Ричард Уебър
Индиго (51)

43.

Експлозията разтърси лабораторията и оглушителният й трясък отекна през огромното помещение, последван от писъци. Димът запълзя към екипа „Омега“ откъм мостчето горе, където Скаут и Изгубените момчета трескаво се опитваха да обезвредят бомбата. Броди Девлин си мислеше най-лошото, докато летеше по стълбите. Представяше си, че ще намери Скаут и момчетата разкъсани на парчета. Сърцето му бясно блъскаше в гърдите. Вземаше по две стъпала наведнъж и се мъчеше да не диша в гъстия дим.

 

 

От другата страна на огледалото Блеър и Гант стояха един до друг. Взираха се нагоре към приличаща на минаре кула със златен връх, която се издигаше от широка пропаст в каменистия терен. Бяха се озовали на някакво далечно място, високо в планината, в друго измерение, където времето сякаш бе по-гъсто и едва се влачеше.

Щипещият вятър развяваше гривата на Блеър, но в същото време слънцето печеше свирепо. Тя погледна ръцете и тялото си, потупа гърдите си. След като се увери, че все още е цяла и здрава, пристъпи до ръба и надникна. Пропастта изглеждаше бездънна, сякаш стигаше до центъра на Земята. Каменистата почва под краката й започна да се рони и тя отскочи. Зад нея се разнесе подигравателният смях на Гант. Обърна се.

— Внимавайте къде стъпвате, докторе. Едва ли можете да летите като момичето.

Блеър се навъси. Сложи ръце на хълбоците си и огледа района.

— Сетихте ли се вече къде се намираме? — самодоволно попита Гант и я погледна насмешливо.

Тя въздъхна.

— Ако се съди по терена, може би някъде в Близкия изток, но кулата е странна — наполовина византийска, наполовина ислямска.

— Доста точно, мила. Е, ще продължим ли? — Той тръгна покрай пролома. — Ако не ме лъже паметта, ей там в скалата има изсечено стълбище.

Блеър не помръдна, скръстила ръце на гърдите си.

— Бъди добро момиче и не се цупи.

— Ти ме замъкна в този кошмар и няма да направя нито крачка, докато не ми кажеш как смяташ да се върнем от другата страна на огледалото.

— Малко е сложно, но за да се върнем, трябва да вървим напред. Порталът се намира долу. А сега тръгвай, не злоупотребявай с търпението ми.

Блеър отново се огледа. Да слязат от планината по склона, бе изключено. Нямаше вода, нямаше представа къде е, нито пък какво има в долината — ако изобщо имаше нещо. На тази височина гъстите облаци наоколо скриваха всичко. Нямаше никакви признаци на живот. Тръгна след Гант.

Слязоха по стръмната каменна стълба и стигнаха мост, който завършваше в кулата. Пресякоха го и минаха през огромна арка. Блеър примигна и зяпна, изпълнена с благоговение. От предишната си позиция можеше да види само едната страна на кулата. Едва сега си даде сметка, че онова е било само фасада, скриваща истинската постройка.

Дълго стръмно стълбище се издигаше нагоре по огромен зикурат. Страните му бяха заоблени и изронени от времето. Въпреки това представляваше поразителна гледка. Блеър бе виждала постройката в Талил в Ирак, както и най-стария известен зикурат в Сиалк в Иран, но и двата обекта не можеха да се сравняват с това.

Всичко беше в бяло и индиговосиньо и проблясваше под лъчите на слънцето. Блеър знаеше, че зикуратите са храмове, смятани за космическа ос, вертикален портал и връзка между небето и земята и между земята и подземния свят, както и между четирите посоки на света. Вече нямаше нужда Гант да я увещава; изтича към стълбището и се устреми нагоре. Археологът в нея беше опиянен от най-голямото откритие в живота си. Стигна върха, останала без дъх, и спря с ръце на коленете.

— Блеър от шелта тари — разнесе се безплътен глас. Завъртя се, но не видя никого. — Не позволявай на жаждата за знание да те прелъсти.

