Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване, корекция и форматиране
- VeGan(2020)
Издание:
Автор: Християн Иванов — Krischo
Заглавие: Течение
Година на издаване: 2020
Технически редактор: Денислав Христов
Художник: Александър Иванов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11812
История
- —Добавяне
Глава 18
Михаела вървеше към дома си, слушайки музика на слушалките си. Наближавайки блока си тя ги махна от ушите си и ги прибра в чантата. Тъкмо когато беше стигнала до входа, тя видя пред съседния да спира една готина кола, от която слезе момче, което си беше сложило качулка и доста тъмни слънчеви очила.
— На този не му е чиста работата — каза си Михаела и се качи в апартамента си.
* * *
Тео се замисли за предложението на баща си. Беше страхотна идея. Той мечтаеше за това от доста малък.
— Как мислиш? — попита го Ради. — Искаш ли?
— Много ясно. Да.
— Тогава ще се стегнеш и ще се върнеш в София. Трябва да бъдеш доста организиран. В бизнеса няма място за несериозници.
— Ще се справя.
— Тогава се приготви.
— Ако Калин сега беше жив, щяхме да станем съдружници. Като бяхме малки пишехме в една тетрадка за бъдещето. Мислехме какъв бизнес да имаме, но всичко изгоря. Както тетрадката, така и той.
— Минало-заминало. Хайде, приготви се. Още днес ще ти покажа мястото.
— Okay!
Радостин слезе долу в хола, където беше жена му.
— Какво стана? — попита го тя.
— Намерих му занимание, връща се в България.
— Какво занимание?
— Виж, скъпа. Казах му за ресторанта.
— Но защо си го направил? Нали щеше да бъде изненада за рождения му ден!?
— Да, но иначе щеше да превърти. Знаеш колко близки бяха с Калин. Все за него говори.
— Кога тръгвате?
— Ще видя в колко има полет.
Той извади телефона си и отвори сайта на летището. Видя, че следващия самолет е след около час. Качи се отново при сина си.
— Тео, побързай.
— Готов съм.
На излизане майка му не пропусна да му изчете едно конско.
— Искам много да внимаваш, синко. Пази се и без глупости.
— Не бой се.
— Хайде, чао.
Тео и Радостин излязоха, качиха се в семейния автомобил и потеглиха към летището.
* * *
Краси и Вики се наслаждаваха на почивката. Докато чакаше приятелката му да излезе от поредния мол, той видя един плакат, на който пишеше, че търсят непрофесионални актьори.
— Това е за мен. Това е!
Вики излезе с две пълни торби и се учуди защо този крещи така.
— Какво си се разкрякал? Да не удари от лотарията?
— Охо, пак си изкупила магазина.
— Е, какво да направя!? Обичам да харча нари, а и не съм купила нищо излишно — 12 чифта токчета, 9 чифта кецове, 10–11 дънки и 31 шапки.
— Тате е прав. Вярно трябва да те накарам да работиш, за да видиш как се изкарват парите. И колко източи от картата?
— Само 16000 евро.
— Само?
— Можеше да изхарча и повече, не бъди егоист. Хайде, казвай. Защо крещиш.
— Виж това — той й показа плаката.
— Е, и?
— Отиваме.
— Ти да не полудя? Търсят артисти.
— Точно.
— Ние не сме за това.
— Грешка! Ти не си, аз съм. Поне ще дойдеш ли с мен?
— Ама ти сериозно ли?
— Bitch, това ми е детската мечта. Сега ми е паднало. Мога да стана световноизвестен. Гаджето ти ще бъде звезда.
— Ама разбира се. Как ли пък не.
— Идваш ли?
— Оффф, добре. Хайде.
* * *
Калин все още стоеше пред лаптопа и гледаше разни филми.
— Защо не си пуснеш нещо на телевизора? Там също дават филми, — попита го тя, ядейки от сандвича, който току-що си беше направила.
— Там дават реклами, тук е по-добре… Да те питам, как се прави филма на цял екран.
— Ех, глупаче. И това ли си забравил?
Тя отиде до него и нагласи нещата.
— Thank you!
— Гладен ли си?
— Ами може да направиш и на мен един сандвич, ако не те мързи.
— Аз пък имам друга идея.
— Думай, како.
— Како? — засмя се Михаела. — Може да хапнем навън. Тъкмо ще се разведриш. Не си излизал отдавна. Какво ще кажеш?
— Добре. Само да си взема очилата.
— Okay! Чакам те пред входа.
Мишето слезе долу и почака Калин да дойде. Точно когато той слезе, от съседния вход излезе онова момче с качулката, но този път със себе си водеше и куче.
— Калине, този ми се струва доста странен и подозрителен.
— Е, ти пък — засмя се той.
— Виж го как изглежда. Като някоя монахиня.
— Ти ще ме убиеш направо. Стига си гледала хората. Върви.
* * *
След около един час Вики и Краси вече бяха пристигнали на кастинга и чакаха реда си. След дълги спорове Вики най-накрая се съгласи да изиграе сценка по сценарий на гаджето й. Личеше си, че е роден да работи в тази сфера. За по-малко от 10 минути успя да измисли какво да покажат на журито…
Дойде техния ред и те влязоха. Говореха на английски, (превод):
— Здравейте — каза един от членовете на журито.
— Здрасти — отвърна Краси.
— Какво сте ни подготвили. Какво ще гледаме?
— Кратка сценка.
— Предполагам, че е от някой филм. Кой?
— Аз я измислих.
— Интересно. Нека да видим.
Двамата започнаха да играят…
Вики седна на един от столовете, които бяха на сцената, и започна да се гримира пред огледалото.
— Колко съм красива — говореше си тя. — Няма как някой да не се влюби в мен. Млада, красива и умна. Е, за третото излъгах, но…
— Я чакайте малко — обади се отново човека от журито.
— Не се ли получи?
— Напротив. Вие, сладурано, сте родена, за да бъдете актриса. Вие бяхте последните кандидати. Остана само главната роля, която трябва да бъде изиграна от жена и вие сте най-подходящата.
Краси като чу това се ядоса и излезе от залата.
— Много се радвам, но аз дори не довърших.
— Видях, че имате талант. Другото не е важно.
* * *
Михаела и Калин бяха в парка и хапваха. От близкото заведение си бяха поръчали порция кюфтета и пържени картофки. Докато хапваше Мишето видя кучето на „странния тип“, а след това и самия него. Не можеха да видят лицето му. От кого се крие този, помисли си тя.
— Калине, ето го пак.
— Е, стига де. Какво толкова? Момчето си разхожда кучето.
— Не знам. Имам чувството, че ме следи.
— Я не се филмирай. Стига глупости. Яж.