Емил Коралов
Градът на окованите (18) (Приключенията на Орловото перо)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1глас)

Информация

Сканиране
Mandor(2018 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5(2020 г.)

Издание:

Автор: Емилъ Кораловъ

Заглавие: Градътъ на окованитѣ

Издател: в. „Весела дружина“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1939

Тип: роман

Печатница: Печатница „Довѣрие“ ул. „Манолъ Тошевъ“, тел. 2-45-49

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6792

История

  1. —Добавяне

Глава осемнадесета
Какво чу Орловото перо от Ястреба. Пожарът

Нищо друго не би изненадало повече Орловото перо сега, отколкото срещата с Ястреба. Какво правеше той тук и защо беше окован? В същия миг Орловото перо си спомни за неговото предателство и се намръщи.

— А, — промълви той. — Ти ли си. Благодаря ти много, че сдържа честната си дума. Ястребе, Ястребе, толкова ли съвест си имал! Заради теб сега целия град е приспан и никой не знае каква ще бъде съдбата на тия хора. Защо ни издаде на Черната Стоманена ръка? Много ли злато ти обеща?

Ястреба го слушаше мълчаливо. После, когато Орловото перо свърши, рече:

— Така ли мислите вие? Че Ястреба ви е предал?

— Защо, някой друг ли ни предаде? — попита Орловото перо. — Не беше ли ти, който щеше да отвориш вратата на разбойническия град?

— Да, аз бях — изговори тихо разбойникът — аз бях, но предател не съм. Бях някога и предател и разбойник и лъжец, но откакто ти ме спаси и ми стана като роден син, и аз зная да държа честната си дума.

— Но тогава, значи ти не си ни предал? И наистина, защо си в окови? — извика Орловото перо.

— Да, Орлово перо, аз не съм ви предал. Когато ние отидохме при Бялата стоманена ръка с теб, някой от хората на Черната стоманена ръка ни е видял и ни издал. И, когато аз се върнах и се опитах да се промъкна тайно тук, хванаха ме и ме оковаха. И тогава сигурно разбойниците са се досетили, че Бялата стоманена ръка ще ги нападне с хората си, и са се приготвили да се борят с вас. Ето — добави Ястреба и показа едната си ръка. — Тая ръка беше слагана и в жарава, за да ви издам, но те научиха толкова от мен за вас, колкото и когато тя беше здрава.

Орловото перо слушаше смаян. Той се хвърли към Ястреба, отключи му веригите и като го освободи, горещо го прегърна. Разбойникът, измъчен от дългите си страдания, се отпусна безсилен в ръцете на момчето и за пръв път от очите му протекоха сълзи.

Бързо Орловото перо му разказа всичко, което беше се случило през тия дни. Каза му, че и Черната стоманена ръка, по някакво чудо, не е бил приспан от праха.

— Чудо това не е — отговори Ястреба. — Но когато ти си разпилял праха, той беше при мен, тук в тая затворена от всякъде подземна стая, в която не стигна облакът на приспивния прах. А когато е излязъл, приспивният облак се е бил вече разсеял. А при мен беше дошъл с намерение отново да ме подкупи. За теб питаше, Орлово перо. Обещаваше ми много злато, ако издам къде се криеш ти сега. От него разбрах, че само Бялата стоманена ръка с хората му са хванати, а ти си успял да избягаш. И това ми даваше надежда. И ето те тебе. За втори път ми спасяваш живота.

— Ех, Ястребе, не говори така, ами по-добре да видим какво ще направим сега. Черната стоманена ръка е жив, а и спящите може би скоро ще се пробудят, ако действието на праха не излезе много дълготрайно. Трябва нещо да направим.

— Да — отговори Ястреба и бодро тръгна към вратата. Трябва веднага да извържем всички разбойници, та когато се пробудят, да останат наши пленници.

И Орловото перо мислеше същото. Двамата бързо се спуснаха навън, като се предпазваха да не би Черната стоманена ръка да ги види и да разбере какво са намислили да правят. Ястреба изнесе от една стая много железни халки, с които бързо можеха да се стягат ръце и крака и двамата започнаха да оковават най-напред стражата в дома на Черната стоманена ръка. Когато всички разбойници там бяха оковани, двамата приятели излязоха на улицата и започнаха да вършат същото с всички разбойници. Те бързаха, защото не се знаеше кога действието на праха ще престане и заспалите ще се пробудят. Това можеше да стане съвсем неочаквано и да ги изненада.

Ястреба и Орловото перо успяха да извържат повече от сто разбойници, когато стигнаха на една широка улица, до едно сиво здание. Изведнъж, от вратата на тая голяма сграда, те видяха да излиза човекът, който беше най-големият им враг — Черната стоманена ръка. Тоя път ги видя и той. За миг извади ножа си, но и Ястреба веднага извади своя и, като видя това, Черната стоманена ръка изрева нещо от яд и бързо изчезна в другата улица.

— Трябва да го уловим — извика Ястреба.

— Но нека най-напред видим какво правеше той в тая къща — рече Орловото перо.

Те изтичаха вътре. И какво да видят! Там бяха оковани в една голяма зала всички хора на Бялата стоманена ръка. Разбойникът беше направил същото, което искаха да сторят и Ястреба и Орловото перо. Той беше оковал спящите си още врагове, та като се пробудят, да са в неговите ръце.

— Който има повече свободни хора, той ще бъде победителят — извика Орловото перо и двамата веднага се заеха да освобождават хората на Бялата стоманена ръка. После излязоха на улицата да връзват още от разбойниците. Но когато стъпиха на улицата и двамата извикаха ужасени. Над тоя мъртъв град, в който само трима души ходеха живи по улиците, от единия край се издигаха огромни тъмночервени пламъци, примесени с гъст дим. Тяхната зловеща треперлива сянка трептеше по стените и прозорците на къщите и предвещаваше страшна гибел.

— Загинаха! Всички, които спят, загинаха! — извика Орловото перо. — О, Боже, това е той! Черната стоманена ръка сигурно е подпалил града, като е видял, че ние ще излезем по-силните. Това не е човек, не! Той е готов всички да изгорят, само той да остане жив. О, Ястребе, какво да правим сега? Да можем поне да изнесем някого от тук. Поне Мишката, той е дете. Къде ли е той?

— Не зная — извика Ястреба. — Трябва да го търсим.

Двамата се втурнаха по улицата, без да знаят на къде да вървят. Да можеха да го намерят, те щяха, заедно с неколцина още, да го натоварят на автомобил и да го изнесат от тоя горящ град. Но ако не го намерят?

Като луди те се втурнаха напред, изведоха от един гараж автомобил и тръгнаха с него да търсят Мишката и да спасят, когото могат. Но бързо почнаха да губят надежда. Страшните пламъци с необикновена бързина растяха и, раздухвани от вятъра, почнаха да се разстилат над града. Небето потъмня и зловещите пламъци, които тичаха като разярени глутници към тях, страхотно зашумяха в ушите на Орловото перо и другаря му. Настъпваше последният час и на града на разбойниците и на всички, които бяха тук.

— О, ето как ще се свърши всичко. Свърши се, свърши се! — изохка Орловото перо и улови за ръка Ястреба, сякаш само това му оставаше: ръка за ръка с тоя едничък близък човек на света, който му беше останал, да загине, както загиваха приспаните, които не можеха да се спасят.