Независимо от грохналия си вид Гант се оказа силен и издръжлив като младеж. Изкачи стъпалата и не след дълго се озова до нея. Тя го загледа изпитателно. Нещо в него се бе променило. Изглеждаше някак по-жизнен. Въпреки предупреждението на призрачния глас тя се завъртя и се втурна към зейналия вход. Пред тях се разкриха два коридора.

— Този, изглежда, води към външната част на постройката нагоре — рече тя. — Другият…

Гант закрачи към втория коридор.

— Води към портала — довърши той, без да се обръща назад.

Бръкна в джоба на сакото си, извади фенерче и го включи. Блеър се поколеба, въздъхна и тръгна след него, водена от шарещия лъч. Наложи се да прави по-широки крачки, за да не изостава.

Влязоха в тесен коридор, който постепенно се спускаше все по-надолу и по-надолу. Блеър се опита да разгледа градежа и архитектурата, да получи някаква представа за стила на сградата. На някои места той изглеждаше шумерски, на други — по-скоро вавилонски. Така или иначе, въображението й рисуваше картини на онова, което ги чака — адски подземен свят с езера, от които се носи противната миризма на сяра, или може би кристална пещера, блестяща с всички цветове на дъгата.

Наклонът ставаше все по-стръмен, докато се спускаха в недрата на зикурата. Накрая явно стигнаха най-долното ниво и коридорът продължи хоризонтално. От зейналия пред тях вход на пещера запулсира слаба светлина, отначало в зелено, после в бяло.

 

 

Девлин тичаше по мостчето към Скаут и момчетата. Стъпките му отекваха по стоманената решетка. Чу викове и в същия миг през гъстия дим заиграха лъчи. Нещо го блъсна в гърдите, той полетя назад и падна по задник. Към главата му беше насочено дуло с ослепителен лазерен прицел.

— Той е от нашите момчета, стойте — разнесе се познат глас.

Дулото се отмести надолу и някой му протегна ръка. Броди я хвана и се изправи. Поздрави го усмихнатото лице на главен инспектор Нюли. Димът започна да се разсейва. Група мъже в черни дрехи и бойна екипировка, явно от Специалните части на ВВС, осигуряваха района. Зад тях стояха Скаут и момчетата. Въздъхна с облекчение.

— Мамка му! Помислих си, че бомбата е гръмнала.

Нюли поклати глава.

— Наложи се да нахълтаме шумно, майоре. Експлозията бе от разбиването на вратата и няколкото заслепяващи гранати, които метнахме за всеки случай.

Броди разтърка гърдите си. Нюли се усмихна стеснително.

— Боя се, че те улучиха с гумен куршум, майоре.

— Май имам късмет, че не съм получил нещо по-сериозно.

Скаут и капитанът изникнаха до Нюли. Капитанът изглеждаше объркан.

— Най-голямата щуротия, която съм виждал някога.

Скаут вдигна течнокристалния таймер, закрепен на капака на черна кутия за инструменти. Беше замръзнал на 00:04.

Погледът на Броди се плъзна към Скаут, после отново се насочи към кутията. Подсвирна.

— Четири секунди. Справили сте се в последния момент.

Питър надзърна през рамото на Скаут и отстъпи назад, като се усмихваше. Броди му кимна.

— Доколкото разбирам, това е твое дело?

Питър заби поглед в краката си, после вдигна очи и намигна. Броди се обърна към капитана.

— Долу имам двама агенти, които се нуждаят от незабавна медицинска помощ. И един прекалил с торазина побъркан шотландец някъде из имението.

Капитанът кимна и заговори в микрофона си.

— Какво е положението с янките?

След малко пое дълбоко дъх и погледна Броди в очите.

— Двама медици вече се грижат за тях. Намерили са и сержант Конърс да дремва в една спалня горе.

Броди се засмя, представяйки си якия морж върху планина от възглавници като някаква спяща красавица. Чюи му бе разказал за атаката на робота. Но лицето му бързо стана отново сериозно.

