Християн Иванов-Krischo
Течение (49)

Глава 49

Веднага след като си тръгна от къщата Тео се обади на Вики, за да й предложи да се видят. След по-малко от час те се срещнаха в една сладкарница. Когато й каза, че е видял Калин, тя не му повярва.

— Защо се правиш на интересна — ядосваше се той. — Видях го с очите си.

— Тогава да вървим да кажем в полицията.

— Без такива. Калин каза да не казвам на абсолютно никой.

— Аха. И ти го прецака, както винаги.

— Кога съм го прецаквал бе, змия такава?

— Станал си ужасен — каза му тя. — Вече и от майтап не разбираш.

— Така като ме гледаш, мислиш ли, че ми е до бъзици?

— Оф, извинете ме, господине… Та, к’во стана? Видя Калин… Какво ти каза?

— Почти нищо. Държеше се много странно.

— А ти как разбра къде е?

— От телефона му.

— Как така?

— Един приятел го намери близо до гроба на Михаела.

— Оффф, пак ли тая ку…

— Майната ти…

— Извинявай. Просто…

— Просто те хвана яд, че той обичаше Мишето, а не теб.

— Как ли пък не — опита се да се засмее тя. — Ако не помниш, аз зарязах него, не той мен.

Вики си спомни деня на раздялата им…

— Калине — започна тя. — Трябва да ти кажа нещо.

Той я прегърна.

— Слушам те, миличко.

— Това…, което снощи стана… не трябваше да става. Не биваше.

Калин се засмя.

— Чакай малко. К’во лошо сме направили. Все пак сме гаджета.

— К’ви гаджета? — разкрещя се тя. — Нямаше те четири години, сега се връщаш и почваме да си играем на любов.

Калин я гледаше и не можеше да повярва. Какво й става, мислеше си той, вчера й беше готино, а ся…

— Какво ти става?

— Виж, човек. Нямаше те толкова много време и просто…

— И просто…?

— Просто… не знам. Сякаш чувствата изстинаха. Не върви и мисля, че ще е най-добре да се…

— Не го казвай — спря я той. — Недей.

— К’во да не казвам. Нещата не вървят. Не искам да си губя времето. Съжалявам…

— Това ли е края. Толкова ли е просто? Какво стана така изведнъж. Какво направих? Къде сгреших?

— Стига! Свърши! Всичко свърши!

Калин стана и тръгна към вратата.

— Но ти си ми оставаш добър приятел, нали знаеш? — каза му тя, но той излезе без дори да се обърне.

Телефонът й звънна. Беше Краси.

— Да, бебчо — каза му тя. — Да, да. Веднага идвам.

Вики затвори и прибра телефона в джоба си.

— Тео, извинявай, но трябва да се прибера. С приятеля ми заминаваме на почивка.

— Заминаваш на почивка?

— Да. Времето е хубаво. Искам да събирам тен.

— Ти ебаваш ли се с мен?

— Не. Тръгвам. Нямам време.

— Май забравяш, че преди да се сгаджосате. Калин ти беше най-добрия приятел. Точно какъвто е и на мен.

— Оф, Тео, моля те. Омръзна ми да говорим за едно и също нещо. Калин е мъртъв. Набий си го в наивната глава.

— Жив е. Не е умрял.

— За мен е!

— Хубаво. С теб или без теб ще го доведа тук и ще видиш…

— Не ме интересува. Чао-чао.

* * *

Румен обядваше с колегите си…

— Е, как мислиш, Румка? — каза му един от тях. — Харесва ли ти работата тук.

— Да, но ми е малко странно.

— Защо?

— Ами никога преди не съм работил.

* * *

Райна се чудеше защо новият им съсед идва толкова често у тях. Реши да поговори със Сиана.

— Дъще, този какво иска от теб?

— Кой?

— Абе, онова момче, което си беше объркало адреса ли?

— Румен? Искаше да се обади за някаква обява…

* * *

Когато се събуди, Александър предложи на Симона да заминат да живеят в Бургас. Тя веднага се съгласи.

* * *

Почивката на Вики и Красимир се отложи, защото Краси разбра кой е убил Бориса. Вики се ядоса и отиде при Тео, с който прекара нощта.