Ричард Уебър
Индиго (8)

7.

Истанбул

Отражението на пълната луна се къдреше по тъмната повърхност на Босфора и се взираше към барон Фон Щрайхер като зовящ воден гроб. Ръката му посегна към рамото, опитвайки се да измъкне забитата до дръжката кама. В нощта проехтя изстрел и капачката на коляното му се пръсна. Баронът погледна към жестоките очи на мъжа с феса, който държеше димящ автоматичен пистолет. В другата му ръка беше дневникът на доктор Юнг. Керим бей се усмихна сухо.

— Това беше само за да привлека вниманието ти — дрезгаво прошепна той.

Очите на Щрайхер проблеснаха яростно.

— Проклет Untermenchen^[1]! Дай ми бележника. Ако искаш пари, кажи си цената.

Керим бей приближи, без да откъсва очи от ранения звяр.

— Не ми трябват мръсните ти пари. Искам само да те върна в ада, откъдето си се пръкнал.

Очите на барона се изпълниха с ужас. Във въздуха се носеше остра воня на пот и урина.

— Това е за сестра ми!

Маузерът излая два пъти и напълни Щрайхер с горещо олово.

С увиснала челюст той впери ужасен и невярващ поглед в окървавената си риза. Ръцете му посегнаха към стомаха, докато падаше назад в студените води.