Аби Клементс
Карамел с морска сол (7)

Глава четвърта

— Станах рано, за да направя муса, така че всичко е готово — похвали се Анна на Имоджен сутринта в деня на сватбата на Джес и посочи гигантска купа с пухкав лек млечен шоколад на кухненския плот. — Сега остава да навием вафлата за мини фунийките.

— МУУСА — обади се Алфи от високото си столче, с личице омазано цялото в шоколад. — ОЩЕ МУУУУСА.

— Мисля, че вече хапна достатъчно — отбеляза Имоджен.

Тя си сложи престилката, завърза я отзад и надниква във фурната, където се печаха вафлите.

— Да — съгласи се Анна, като изтри лицето му с влажна кърпа. — Ако ти дам още, баща ти ще ме убие, когато се прибере.

— Вкусно — каза Алфи. — Алфи харесва мууууса.

— Ето го и качествения контрол — разсмя се Анна. — Остава само и гостите на сватбата да са също толкова доволни.

Анна беше станала в шест, за да започне, и изпитваше удоволствие от това, че приготвя храна за приятелите на Джес и семейството й. Хванеше ли дървената лъжица, веднага забравяше за работната седмица, сякаш ароматите в кухнята я отнасяха на някакво по-сладко място.

Ако можеше само да забрави миналата седмица с непрекъснатите й делови срещи и новата бюджетна криза в Брайтън Павилиън, през която не й остана и миг да се заеме с екипа си, да не говорим да работи по собствения си проект — посред нощ продължаваше да проверява електронната си поща в леглото. Новото повишение, което толкова я вълнуваше преди един месец, все по-тревожно започваше да й изглежда като две длъжности в една.

 

 

— Обещах на Джес да й направя сто бройки. Номерът с вафлите е, че трябва да се навият, още докато са топли. Мисля, че вече трябва да са готови.

Имоджен извади една тава с вафли от фурната и ги остави внимателно да изстинат върху решетката. След малко взе една вафла и я нави върху дъската в хлабава фунийка.

— Така ли? — попита.

— Мърляво! — обади се Алфи от високото си столче.

— Ммм, може и да е прав — призна Анна, като наклони глава, докато разглеждаше произведението на Имоджен. — Може би трябва да копираш по-точно картинката?

— Добре, де — намуси се сестра й, като погледна отново снимката на рецептата.

— Ето така — каза Анна, докато навиваше ловко три вафли, а после ги постави в кръглите стойки, които Джес им бе донесла, готови да се добави шоколадовия мус.

Имоджен въздъхна, опита отново и направи две по-стегнати фунийки.

— Така е по-добре — похвали я сестра й. — Трябват още само деветдесет — усмихна се тя — и достатъчно време, за да се приготвя за сватбата. Не съм сигурна какво ще си помисли за мен Джес, ако й се явя така.

— О, не знам. Престилката ти отива — отбеляза Имоджен, — а шоколадът по джинсите ти им придава луксозен вид.

Анна плесна игриво сестра си с една чиста шпатула.

— Значи съм дала напразно осемдесет паунда за рокля от модна къща „Карен Милън“ — каза тя, като си помисли за кораловата копринена рокля, на която не можа да устои и която сега висеше на вратата на гардероба й.

— Сериозно, Анна. Винаги изглеждаш като у дома си в кухнята. Всички го твърдят. Защо не направиш нещо по въпроса?

— Искаш да кажеш като работа ли? — попита Анна. — Винаги съм си мислела за това като за хоби, нещо, което да ме разтоварва. Никога не съм мислила, че мога да го правя за пари. Напоследък обаче все по-често се чудя…

— Видях как светна лицето ти в магазина — каза Имоджен. — Знам, че не само баба Вив е причината да не искаш да го продадем.

 

 

— За младоженката и за младоженеца — обяви Анна и чукна чашата си с шампанско с чичото на Джес, Гарет, под сватбената тента на Джес и Ед.

— Тези нещица са невероятни — каза Гарет, захапвайки една фунийка. — Джес ми каза, че трябва да благодарим на теб.

— Да, направихме ги със сестра ми — отвърна Анна, засияла от комплимента. — Радвам се, че ти харесват.

Анна хвърли поглед към младоженката, която седеше начело на масата. Във вталената си сатенена рокля с цвят слонова кост, с дантелени ръкави и високи обувки с каишки, тя изглеждаше по-хубава от всякога. Черните й къдри падаха свободно, добавяйки естествен и непретенциозен вид на изключителния й тоалет, а семплият букет от розови рози подчертаваше тена на лицето й. Беше една от булките, които въпреки всичко приличаха на себе си — и то в особено зашеметяващ вариант. Тя улови погледа на Анна и се усмихна.

— Хей, скъпа — каза Джон, който зае мястото си до Анна и обви талията й с ръка. После понижи гласа си до шепот. — Трябва ли да се тревожа тук за този мъж? — попита, кимвайки към шейсетгодишния събеседник на Анна, който посягаше за втора фунийка с мус.

— Струва ми се, че се интересува повече от фунийките, отколкото от мен. В безопасност си — увери го Анна и го целуна леко по устните. — Къде изчезна преди малко? Пропусна речта на бащата на Джес.

— На майката на Ед й прималя и той ме помоли да я изведа навън да глътне въздух.

— Сега добре ли е? — попита Анна разтревожено.

— О, да, добре е. Малко се е поувлякла с шампанското, а не трябва да пие с тези нейни лекарства. Вече е добре. А сега нека опитам един от знаменитите сладоледи — каза Джон и посегна към стойката. — В тези няма млечни продукти, нали?

— Не — отвърна Анна. — Имаш си собствена партида. Можеш да лапаш до насита.

Джон хапна един наведнъж.

