Аби Клементс
Карамел с морска сол (20)

Глава седемнайсета

Джон й отвори вратата по боксерки.

— Имоджен — поздрави я той изненадан.

— Извинявай, Джон. — Тя все още държеше ключа, който й беше дала Анна от апартамента. — Не мислех, че ще намеря някого тук.

— Влизай — покани я той, все още притеснен. — Нормално не трябваше да съм вкъщи, но днес работя оттук.

Косата му стърчеше на кичури, като че ли току-що беше станал.

— Само за минутка. — Имоджен мина край него. — Просто трябва да си прибера нещо.

Тя влезе в банята, веднага откри несесера си и го метна в раницата. От стаята се чуваше приглушения звук на телевизора. Май не се е преработил много, помисли си тя с усмивка.

Провря глава във всекидневната, където Джон седеше на дивана.

— Ако имаш свободно време в излишък, още един чифт ръце ще ми свършат работа в магазина — предложи тя с най-подкупващото си изражение.

— Чака ме трескав ден, съжалявам. Как вървят работите там?

— Добре — отвърна Имоджен. — По-добре. В магазина всичко е променено.

— Заради курса на Анна ли?

— Нещо повече. Ела да видиш. — Тя кимна към прозореца.

Джон стана, забърса запотения прозорец и двамата надникнаха навън.

— Имоджен, какво, за бога, е онова нещо, паркирано пред къщата ни? — възкликна той, сочейки ужасено вана.

— Не е толкова важно какво е — обяви Имоджен гордо, — а по-скоро какво ще стане.

 

 

По-късно същия ден в магазина списъкът, който Имоджен правеше, ставаше все по-дълъг.

Гластънбъри

Тайната градина

Остров Уайт

Кулинарен фестивал в Съсекс

Щом успееха да направят качествен сладолед, колкото повече хора можеха да привлекат, толкова по-добре. Когато пристигна в магазина, след като посети апартамента на Анна, тя изми и почисти новия ван и го приготви за боядисване. Сега й оставаше по-приятната задача да си помечтае за всички онези места, които можеше да посети с него. Тя провери цените за сезонните резервации онлайн и ги записа. Влезе на страницата на магазина и качи няколко снимки на вана, за блога, който пишеше. Посетителите на страницата ще могат да видят различните етапи на обновяване на вана, а после да разберат къде да отидат, за да си купят сладолед от него. Снимките се зареждаха на екрана.

Трябваше да направи и линк към „Трипадвайзър“. Най-големият туристически сайт в света бе задължително място за реклама и обратна връзка с клиентите и всички го ползваха. Тя отвори страницата с отзивите и потърси магазина на Вивиен.

На страницата имаше само един коментар с една звезда. „О, божичко — помисли си тя. — Няма ли да ни оставят на мира?“ Шокирана, Имоджен се насили да го прочете.

ОТ: Неизминат Път

„Божественото магазинче за сладолед при Вивиен“, крайбрежния булевард на Хоув

Неохотно му дадох една звезда, просто защото няма опция да го оцениш с по-малко. Защо го наричат „божествен“ не мога да си представя — по-скоро е като онова място, там долу, ако питате мен! Обичах магазина, когато го стопанисваше възрастната госпожа — винаги те приветстваше сърдечно. Но откакто го поеха внучките й, той тръгна стремително надолу. Не само декора — макар че бог знае какво са си мислели, когато са го избирали — но и обслужването на клиентите е ужасно. Почти няма избор на газирани и други напитки и закуски, така че едва ли заслужава името си „магазин за сладолед“. Безобразен е. Харчете трудно спечелените си пари другаде, докато не го поеме някой друг.

Думите бодяха очите на Имоджен — „Безобразен. Ужасяващ…“ Единственият светъл лъч бе, че не беше споменат инцидентът с хранителното отравяне. Въпреки всичко, отзивът беше съкрушителен и първият, който щяха да видят много от потенциалните клиенти. Тя потърси в страницата на друг ресторант и видя същия коментар — после на още една и на още една страница, — навсякъде под същото име, с нито един положителен отзив за баланс.

Дали бяха написани от същия човек, който бе дал интервю за пресата, или пък някой друг се опитваше да ги унищожи? Имоджен знаеше само, че ако искаха да получат шанс да се измъкнат от тази катастрофална седмица, тя трябваше да го открие.

 

 

— Та-да-да! — възкликна Джес и остави айпада си на тезгяха в магазина. — Мисля, че стана. Ти как мислиш?

Имоджен огледа логото, измислено от Джес. „При Вивиен“ беше изписано с размах, със старомоден шрифт. Простичко, но стилно — и щеше да изглежда страхотно отстрани на вана.

— Идеално е — похвали я Имоджен.

— Ами, благодаря ти. Не се наложи дори да седя до среднощ. Веднага ми хрумна.

Имоджен замълча.

