Метаданни
Данни
- Серия
- Анастасия Каменская (21)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Седьмая жертва, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Здравка Петрова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 13гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Александра Маринина
Заглавие: Седмата жертва
Преводач: Здравка Станчева Петрова
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2009
Тип: роман
Националност: руска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Отговорен редактор: Ангелин Мичев
Редактор: Валентина Груева
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 978-954-26-0781-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12260
История
- —Добавяне
Втората съпруга на убиеца
Втория път той взе предвид миналите си грешки и се ожени за аспирантка. Сега вече имаше гаранция, че жена му няма да се окаже неграмотна глупачка. Отчете си и друга грешка — за детето. Аспирантката беше младичка, само на двайсет и пет години, затова той реши да форсира събитията, за да успее да направи от жена си това, което трябва, преди да създава потомство.
Когато се женеха, на нея й оставаше да учи още година и половина, а дисертацията й едва беше започната. Той се зае лично и й помогна да завърши работата си в рекордни срокове. Не, Наташа, новата му избраница, никак не беше глупава — и сама щеше да се справи, той просто й помогна да завърши дисертацията си не за година и половина, а за няколко месеца. Имаше ясен план, който смяташе да следва неотклонно. На двайсет и шест години неговата втора съпруга трябваше да стане кандидат на науките, на трийсет — доктор, на трийсет и две — трийсет и три да получи професорско звание, а после би могла и да роди. За жена това не е късно и тогава, на около трийсет и шест, тя ще може активно да се заеме с професионалната си дейност и да продължи кариерата си.
Планът му изглеждаше съвършен и абсолютно изпълним. А най-важното — разумен. С първата съпруга не му провървя, но втората непременно трябва да стане достойна за високото звание член на семейство Данилевичи-Лисовски-Есен.
Планът, толкова разумен и съвършен, в началото се изпълняваше гладко и без проблеми. На двайсет и шест години Наташа стана кандидат на науките и на защитата един от опонентите напълно сериозно заяви, че претендентката е проявила необикновени способности и работата е почти на нивото на докторска дисертация. Активната дейност, насочена към получаването на следващата научна степен, бе започната веднага след защитата на кандидатската дисертация. Но докторската се отличава от нея твърде значително. За да станеш кандидат на науките, трябва да докажеш способността си да водиш самостоятелни и грамотни научни изследвания, от които да има поне малка полза. За да станеш доктор на науките обаче, трябва или да направиш откритие, или да изобретиш нещо принципно ново, или да основеш ново направление в науката. Това вече е друго ниво на мислене. И това ниво се удаваше на втората му съпруга с явни усилия.
Ситуацията се усложняваше и от обстоятелството, че Наташа учудващо лесно забременяваше. За такива жени казват, че им стига да сложиш до тях мъжки панталон, та след девет месеца да родят. Естествено планът не позволяваше да ражда преждевременно и процесът на създаването на докторската дисертация бе съпроводен със седем аборта. Наталия не роптаеше, тя боготвореше мъжа си, беше готова да направи всичко за него и априори смяташе за правилно всичко, което той казва или прави. И то се знае, беше готова да направи всичко, за да бъде достойна — както го изискваше той.
Нейният професионален ентусиазъм радваше мъжа й и близките перспективи замисленото да се изпълни сгряваха душата му. Но всяка следваща стъпка изискваше все повече и повече усилия. Наташа имаше проблеми с теоретичното мислене и трудно разбираше това, което се опитваше да й втълпи нейният учен съпруг. В края на краищата тя довърши дисертацията си буквално под негова диктовка и на защитата едва не се провали, защото не само не можа да отговори смислено на въпросите на членовете на научния съвет, но и невинаги разбираше тези въпроси. Положението спаси научният секретар, който на всеослушание заяви от място, че моли членовете на съвета да бъдат снизходителни към нея, защото тя, първо, е дошла на защитата с висока температура, а второ, много се вълнува. Всички присъстващи останаха напълно удовлетворени от това, защото самата работа, ако се съдеше по автореферата, беше блестяща. Наталия наистина беше с температура и не се чувстваше добре, защото буквално предишния ден бе направила поредния аборт и очевидно не съвсем сполучливо. Но това нямаше никакво отношение към процедурата на защита на дисертацията: тя наистина не разбираше голяма част от написаното в работата си.
