Антъни Бруно
Лоши типове (10)

9.

На следващия ден на Гибънс не му провървя. Беше петък и Айвърс нямаше да бъде на работа. Нюйоркският главен специален агент си беше взел седмичната почивка по-рано, за да отиде да прибере сина си от летния лагер в Мейн. Гибънс беше открил, че Айвърс има досадния навик да цъфва най-неочаквано, когато той работи с компютъра и чете досиетата. Дал му бе свободен достъп до материалите, но не му беше обещавал да не си пъха носа в разследването. Айвърс искаше да види задника на Тоци да се пече на огъня и на Гибънс му беше писнало да му дава уклончиви отговори и да му цитира процедурни правила за това, какво точно прави, как го прави и какви цели преследва. Днес, слава богу, щеше да поработи на спокойствие и се канеше да се възползва от ситуацията, за да свърши доста работа.

Към един часа очите вече го смъдяха. Малката му преградка в библиотеката беше затрупана с преписи от показанията на Варга пред Върховния съд. Компютърният екран го гледаше отвисоко от бюрото и светеше в зелено насреща му. Главата му пулсираше, но точно сега не можеше да спре. Почваше да предусеща какво има предвид Тоци. Варга е бил тясно свързан е три мафиотски фамилии в Ню Йорк, уникално постижение за когото и да е било. Тримата босове на фамилиите очевидно са съгласували убийството на Ландо, Блейни и Новик помежду си и ако някой е бил посветен, то това определено е бил Варга. А след като Варга е бил осведомен какви са плановете за удара, твърде е възможно да е знаел и кой е издал агентите.

Гибънс беше съставил списък на агентите, които са работили под псевдоним в трите семейства през последните десет години. Освен Ландо, Блейни и Новик имаше още шестнадесет — четирима във фамилията Мистрета, пет при Джовинацо, и седем — при Лукарели. Гибънс огледа имената. Някои познаваше доста добре, по-младите — почти никак. Само че това не означаваше нищо. Издайникът би могъл да бъде най-добрият ти приятел, най-незабележимият човек на света, когото никой никога не би заподозрял. Би могъл да бъде всеки от тези 10 души. Гибънс се загледа с празни очи и жълтия служебен бележник, на който бе записал имената в колонка и срещу тях италианското име, което всеки от тях бе използвал и скоби.

Преди да се захване с томовете свидетелски показания, Гибънс беше решил да изчете стандартното досие на Варга във ФБР. Ричи бе роден в Хавана, Куба, на 3 септември 1949 година. Гибънс пресметна възрастта му — след две седмици той щеше да стане на тридесет и седем. Баща му бил нещо като момче за всичко на американската мафия и контролирал хаванските казина. Емануел, „Мани“, Варгас, бащата на Ричи, обожавал гангстерите, защото били „мачо“^[1] и американци. Когато Батиста избягал от Куба през 1959 и революцията на Кастро помела мафията от острова, Варгас преместил жена си и сина си във Филаделфия, където си намерил работа в тамошната организация, по-точно ръководел нощен хазартен клуб в приземието на някакъв бар на име „Ментовият салон“ от другата страна на реката в Камден, Ню Джърси. Както повечето кубинци, напуснали родината си, Варгас станал суперпатриот в новата си страна и често открито възхвалявал Америка, големият враг на световния комунизъм. Гордеел се с факта, че единственият му син носи същото лично име като големия защитник на антикомунизма, тогавашния президент Никсън.

Във филаделфийската организация бащата на Ричи бил пряко подчинен на Джулс Колесано верен неин помощник-шеф, известен като „добрият Джо“ и „душа човек“. Мани очевидно подписвал сина си да угодничи на Колесано, който го харесал вероятно защото въпреки усилията на жена си да го дари със син, имал три дъщери. (Госпожа Колесано изкарала две помятания по този повод, през 1955 и отново през 1956.) Ричи израснал сред атмосферата на казината, баровете и хазартните клубове, но бил кротко, ученолюбиво момче. Завършил подготвителното училище „Сейнт Джоузеф“ във Фили, постъпил в „Светия кръст“ и Устър, Масачузетс, и накрая получил магистърска степен по бизнес администрация в Темпъл. На Колесано му допадал фактът, че Ричи има добро образование. Когато завършил „Светия кръст“, той му подарил нова кола. Години наред Джулс и Мани се шегували, че може да сватосат Ричи и Джоан, най-малката дъщеря на Колесано. През лятото на 1972, след края на първата си година в колежа, Джоан Колесано наистина се оженила за Ричи, който по това време официално вече бил сменил името си от Варгас на Варга.