— Защо е тази печална физиономия? — попита Джес.

— А нищо. Просто прочетох гаден отзив за магазина онлайн. Не си заслужава да се тревожиш.

— Светът е пълен с гадни хора, но се опитай да забравиш. И ако питаш мен, поставянето на приказното ми лого на вана е най-добрият начин да го направиш.

— Кажи ми, че имаш време да ми помогнеш — помоли Имоджен. — Подготвила съм вана, изтъркала съм го и съм го почистила. Но не съм добър художник.

— На твое разположение съм — отвърна Джес. — Само че за ограничено време. Облякла съм най-хубавите си дрехи.

Къдравата й коса беше вдигната на кок на върха на главата и тя беше облечена със стари джинси и избеляла тениска.

— Благодаря ти! Господ те прати. Така, имаме нужда от…

Имоджен отвори шкафа под мивката и извади кутиите с автомобилна боя, които беше купила — бонбонено розово и бежово, за да са в тон с интериора на магазина.

— Струва ми се, че имаме достатъчно от всичко.

— Давай, тогава — подкани я нетърпеливо Джес.

Надуха стереото навън и се заловиха на работа. Джес очертаваше шаблона, който трябваше да боядисат.

— Ей, какво става тук? — попита Иви, като провря глава от вратата на магазина си.

— Запознай се с най-новия член от нашия екип — надвика Имоджен музиката, като посочи вана.

— Харесва ми — каза Иви. — Свири ли някаква мелодия?

Джес протегна ръка в кабината и натисна бутона, откъдето зазвуча лятна музика. Иви се разсмя изненадано.

— Страхотно е! — Иви се засмя очарована.

— Да, но по-добре да не го повтаряме отново — предупреди Имоджен, — защото все още нямаме какво да продаваме.

— Скоро ще имате. Другата седмица си идва Анна, нали? — попита Иви, като се облегна на вратата. — И тогава може да тръгнеш с него на път.

— Повярвай ми, направо броя дните — отвърна Имоджен.

 

 

Когато слънцето залезе и захладя, Имоджен довърши боядисването на вана. Джес си беше отишла у дома, но беше направила достатъчно, за да може Имоджен да поеме финалния етап.

— Това ваше ли е? — попита мъжки глас.

Сърцето на Имоджен подскочи. Беше Фин.

— Да — отвърна Имоджен, изправи се и го погледна право в лицето.

— Не ти ли се струва, че се каниш да бягаш, преди да си проходила?

— Виж какво, Фин — започна тя самоуверено, като изтри изцапаните си с боя ръце в гащеризона си.

Сети се за гадния отзив, който бе прочела. Възможно ли беше Фин да е написал и него? Поколеба се, а после реши, че е по-добре да се опита да сключи мир.

— Съжалявам за онзи ден — заяви, колкото се може по-спокойно. — Но какво можех да направя? Изтеглих сладоледа от продажба и докато Ана се върне от Италия, продължаваме с готов сладолед от супера. Ванът е за момента, в който отново ще предлагаме домашен сладолед.

— Надявам се заради доброто на клиентите ви да ги проверявате както трябва.

— Разбира се, че ще ги поверяваме — озъби се Имоджен. — Аз не ти се меся в бизнеса, Фин, та какво ще кажеш и ти да не…

Фин я прекъсна рязко.

— Имоджен, ти вече се набърка в бизнеса ми… странно е, но като че ли не го разбираш. Трябваше да върна парите на половината си курсисти. Обикновено в Аркадата „Гранвил“ се грижим един за друг и се доверяваме един на друг… но очевидно нещата са се променили. Може би си права… трябва просто да оставим всеки да си гледа работата.

— Звучи ми добре.

 

 

— Можеш да го извикаш за минутка, нали? — помоли Имоджен майка си. Седеше в таванската стая на къщата на Вивиен, завита със завивката. — Наистина имам нужда да поговоря с него.

След този ужасен ден, само един човек можеше да я накара да се почувства по-добре.

— Моментът не е подходящ — заяви Джан. — Баща ти е много изморен.

— Все още ли?

— Той не е по-добре. Всъщност… Е, не смятах да ти го казвам, докато не се върне Анна. Но всъщност доста се е влошил.

— Влошил ли? — притесни се Имоджен. — Какво става, мамо?

Майка й замълча за малко.

— Снощи ни посетиха Франсоаз и Мартин. Те отново настояват да се избърза с продажбата на къщата. Но не е само това. Франсоаз се опитва да принуди баща ти да пусне бизнеса ви на търг.

— Какво? — възкликна Имоджен. — Не може да го направи.

— Казва, че имало лоши отзиви за магазина… и твърди, че щял да фалира като ваша собственост.

— Какво право има тя да се меси?

— Никакво, знам, но това като че ли не я спира, Имоджен. Не знам на какво е способна. Но заедно с Мартин се опитват доста успешно да разбият сърцето на баща ти.