че Тоци не знае за връзката му с теб. Аз съм правил доклада от претърсването на апартамента му след неговото убийство. Тоци е бил там, но съм убеден, че не е намерил абсолютно нищо. Обърнал е всичко с краката нагоре, ала това само показва колко е бил ядосан. Вярвай ми, аз разбирам от тези неща. Все едно, Мидата беше твърде печен, за да държи уличаващи го материали у дома си.

Варга не изглеждаше особено убеден. Нападна салатата си, но яденето като че ли не му доставяше удоволствие. То му беше повече навик. Една ивица покрито с майонеза зеле провисна от устата му, докато дъвчеше. Просто да ти се повдигне.

— Кажи ми — поинтересува се Варга и изтри устата си — как стана така, че изпратиха теб в апартамента на Мидата?

— След като ми се обади, че е мъртъв, се постарах да не мърдам от управлението, за да бъда на разположение. Само аз от специалните агенти бях подръка, когато Айвърс получи съобщението за трупа на Мидата.

Варга кимна и набоде няколко картофчета на вилицата си. Кини погледна покрай него в облицованата с огледала стена зад сепарето и впери очи във Фини, който се беше отпуснал зад бара пред чаша наливно. Ако ще да го убият, не разбираше защо Варга държи този мършав некадърен глупак за бодигард. Въздух под налягане. Загубено ирландче.

Варга се съсредоточи върху хамбургера си и на масата се възцари мълчание. Кини знаеше от опит, че докато не омете всичко до шушка, Варга ще бъде разсеян. Можеше да продължи да говори, но той нямаше да го слуша, ето защо просто изчака, като си пийваше от бирата и разглеждаше в огледалото задимения неоновосин въздух в бара. Бар и грил „Станционе“ беше типично място за срещи за дребни мафиоти близо до доковете в Елизабет^[1]. Стените в дъното му бяха изцяло покрити с огледала. В свърталищата на мафиотите обикновено има много огледала, за да можеш винаги да виждаш кой стои зад гърба ти. Босовете, разбира се, никога не седят с лице към стените, независимо от тях. Кини забеляза, че Фини гледа към сепаретата, маха му в огледалото и му се хили нахакано както винаги. Направи се, че не го вижда.

Варга омете и последното картофче и го прокара с малко кафе. После спря очи на Кини. Съненият му поглед беше твърд и проницателен зад тежките клепачи.

— Какво предприема Айвърс относно Тоци? Този въпрос продължава да ме безпокои.

— Повикал е бившият партньор на Тоци, който беше излязъл в пенсия, да го търси. Някакъв тип на име Гибънс.

Варга имаше скептичен вид.

— А какво казва Вашингтон?

Кини се ухили и поклати глава.

— Айвърс гледа да замаже нещата. Тревожи се за кариерата си. Мисли си, че ако успее да намери Тоци, преди ония във Вашингтон да са надушили, може да си спести неудобството да обяснява как така точно в неговото управление се е появил агент ренегат. Само някои от колегите при нас знаят за това в момента. Айвърс полага огромни усилия да потули цялата история.

Варга допи кафето си.

— Искам да се включиш. За да знаем какво прави Тоци.

Кини не обичаше Варга да му дава нареждания относно работата му в бюрото. Това си беше негова територия.

— Вече съм го намислил. Когато му дойде моментът, ще предложа на Айвърс да ме сложи да помагам на Гибънс в издирването на Тоци. Айвърс ще разсъди и ще реши, че това е най-логичният вариант. Като изключим Гибънс, в момента съм единственият оперативен агент, който знае за Тоци, понеже аз извърших огледа в апартамента на Мидата. Никога не съм работил с Тоци, следователно той не ме познава по лице. Ако Гибънс не го открие до една-две седмици, ще отида при Айвърс и ще поговоря с него. Бас държа, той ще е толкова подлудял от притеснение, че ще се съгласи.

Известно време Варга само го гледаше. Мислеше.

— Окей — каза тихо той, кимна, а после се пресегна, взе бутилката бира пред Кини и доизпи останалото в нея. — Това как ще се отрази на другата ти работа?

Кини поклати отрицателно глава.

— Не се тревожи. Ходя в Атлантик Сити поне веднъж седмично. Вече съм уредил един магазин и действам за още четири в района. Имаме да оправим и склада в Маргейт, а освен това ми светнаха за някакъв „фитилджия“, който живеел някъде там наблизо. Малко бил чалнат, ветеран от Виетнам, който не можел да си намери работа, но иначе е чист пред полицията. Проверих.

Варга въобще не реагира, дебелото му копеле. Поне малко да го беше похвалил.

— Дай ми знак, ако я закъсаш с този Тоци. Искам операцията в Атлантик Сити да бъде задвижена в най-скоро време.

— Не се притеснявай. Всичко ще бъде готово до шест седмици. Максимум осем. — Ега ти бабата.

Варга пак започна да кима.

— Помисли ли си за оная работа със „сервирането“, за която бях помолил? — смени рязко темата той.

— Аха. За колко души става въпрос?

— Само един.

— Кой?

— Орландо Гусман. Независим пласьор от Източна Флорида, който си мисли, че може да мине и без мен. Устата му знае много, а на мен това не ми харесва. Останалите независими трябва да видят, че вече няма да могат да работят самостоятелно. Разбираш ли за какво говоря?

— Искаш да им дадеш урок. Ясно.

— Значи предложението те интересува?

Кини разклати бирата в чашата си, докато обмисляше отговора си. В убийството няма нищо кой знае какво особено и погледнато безпристрастно, разликата между това дали ще теглиш ножа на някого, или ще го направиш на решето не е много голяма. Резултатът е все същият — мъртвият си е мъртъв. Рязането на глави просто беше нещо, с което той се справяше по-добре от другите само защото на тях не им стиска. Не че на него самия му доставя удоволствие да го прави. Никак даже.

— Спомена за трийсет хиляди, нали?

Варга кимна.

— Аз ще уредя всичко. Ти само ела.

Кини взе един чист нож за масло от масата и го хвана като скалпел, с опънат по горния му ръб показалец.

— Трябва ли да си нося от моите?

Варга поклати отрицателно глава.

— Ножовете ще те чакат на място.

Кини се почеса по темето. Чудеше се дали има смисъл да се опита да вдигне цената.

— Я ми кажи — внезапно го попита Варга. — Как са децата, Стив? — Беше се ухилил насреща му като турчин.

— Добре са. — Кини остави ножа на масата. — Хубаво. Ще го направя. — Мръсен дебелак.

— Другата седмица по някое време ще ти дам подробностите. — Варга извади една двадесетачка от страничния джоб на сакото си, хвърли я на масата, а после вдигна два пръста и повика Фини.

Кини видя в огледалото как гангстерчето се изправи от столчето си пред бара, обърна се с лице към Варга и застана с разкрачени крака и наклонена глава, все едно че е някакъв особено печен тип, като Джими Кагни^[2] например. Да си умреш от смях.

— Ще ти се обадя — каза Варга и се надигна да излезе от сепарето.

— Добре. Всичко хубаво.

Варга се изправи над него и го погледна в очите.

— Аха… и на теб.

Кини се замисли за къщата си в предградията, за разположението на стаите на втория етаж и на прозорците на първия и кои от тях са частично закрити от храстите. Запита се колко ли ще му струва да си постави добра алармена инсталация. Погледна в огледалото и видя как огромните бедра на Варга минаха през вратата. Мръсен дебелак.