Християн Иванов-Krischo
Течение (9)

Глава 9

Калин имаше рожден ден. На гостите им беше много весело, но не и на рожденика. Той чакаше да дойде Тео, за да му каже къде се намира Данчо, неговия дядо. След около двадесет минути той дойде.

— Живее в някакво село — каза му Тео. — На около 100 км оттук.

— Окей! Може ли да взема колата ти?

— Пази се — каза той, подавайки му ключовете.

— Хей, почакай — чу се гласа на Михаела. — Аз ще дойда с теб.

— Не, моля те! Недей да идваш. Боя се, че ще стане нещо. Нали помниш какво направиха на Тео.

— Е, стига де! Ако ще мрем, нека да бъдем заедно.

Двамата потеглиха и след около час и нещо стигнаха във въпросното село. Беше много тихо и спокойно. Двамата отидоха на адреса, който имаха и почукаха на вратата. Отвори им един много възрастен мъж.

— Ей сега, деца! Почакайте ме отвън на беседката.

Калин и Михаела седнаха там.

— Вълнуваш ли се? — попита го тя. — За пръв път ще говориш с него…

— Не, просто ми е интересно какво ще каже. Каза, че било важно… Да видим.

— Тихо, идва.

Данчо взе един стол и седна до тях.

— Много си се променил. Станал си голям мъж…

— Така е.

— Няма да те бавя. Повиках те, за да ти кажа нещо много важно.

— Слушам те, дядо.

— Иван, онзи мъж… Нали се сещаш.

— За баща ми ли говориш?

— Да… той всъщност…

— Той какво?

— Той… Той… Ще бъда директен… Той не ти е истински баща.

— Ти луд ли си? — засмя се Калин. — Как не те е срам да говориш така, след като вече не е сред живите.

— Виж, ще ти кажа самата истина, ти избираш дали да вярваш… Преди майка ти да се ожени за този изверг, тя имаше връзка и дори беше забременяла. Твоят баща не е Иван, а моят…

Дядката не успя да довърши, защото беше прострелян право в сърцето и почина веднага. Калин се изправи и се обърна… нещо, което не трябваше да прави… Човекът, който мислеше за свой баща беше жив и без да му мигне окото го простреля няколко пъти в главата. Михаела се изплаши до смърт. Опита се да свести гаджето си, но той не помръдваше… тя дори не долавяше пулсът му.