— Как са другите двама?

— Жената е добре, но животът на мъжа виси на косъм. Повикахме медицински хеликоптер и спешното отделение на болницата е в готовност. — Пресегна се и постави ръка на рамото на Девлин. — Горе главата, майоре. Ще ги откараме колкото се може по-бързо оттук.

Един от войниците доведе сър Нейджъл. Все още беше със закопчани отзад ръце. Броди се ухили при вида на изцапаното със сажди тлъсто лице и киселата му физиономия.

— Виж ти, старче. Наистина си имал кофти ден. — Обърна се към инспектора. — Още ли връзвате предателите на позорния стълб пред Тауър?

Нюли поклати глава.

— Де да го правехме. Малко му е да бъде завързан в двора със смъкнати около тлъстите му глезени гащи, докато гарваните кълват стафидките му.

— Майоре — обади се капитанът. — Заловихме повечето от техниците и оцелелите стражи на Гант, но от самия него няма и следа, както и…

— Капитане — прекъсна го Броди. — Няма да повярвате, ако ви разкажа какво стана.

В суматохата Броди съвсем бе забравил за Блеър. Прониза го остра болка при спомена как изчезва в черното огледало.

— Канех се да добавя, че няма следа и от Ал Даджал и Марго Гант.

Броди се завъртя и погледна през парапета. Чюи бе клекнал до Медисън, за която се грижеше медик. До нея лежеше Бил Соренсън. Полева система захранваше обезводненото му тяло, а на лицето му имаше кислородна маска.

— Хей, великане — извика той на Чюи. — Остави хората да си вършат работата. Марго и Ал Даджал са се измъкнали.

Чюи погледна нагоре, изправи се, изду гърди и нададе смразяващия си боен вик. Броди се обърна към Нюли и капитана. Всички едновременно се втренчиха в сър Нейджъл, който преглътна с мъка.

— Нямам представа къде са… честна дума, господа.

Нюли стовари юмрук в ухото на дебелака и онзи извика. Инспекторът бръкна под якето си и измъкна револвера. Сър Нейджъл се разтрепери.

— Не е нужно, инспекторе. Пред входа на морската пещера има катер на въздушна възглавница. Предполагам, че в момента бягат към него.

— Капитане — излая Броди. — Имате ли хеликоптер тук?

— Горе на покрива — отговори един от войниците.

Сър Нейджъл прочисти гърлото си.

— Има таен експресен асансьор към вертолетната площадка.

Инспекторът го погледна предупредително.

— Ако лъжеш…

— Не лъже, сър — обади се тънко гласче. — По-добре да побързате, щот’ дъртата Круела и нейният човек в момента се качват на лодката.

Броди погледна надолу към малкия Гейбриъл и после към Скаут. Компютърджията се отпусна на коляно и се взря в очите на момчето.

— Приятелче, можеш ли да надзърнеш в главите им и да ни кажеш къде отиват?

Гейбриъл стисна клепачи за момент.

— Голяма черна лодка, която е под водата.

Мъжете се спогледаха объркано.

— Подводница ли имаш предвид, млади момко? — бавно попита Броди, макар да се страхуваше какъв ще бъде отговорът.

— Аха… с някакъв пречупен черен кръст отстрани.

Скаут се облещи изненадан. Впери поглед в Броди Девлин с изражение тип „Нали ти казах“. Броди поклати глава и вдигна ръка.

— Не ми казвай.

Скаут се ухили до уши.

— Шибана немска подводница със свастика.

Главен инспектор Нюли хвана дебелака за лакътя и кимна към изхода.

— Добре, хубавецо. Да тръгваме.

Броди и хората от Специалните части тръгнаха след тях. Скаут изтича до майора и пъхна приличащ на пистолет тейзър^[1] в джоба му. Броди го погледна объркано. Компютърджията прошепна бързо нещо в ухото му.

Броди се ухили и го тупна по гърба.

— Ще й опържи задника… но става.