Следващите три години бяха посветени на създаването на име на Наташа в научния свят. И тя, и съпругът й се трудеха над тази задача с всички сили, но от ден на ден ставаше все по-ясно: тя явно не става за това. Солидната кандидатска дисертация се бе оказала върхът на интелектуалните й възможности. И двамата не желаеха да се примирят с това и упорито напредваха към целта: монография, научни статии, доклади на важни конференции, ръководене на аспиранти. Статиите и докладите оставаха незабелязани, редакционно-издателският съвет отклони монографията като нуждаеща се от коренно преработване, а от четиримата аспиранти трима не завършиха работата си под нейно ръководство, бяха им определени други ръководители, защото всеки път се оказваше, че уважаемата Наталия Сергеевна не споделя научните възгледи на своя подопечен и моли да я освободят от научното ръководство. Всъщност тя просто не ги разбираше, а ако ги разбираше, не забелязваше извънредно груби грешки, които един научен ръководител е просто длъжен да забележи. При такива грешки работата гарантирано се проваляше на защитата и именно това се случи с нейния първи аспирант.
Съпругът й помагаше с каквото можеше, освен с едно: повече не написа и дума вместо съпругата си. Беше готов да обсъжда с нея научните проблеми от сутрин до вечер, да й обяснява каквото тя не разбира, да й търси най-дефицитната литература, да редактира ръкописите й, но в никакъв случай — да твори нещо вместо нея. Изобщо не беше настроен да се самозалъгва и да залъгва околните, беше му достатъчна историята с нейната докторска дисертация. Да, тогава той дописа дисертацията вместо Наталия, понеже искрено желаеше да й помогне, но после се сепна. Какво прави? Кого се опитва да измами? Баба му почина. Майка му загина отдавна. Баща му е жив, здрав и пълен със сили, но неговите възгледи за семейните традиции са съвсем либерални, произходът му е работнически. Днес той, внукът на Николай Венедиктович Есен, е последният потомък на рода Данилевичи и трябва да направи всичко възможно този род да бъде продължен достойно. Той е лично отговорен каква ще бъде жената, която ще му роди наследник, способен да продължи и да поддържа семейната традиция. Така че, заменяйки Наталия в научната работа, той просто се самозалъгва, защото други контролиращи вече не останаха.
Той беше принуден да признае със съжаление, че отново е сгрешил. Наташа, въпреки всички старания, никога не ще може да се издигне на онази висота, която би я направила достойна. Наистина оставаше последната надежда — детето. По възможност — син. Но и дъщеря той би могъл да възпита така, че да не се срамува пред дедите си. В края на краищата Наташа все пак е доктор на науките. Все е нещо…
Но и тук надеждите му не се оправдаха. Многобройните аборти, които бе принуждавал жена си да прави, като не й бе позволявал да роди, бяха свършили работата си. Тя забременяваше все така лесно, но с това всичко приключваше. Един след друг се редяха спонтанни аборти — ту през четвъртата, ту през шестата седмица. Лекарите разперваха ръце, поклащаха глави и казваха:
— Какво искате, маменце, толкова аборти… По матката ви здраво място не е останало.
За осиновяване на чуждо дете и дума не можеше да става. Той трябваше да бъде сигурен в чистотата на родословното дърво, а при осиновяване изобщо не се знаеше с какви вродени пороци ще се окаже детето. И в края на краищата, трябваше да се запази кръвта на Данилевичи-Лисовски.
Той изпадна в ярост. Защо стана така? Та нали планът беше съставен безупречно, той бе направил всичко възможно и невъзможно за изпълнението му. Бе избегнал всички предишни грешки при избора на спътница в живота и майка на наследника. Бе работил къртовски, градейки и своята, и Наташината кариера. Е, защо тогава? В какво се провини? Защо съдбата отново го наказва?
Яростта, която се трупаше в душата му, с все сила се стоварваше върху жена му. Без да пести обидите, той й обясняваше, че е интелектуално безплодна. С една дума, тъпанарка. Не може самостоятелно да си създаде име в науката. Не може дори дете да роди. Никаква полза от нея.
Той не разбираше и не желаеше да разбере, че Наташа се крепи със сетни сили. Отчаяните опити да бъде „на нивото“ на неговите високи изисквания, постоянният страх да не би да разочарова любимия си съпруг, безсънните нощи, прекарани над книгите и списанията, и мъчителното, разяждащо душата чувство за собственото й безсилие — всичко това я бе изтощило, бе погълнало всичките й душевни сили. А и тази лекарска присъда: няма да има деца. И присъдата на съпруга й: тя е безполезно създание, негодно за каквото и да било.
Наташа си отиде от живота доброволно, като остави съпруга си в състояние на дълбоко недоумение. Нима предложението му да се разведат й подейства така? Психопатка.