В досието на Варга имаше приложена вестникарска изрезка с обявата за бракосъчетанието им. Гибънс внимателно я разгледа. Булката изглеждаше съвсем крехка, с дребно лице, потънало сред гъста дълга коса и бретон до веждите, истинска малка цветопродавачка. От младоженеца лъхаше някаква сънлива благовъзпитаност, той имаше тъмна чуплива коса, дълги бакенбарди и мустаци а ла Сапата^[2], увиснали над белозъбата му усмихната по латиноамерикански уста. Не беше лош, стига да харесваш този тип мъже. Гибънс обърна внимание на елементите от хипи модата в прическите им — и изпита злорадо удоволствие при вида на това доказателство, че дори и мафията не е останала абсолютно незасегната от шейсетте години.

Гибънс се обърна пак към терминала и започна да търси повече информация за предателството в Атлантик Сити. В началото на седемдесетте Атлантик Сити бил тих градец, западащ курорт, в който нямало особено оживена дейност. Джулс Колесано остарявал и не бил вече толкова напорист, ето защо филаделфийската мафия го изпратила в Атлантик Сити, за да надзирава дребните им операции там. На Джулс му харесало на крайбрежието и той взел Джоан и Ричи със себе си, като дал на зетя си бизнесмен да води сметките. В края на краищата на Ричи му било поверено ежедневното ръководене на всички операции в правомощията на Колесано — наркотици, проституция, хазарт, лихварство, охрана, търговците на хранителни стоки, пералните, събирачите на боклук, всичко. Джулс бил сигурен, че Ричи е добро момче, доста способно и ако не друго, то поне надеждно. Подобно разпределение много му допадало. Можел, без да си дава труд, да държи властта и да се наслаждава на това полуоттегляне от активния живот.

Само че това било преди хазартът да бъде узаконен в Атлантик Сити. Точно тогава играта почнала да загрубява.

По традиция градът винаги е бил владение на филаделфийския бос и когато хазартът станал законен на тяхна територия, филаделфийската група съзряла злата мина, източния Лас Вегас. Ала другите capi^[3] от страната имали свои идеи, особено тримата най-могъщи нюйоркски босове — Сабатини Мистрета, Джо Лукарели и Филип Джовинацо. Те смятали, че най-честно би било Атлантик Сити да стане отворен град, както Лас Вегас, така че всеки да може да участва в печалбите. Във Фили не виждали нещата по този начин и направо им казали да вървят на майната си. Джулс Колесано уверил шефа си, че е готов да заложи главата си, за да защити своята територия. Окуражен от новото подкрепление биячи, пристигнали от Града на братската любов, Колесано дал ясно да се разбере, че ще бъде безжалостен спрямо всеки, който дойде в Ню Йорк или откъдето и да било другаде и се опита да се прави на интересен в неговия град.

Гибънс разтърка уморените си очи с опакото на ръката си и си представи Колесано като някакъв твърдо глад центурион, изтикан в бронята си, който преди е бил добър пехотинец, но е издигнат на пост, надвишаващ способностите му. Готвел се да защитава крепостта си до последен дъх, а мисълта за пета колона нито за миг не му минала през ума. Какъв ли удар е било за него, когато е разбрал, че любимият му Ричи през цялото време се е умилквал на нюйоркските босове и ги е снабдявал с вътрешна информация за операциите му, благодарение на което те в крайна сметка залели града като чума.

Ричи Варга може да приличал на смотаняк, но трябва да е имал железни нерви, за да извърши такава постъпка. Повече от три години той работил за Колесано, а всъщност шпионирал в полза на Мистрета, Лукарели и Джовинацо. Най-накрая, когато нюйоркчаните държали здраво града в ръцете си, Ричи оповестил истинската си принадлежност, като с това на практика се изплюл в лицето на тъст си.

За жена му в досието пишеше само, че бракът не е бил рай. Гибънс просто прие, че когато Варга е предал тъст си, това е бил краят му.

Той продължи да преглежда досието. Господи, ама че е дълго. Спря за момент и се загледа през цветното стъкло на прозореца в яркооранжевия залез, който се отразяваше по твърдите повърхности на Световния търговски център. Навън сигурно беше жега, в рязък контраст с хладната, слабо осветена стая на отдела.