— Възхитително — отбеляза той и я целуна.

 

 

След като свърши първият танц на младоженците, булката започна да подканя настоятелно гостите си да излязат на феерично осветения дансинг под тентата.

Джон хвана Анна за ръка.

— Да прекъснем ли мъките им?

Анна кимна в знак на съгласие.

— Мислех си, че никой повече няма да излезе да танцува — обяви Джес през смях. — Приличахме на двойка идиоти, докато се клатушкахме сами. Знаеш каква ужасна танцьорка съм и последното нещо, което ми трябва, е светлината на прожекторите.

— Двамата изглеждахте разкошни — каза Анна. — Толкова щастливи.

Анна и Джон се завъртяха в танц и тя се сгуши в рамото му. „Може би и ние сме се запътили натам?“ — помисли си тя. След две години на успехи и неуспехи, докато Джон се нагоди към новия си живот, като и двамата се опитваха да балансират същевременно с Алфи, нещата като че най-сетне се поуталожиха. А това беше повече от достатъчно. Може би някой ден двамата щяха да се оженят, но засега да бъде в прегръдките на Джон, да се чувства сигурна и да се прибира в апартамента, който и двамата обичаха — беше точно онова, което й трябваше.

— Съвършен ден — прошепна той в ухото й. — И не знам дали ти казах, но изглеждаш зашеметяваща в тази рокля.

Анна се усмихна и вдигна лице, срещайки устните на Джон за целувка. В този миг живата музика на оркестъра отнесе цялата тъга и напрежение от предните няколко седмици, като остави у нея само чувство за лекота.

Лекота до момента, в който някакъв крак не я настъпи силно по пръста.

— Ау — изохка тя и инстинктивно вдига ходилото си.

— Толкова съжалявам. — Тя се обърна и видя тромавия виновник — млад мъж в тъмносин костюм, който като че ли някак си не съзнаваше красотата си. — Аз съм с два леви крака — смути се той. — Божичко, чувствам се ужасно.

— Вероятно ще трябва да му сложиш малко лед — посъветва я партньорката му, докато Анна се навеждаше да свали обувката си и да види поражението. — Когато Иън ме настъпи, обикновено трябва да слагам лед.

— Ами добре — каза Анна.

Кутрето на крака й пулсираше болезнено, но поне не кървеше. Тя си обу отново обувката и погледна жената, с която разговаряше. Облечена със зелена рокля в стил петдесетте години на миналия век, с тъмночервена коса, която бе подстригана равно до брадичката й, тя изглеждаше спокойна и елегантна.

— О, Миа — каза Анна и се опита да стои изправена. — Здравей. Не видях, че си ти.

— Здравей — каза Джон, като целуна бившата си жена по бузата и се здрависа с Иън.

— Здравей — отвърна Миа. — Съжалявам, Анна. Какъв начин да откриеш танците тази вечер. Нека ти донеса лед от бара.

 

 

— Пиячката все още е безплатна, нали? — попита Имоджен, която пристигна двайсет минути по-късно. Тя взе две чаши с шампанско от масата и протегна едната на Анна.

— Да, цяла вечер — отвърна сестра й и отпи благодарно от чашата — шампанското като че ли притъпяваше малко болката в крака й. Успя да изтърпи леда на пръста си съвсем за кратко.

— Радвам се, че си тук — усмихна се Анна, — въпреки че си задигнала една от любимите ми рокли.

Имоджен беше пристигнала на тържеството в сребриста рокля с една презрамка, която падаше малко под коленете й. Беше вдигнала хлабаво косите си, като целунатите от слънцето кичури се бяха разпилели върху загорелите й, напръскани с лунички рамене. Беше толкова ефектна, че човек можеше почти да не забележи, че краката й бяха обути в черни чехли.

— Знаех, че няма да се разсърдиш — намигна й Имоджен.

— Не се сърдя — отвърна Анна. — Но, Имо, можеше поне да задигнеш и чифт хубави обувки, които да подхождат на рокля. — Тя поклати неодобрително глава.

— Та коя е тя? — Имоджен остави чашата си и огледа помещението, без да направи опит да го прикрие. — Сигурно не и онази, която в момента разговаря с Джон?

— Точно тя е. — Анна отпи отново.

— Хммм — промърмори Имоджен и свирна през зъби. — Доста е хубава.

— Благодаря. Да, знам това.

— Също така е отвратителна безчувствена измамница, която не познава доброто, разбира се.

— И това е вярно. Макар че не мисля, че някога ще науча цялата история.

— Коя цяла история? — попита Имоджен. — Има малко дете, а се чука със съседа си. Точка по въпроса.

— Струва ми се, че Джон все още се обвинява донякъде за това, че я е оставил сама с Алфи. Току-що бил започвал новата си работа и много пътувал.

— О, хайде стига. Другите жени как не спят със съседите си — възрази Имоджен, като завъртя очи.

— Шшшт, тихо — сряза я Анна, съзнавайки, че другите гости може би знаеха кого обсъждаха те двете. — Във всеки случай Миа е великолепна майка и никога не ми е пречила да се включа в живота на Алфи.

— Толкова си толерантна, по дяволите — възмути се Имоджен. — Няма ли нещо, което да те разтърси?

— Не е моя работа какво е станало тогава.

— Предполагам — примири се Имоджен, приемайки гледната точка на сестра си. — Във всеки случай се вижда ясно, че Джон е лапнал по теб и само това има значение. Чак е отблъскващо.

Когато оркестърът засвири нова песен, Имоджен дръпна сестра си за ръката.

— Допий си шампанското. Знам, че си ранена, но обожавам тази песен. — Тя свали чехлите си. — Обуй тези, дай ми твоите и да се присъединим към Джес за един танц.