Емил Коралов
Градът на окованите (13) (Приключенията на Орловото перо)

Глава тринадесета
При Бялата Стоманена ръка.

— Хей, Орлово перо, защо се бавиш толкова? — повторно се чу отвън гласът на Ястреба.

— Ела! Ела! — извика Орловото перо.

Разбойникът влезе.

— Великият химик е мъртъв — промълви тихо Орловото перо.

Ястреба се смая. Той се опита да съживи учения, но напразно.

— Нямам аз късмет — изговори разбойникът мрачно. — Не ми върви. Надявах се на тоя учен, а ето че той умря, без да каже къде е приспивният прах.

— Чувай, Ястребе — промълви тогава Орловото перо. — И на теб и на мен не ни върви. Ти няма сега как да победиш Стоманената ръка, а аз загубих и брата си и Бела, а и най-добрия ми приятел Мишката го грози смъртна опасност. Недей, Ястребе, мисли вече само за богатства, за златото на Стоманената ръка, а ела ми на помощ, помогни ми да спася своите близки и ще видиш, и на теб ще ти стане по-приятно да живееш. Чувай още какво ще ти кажа. Аз зная един човек, единствения, който може да победи Стоманената ръка. Ако ти ми помогнеш да го намеря, може би и ти ще имаш полза от това. Защото в неговата земя и ти ще намериш по-честит живот.

— Кой е този човек? — попита Ястреба.

— Бялата Стоманена ръка. Вождът на най-щастливите хора. Не си ли чувал за него? Тайната стъпка е негов човек.

— Как да не съм чувал. Та той нали е смъртният враг на моя главатар — Черната Стоманена ръка. И нали неговите земи сме завардили ние и хващаме и ограбваме всички, които искат да идат в неговия град? Но ти говориш смешни неща, Орлово перо. Как мога да ида аз там? Та той веднага ще заповяда да ме изгорят жив. Не е видял добро от мен!

— Това е вярно, Ястребе, от тебе и от твоите другари той не е видял добро. Но той има славно сърце. И не ще ти направи нищо, като му кажа, че ти си вече мой приятел и ми помагаш за спасението на моя брат и мойте другари. Да, Ястребе, само Бялата Стоманена ръка може да ни помогне, заведи ме при него!

Ястреба мълчеше. Той беше разбойник и до сега, без да му трепне сърцето, беше вършил само злини, беше ограбвал и измъчвал хората. Какво е добро и любов той не знаеше.

Но ето, това смело момче, което го спаси от смърт, като че изпълни душата му с нова светлина. Разбойникът се бореше със себе си. Той не искаше да се подаде на доброто, да отстъпи от лошите си навици и все пак един глас му казваше:

— Ако това момче беше твой син, не би ли направил всичко за него? Би направил. Но ето, то, макар че не ти е син, постъпи като истински син и ти спаси живота. Сега трябва и ти да му помогнеш.

Най-сетне, след дълга борба, разбойникът послуша тоя глас и каза на Орловото перо.

— Добре, ще дойда с теб и ще те заведа при Бялата Стоманена ръка.

При тия думи Орловото перо му стисна горещо ръката.

— Ястребе, не ще забравя никога това твое добро. Но нека, преди да тръгнем, да погребем вън от това подземие, горе на земята, под слънцето тоя велик учен.

— Имаш право — рече Ястреба. И той изведе от скривалището си малък електрически автомобил, качиха на него мъртвия, седнаха и те до него, и електрическото автомобилче безшумно полетя из кривите тунели на подземието. Една ярка лампа блестеше на челото на автомобила и им осветяваше пътя.

Когато излязоха отново на полето под слънцето, двамата спътници видяха, че нямаше с какво да изкопаят гроб на учения. Затова го сложиха под едно дърво, засипаха го с клонки и листа и продължиха пътя си с електрическото автомобилче, което летеше като вятър бързо.