Погледът му се спря на Хейнс, библиотекаря, сведен над купчина разпечатки. Гибънс го гледаше и не можеше да проумее как така, човек, който има вид на професионален футболист и не може да върже три думи в изречение, се е озовал на поста библиотекар във ФБР? Той изправи гръб, изщрака с кокал четата на пръстите си и се обърна отново към екрана.

Набързо прегледа историята на Варга в нюйоркските фамилии — как е помогнал да заработят заедно, за да може всеки да получи това, което иска, в Атлантик Сити. Мистрета, Лукарели и Джовинацо направо били влюбени в този мръсник. Само Ричи да поискал нещо, и те му го давали. Даже се надпреварвали да му правят скъпи подаръци. Нищо не било достатъчно добро за Ричи. Ама че глупаци. След като бил изиграл Колесано, какво ги е карало да си мислят, че няма да постъпи така и с тях?

И все пак странно, как изведнъж се обръща на 180 градуса. Днес Ричи е галеникът им, а утре само дето не си казва и майчиното мляко пред Върховния съд. Изключително странно. По всичко личи, че тази промяна е била абсолютно немотивирана. Закриляли са го тримата най-могъщи мафиотски босове в страната. Защо праща всичко по дяволите? Нима изведнъж се е уплашил? Или пък, кой знае, открил е религията?

Гибънс потърка устата си и погледна двата дебели тома на масата пред него — свидетелските показания на Варга. Няма да е днес. Той реши да ги занесе вкъщи и да ги прегледа през почивните дни.

Гибънс завъртя глава и чу как шийките му прешлени изпукаха, а после отново продължи да прехвърля досието, като спираше на случайни места и набързо хвърляше по едно око на останалата част от него. Прескочи местата, отнасящи се до произтеклите от показанията му присъди — всичко това беше известно. Десетки мафиоти попаднаха в затвора, включително Мистрета и Лукарели. Съдебният процес на Джовинацо бе отложен, докато не се оправи от мнимия инфаркт, който бил получил при вестта за предателството на Ричи. Досието завършваше с един кратък абзац след излиянията за неговите жертви.

Ричи Варга в момента се намира под защитата на Програмата за закрила на свидетелите на Министерството на правосъдието. В името на личната му сигурност самоличността му е променена. Всички запитвания относно Варга, които имат отношение към провеждани разследвания, трябва да бъдат представени в писмен вид и одобрени от главния специален агент. Отправените по съответния начин запитвания ще бъдат предадени на помощник-министъра на правосъдието, отговарящ за Програмата за закрила на свидетелите.

Абсолютен бетон, помисли си Гибънс.

И точно когато реши, че е свършил, с раздразнение видя краткото приложение, съдържащо най-разнообразна информация за Варга, събрана, след като е влязъл в Програмата, всевъзможни маловажни лични дреболии. Една бележка привлече погледа на Гибънс: „На Варга е поставена диагноза рак на тестисите, 1979. Отстраняване на увредения орган по хирургически път, болницата «Св. Джуд», Горен Дарби. Пенсилвания, март 1980. Последвало осемнадесетмесечно лечение с радиация и химиотерапия“.

Гибънс изключи терминала, облегна се назад и се загледа в тъмния екран. Рак на топките. „Отстраняване по хирургичен път“. Той потръпна и разтърка чатала си.

Бързо дръпна ръката си оттам, когато чу вратата на стаята да се отваря. През нея проникна флуоресцентна светлина при влизането на някакъв човек, когото Гибънс не познаваше. От младите трябва да е, предположи той.

— Здрасти… Бърт? — каза другият и се насочи към него с протегната ръка. — Бил Кини.

Гибънс го прецени само с един поглед: по-младо копие на главния специален агент. Висок, издокаран, с широка усмивка, остър поглед и физика на атлет. Малко му напомняше за оня певец от състава „Роки“, как му беше името, Джон Денвър, само дето не е толкова анемичен. Беше облечен в хубав син костюм с един тон по-светъл от морскосиньо и бледожълта ленена вратовръзка с цветовете на малките скаути. Гибънс разтърси ръката му — стиска здраво, на четвъртия си пръст има тежък колежански пръстен с голям гранат. Мъжът пъхна другата си ръка в джоба подчертано нехайно и Гибънс забеляза златната верижка, закачена на колана му, чийто край потъваше в джоба му. Сигурно не са ключове, като се има предвид колежанския му вид. Най-вероятно старият златен часовник, останал от дядо му. Определено човек от една категория с главния специален агент, помисли си Гибънс.

