Християн Иванов-Krischo
Течение (23)

Глава 23

Вики стана от леглото и веднага отиде пред огледалото.

— Как може да си толкова глупава, как може? Ти не го обичаш, разбра ли? Това копеле е много под твоето ниво. Бедняк с бедняците, а и плюс това е мъртъв. Убиха го. Трябва да се радваш.

Колкото и да не й се искаше, тя не спираше да мисли за Калин. Сега обаче имаше сериозен проблем, даже два. Краси и убийството…

Тя се облече, слезе долу в банята, за да си измие лицето, след което отиде в хола, където беше майка й. Момичето се опита да не показва, че нещо я тревожи, защото, ако Ивета разбере, няма спасение.

— Ти пък какво правиш тук — попита я майка й. — Нали вече нямаше да идваш.

— Мамо, не започвай от сутринта, моля ти се.

— Нищо не съм казала, просто се изненадах. Скоро ми каза, че не искаш да идваш при мен, защото си имаш собствен дом. Защо не си в „собствения ти дом“… или Краси те изгони.

Ивета го каза, с цел да се пошегува.

— Да, точно така. Краси ме изгони. Много ли се радваш?

— Как така? Ти сериозно ли?

— Да — Вики започна да плаче. — Чак е сменил ключалката…

— Моля?

— Същото. Ако беше само това, окей!

— Какво друго?

— Заряза ме сама в Дубай — тя спря, за да съчини нещо, с което да не се издаде, след което продължи. — Беше блокирал кредитната ми карта.

— Ти как се прибра?

— Даниела беше с мен — излъга тя. — Нали тръгнахме заедно… Тя ми даде пари.

— Този си плаче за шамари.

— Мамо, ако беше само това, сега нямаше да се чувствам толкова кофти…

— И още ли има?

— Мхм…

— Разказвай де.

— Не.

— Защо?

— Срам ме е.

— Ти и срам? Оу, моля те. Хайде, не се лигави, а говори.

— Е, щом настояваш… Като отидох при него, той ми отвори чисто гол.

— Е, какво лошо има в това. Нали сама каза, че Краси обича да спи чисто гол през лятото.

— Не беше сам, мамо. Оная кучка Бориса също беше там и също беше чисто гола.

— Изрод! Я чакай малко… Тази Бориса не е ли същата…

— Да, майко. Същата, с която Калин си легна, когато го зарязах. Бих казала да пукнат и двамата, но сто… Господ си знае работата. Прибра единия, сега е ред на другия.

— Точно така, миличка. Никой няма право да наранява моята дъщеричка… Я тихо малко, започва рубриката „Новини от света“.

* * *

Калин също беше загледал тази рубрика. Докато Михаела и Тео правеха планове за бизнеса, той гледаше какво се е случило по света. На екрана видя доста интересно заглавие и се заслуша.

Здравейте, уважаеми зрители на „Новини от света“. Тази сутрин всички вестници и телевизии „гръмнаха“ с новина за зверско убийство в близост до летището в Дубай. Жертвата с 30-годишния известен бизнесмен Никълъс Холт. От CNN ни предоставиха кадри от охранителните камери на мост, под който е станало убийството. Вече има една заподозряна, чиято самоличност все още не е ясна. Колегите сега ще пуснат кадрите, а аз през това време искам да кажа на всеки, който познава или е виждал това момиче веднага да се обади на тел. 112, за да може извършителката на това убийство да бъде наказана. Семейството на убития дори обяви награда от $10000000 за този, който предаде въпросното момиче. Ние ще следим случая и ще Ви информираме в следващите ни включвания. Сега останалите новини…

Калин си спомни няколко моменти с Вики, но спомените бяха като мъгла. Не бяха много ясни, но беше сигурен в едно — познаваше това момиче.

— Део — извика се Калин.

— Тео се казвам. Кажи?

— Имаш ли интернет на телефона?

— Да, трябва ли ти?

— Ако може…

— Много ясно — отвърна той, отивайки до него. — Рови си спокойно, неограничен.

— Аха, разбирам — каза с лека ирония Калин.

Той отвори сайта на тази телевизия и почти веднага намери снимки на момичето, което е убила Никълъс.

— Само ако можех да се сетя коя си, щях да стана супер богат.

Не след дълго му хрумна нещо.

— Миши бейби — каза той. — Ела за малко.

Михаела отиде и седна до него.

— Тази коя е? — попита я той, показвайки снимката.

— Една надувка.

* * *

Когато чу за станалото, Ивета изпадна в ужас и започна да крещи.

— Какво си направила бе, момиче? Ти нормална ли си? На това ли съм те научила? Какво ще си кажат хората сега? Убийца. Не те е ли е срам. Ясно е, че не си помислила за себе си, но да беше помислила за майка си поне. Аз имам място в обществото. Сега всички ще се обърнат срещу мен…

— Млъкни, мамо. Заклевам те, млъкни.

— Виж я ти пиклата… Не стига, че е виновна, а пък и се прави на отворена.

— Ти знаеш ли какво щеше да ми се случи? Не се ли питаш какво ме е накарало да убия онова чудовище?

— Кажи де. Обясни ми. Нека разбера.

— Той… той… мамо… той… Искаше да ме изнасили.

— Моля? И за това го уби. За това сега трябва да ходя с наведена глава? Така ли? — Ти чуваш ли какво ти казвам?

— Махай се. Чуваш ли. Махай се. Не искам да те виждам повече.

Ивета я изгони. Вики за пръв път се почувства толкова нещастна и безпомощна. Вече сякаш не й пукаше дали ще я хванат. С гордо вдигната глава тя се запъти към градските гробища.

* * *

Докато Краси все още спеше, Бориса отиде да купи по един бургер и някой вестник, за да почисти прозорците. Когато се върна, видя, че новото й гадже все още спи и затова реши да се заеме с прозорците. Напръска с препарат, скъса малко вестник и започна да търка. Скърцането от тази дейност успя да събуди Краси.

— К’во правиш толкова рано?

— Чистя джама.

— Чистиш кое?

— Прозорецът, глупчо.

— С вестници? Ти?

— Да, защо не.

— Я не се излагай. Ще извикам на мама и тате прислужничките и ще свършат тая работа за няма и десет минути.

— Добре тогава. Спирам. Нека те да се погрижат.

— Мирише много хубаво. Какво си купила?

— Бургери.

— O, yeah! — каза той и веднага седна на масата.

— Заповядай — каза тя, подавайки му единия бургер. — Този е с люто.

— От къде знаеш, че го обичам така?

— Знам много неща за теб.