Като птица се мушкаше автомобилът в горичките, излизаше на полетата, прехвърляше баири, спускаше се в долчинките. От бързия бяг се образуваше вятър, който шибаше по лицето Орловото перо, разпалваше кръвта му, мислите му. С втренчени напред в далечината очи, Орловото перо мислеше за тоя велик час, който настъпваше в неговия живот. Срещата с Бялата Стоманена ръка, един от най-великите хора на света. Ще може ли да помогне той на Орловото перо да спаси Мишката, бащата на Бела и Тайната стъпка и да издири къде изчезнаха Гълъб и Бела? Сега за Орловото перо Бялата Стоманена ръка беше последната и единствена надежда.

Дълги часове летяха двамата с разбойника из най-потайни места. Ястреба избираше най-пустинния и безопасен път, където не се срещаше жива душа.

Най-сетне, под високото палещо слънце, затрептяха чудесни като мечта, сини, високи до облаците планини и колкото ги наближаваха, толкова планините растяха и от сини, ставаха зелени.

— Сред тия планини е градът на Бялата Стоманена ръка — рече Ястреба — Хората на Черната Стоманена ръка са завардили всички проходи, но аз ще те преведа през такива места, че никой не ще ни спре.

И Ястреба подкара автомобила през една дълбока гора.

Дълго се качваха по стръмнини и слизаха, докато най-сетне пред тях под слънцето, долу в нозете им, блеснаха кулите на чудесен град. Един поглед стигаше за да се види, че тоя град не беше обикновен. Къщите му бяха чудно хубави, по покривите се зеленееха градинки с цветя, а по улиците се виждаха само весели и засмени мъже, жени, деца в такива хубави дрехи, та Орловото перо помисли, че сънува.

Той се опомни само, когато електрическият им автомобил спря на един площад, на който се бяха събрали много хора на коне. Пред всички стоеше на коня си хубав замислен човек с дълга брада. Той говореше нещо на останалите конници. Но като видя автомобила на Ястреба и Орловото Перо, прекъсна думите си и се обърна към тях.

— Кои сте вие и какво търсите тука?

— Ние търсим Бялата Стоманена ръка, защитника на нещастните по света — рече Орловото перо.

— Аз съм Бялата Стоманена ръка — отговори конникът. — Кажете какво искате!

Развълнуван, с изпълнен с трепет глас и с гореща молба в очите, Орловото перо разказа на Бялата Стоманена ръка всичко, което се беше случило с него и другарите му.

— Сега само ти, о, Бяла Стоманена ръка, можеш да им помогнеш и да ги спасиш! — завърши Орловото перо.

Бялата Стоманена ръка изслуша мълчаливо Орловото перо, после каза:

— Ние сами, смело момче, сега сме се запътили за там. Искаме да спасим нашия чудесен другар — Тайната стъпка, който падна в плен. Пък и не можем да търпим вече разбойничествата на лъжливия Стоманена ръка. Но без приспивния прах на учения, сигурно не ще победим. Разбойниците са добре укрепени и са по силни от нас. Сега без приспивния прах има само един начин да победим. Някой, от града на разбойниците, да ни отвори вратите. Но кой може да стори това?

Настъпи дълбока тишина. Орловото перо погледна в очите Ястреба, сякаш искаше да му каже нещо.

Тогава неочаквано се чу глас.

— Аз ще отворя вратите, Бяла Стоманена ръка, но след това ще ми простиш ли и ще ме приемеш ли при своите хора?

Тоя глас беше на Ястреба.

— Ястребе, как можеш да питаш това? — извика Бялата Стоманена ръка. — Ако ти направиш това добро, как може да не ти простим!

— Тогава аз тръгвам! — извика Ястреба. — А вие елате след мен! Утре в полунощ ще ви отворя вратите тайно!

И той като стрела отлетя с електрическия си автомобил.

Орловото перо остана при конниците. Дадоха му кон и редом с Бялата Стоманена ръка и неговите хора той потегли след Ястреба към най-опасната, но велика борба.