— Разбрах, че си ме търсил — каза Кини. — Бях извън града за няколко дни.

— Да, Айвърс ми каза. Исках да те поразпитам за апартамента на Вини Клементи — обясни Гибънс.

— Чел ли си доклада ми?

Гибънс кимна.

— Просто исках да знам какви са ти впечатленията оттам. Ако имаш някакви… впечатления, разбираш какво искам да кажа.

— Ами… — Кини придърпа един стол и го възседна на обратно, като се подпря с лакти на облегалката. Дори в тази поза имаше приличен вид. — Май всичко го пише в доклада. Не бих казал, че нещо ми се е видяло необичайно в апартамента на Клементи. Съвременно, крещящо обзавеждане, както би могло да се очаква, но не чак дотам вулгарно. Изглеждаше, все едно си е купил цялата мебелировка наведнъж, за един ден. Не е полагал особено много грижи, липсваха и дребните детайли, незначителните предмети, които като че ли винаги се натрупват, когато поживееш някъде за по-дълго.

Гибънс се сети за купчините книги в собствената си дневна, непрочетени с години. Разбираше много добре за какво говори Кини.

— Шест унции кокаин в кутия от царевична закуска в кухненския шкаф, а също и малко хероин. Не е кой знае колко за търговец с неговата репутация. Зад хладилника имаше и пластмасова торбичка, пълна с пари, малко повече от двеста хиляди долара. Отново сумата не е голяма за пласьор на едро. Хладилникът беше почти празен. Кана бяло вино, няколко бири, кетчуп, никаква истинска храна. Клементи сигурно не е бил особено добър готвач.

Кини се ухили и сви рамене. Гибънс се запита какво ли намира за толкова смешно.

— Освен всичко това — продължи Кини — нямаше почти нищо друго. Доста стерео и видеотехника, телевизори с големи екрани — все скъпа стока. Странното обаче е, че намерих само три албума, няколко касети и една-единствена празна видеокасета.

Гибънс кимна бавно. Можеше да си представи как изглежда апартаментът и му се искаше да беше имал възможността да го огледа, преди отново да бъде даден под наем. Но вече беше прекалено късно.

— С Тоци работехте по този случай преди известно време, нали.

— Аха. Следихме го в продължение на един месец. Копелето беше доста хитро, вършеше всичко по телефона и все представяше нещата така, сякаш си поръчва пица. Не припарваше до стоката на улицата.

— И какво стана?

— Айвърс ни нареди да изоставим разследването. Ако не сме можели да заловим голяма пратка наркотик, не си струвало да си губим времето, Клементи щял да изчезне яко дим. Той обича да го покажат по новините в шест часа, застанал пред маса, отрупана с кокаин, пари, оръжие… нали разбираш.

Кини кимна замислено.

— Чувал съм що за птица е.

И двамата замълчаха. Гибънс си мислеше за апартамента на Клементи — тигърчето Тоци върху кутията от царевичната закуска, големия телевизионен екран, луксозните стереоуредби. Надяваше се да му просветне, но нищо не се получи.

— Е… — Кини посегна към ланеца в джоба си. Той издърпа един златен часовник с форма на шестоъгълник и римски числа по циферблата. Беше доста необикновен, като онези семейни скъпоценности, които някой стар свадлив бостънски банкер би оставил в наследство на любимия си син. Гибънс никога досега не бе виждал нещо подобно.

— Трябва да потеглям — обади се Кини. Той стана и отново протегна ръката си. — Радвам се, че се запознахме, Бърт.

Гибънс пое ръката му.

— И аз също, Бил.

— Между другото, как върви?

— Кое?

Кини посочи с глава преписите на масата.

— Разследването. Нещо ново по случая с Тоци?

Гибънс се намръщи и поклати глава.

— Нищо определено все още.

— Е, ако мога с нещо да ти помогни, обади ми се. — Кини стана и тръгна към вратата. — До скоро, Бърт.

— Аха, всичко хубаво.

Гибънс направо не можеше да повярва на ушите си. През цялата му кариера като агент на ФБР за пръв път му се случваше друг агент да му предложи най-сериозно да му помогне с разследването. Даже и да го беше казал ей така, все пак беше направо невероятно. Може пък да не е чак толкова лошо момчето, нищо че прилича на главния специален агент.