Ричард Уебър
Индиго (50)

42.

Скаут застана пред библиотеката и затърси нещо близко на „мой комп“.

— Виждаш ли книгата, приятелче?

— Много съм нисък, мистър Скаут — рече Гейбриъл.

Питър го пое и го вдигна.

— Така е по-добре — рече Гейб и загледа книгите. Кимна. — Онази в края.

Погледът на Скаут се насочи към книгата.

— Mein Kampf^[1] — прочете той и се разсмя. — Е, почти уцели.

Пресегна се и дръпна книгата. Високият шкаф изскърца и тръгна към тях. Скаут го отмести и всички се втурнаха през прохода зад него. Озоваха се пред асансьор. Нямаше бутон. На стената се виждаше единствено сензор за биометрично разпознаване. Скаут затършува в джобовете си за отвертка. Питър го спря. Загледа напрегнато вратата и очите му заблестяха в бяло. Внезапно асансьорът се отвори. Скаут хвърли объркан поглед на момчето, сви рамене и ги поведе в кабината, като клатеше глава. Питър примигна към друг сензор на вътрешния панел. Вратата се затвори със съскане и кабината се понесе надолу.

 

 

Девлин се обърна към Соренсън, който висеше само на няколко стъпки над огнения ад. Лицето му се виждаше размазано от нагорещения въздух. Единствените звуци, които се чуваха, бяха пращенето на пламъците и ромоленето на вода. Грабна ледокопа и се втурна към стрападото. Реши, че може би ще успее да съживи Медисън с изкуствено дишане, но Соренсън щеше да си замине всеки момент.

Пронизителен боен вик разкъса тишината.

Увиснал на изолиран кабел, Чюи се метна от мостчето, грамадните му кубинки изритаха Марго в гърба и я проснаха на пода. Индианецът прелетя над проснатото й тяло, пусна кабела и се приземи между Девлин и Брнст.

— Къде се забави, по дяволите? — попита Девлин, ухили се широко и се насочи към стъкления цилиндър на Медисън.

— Дълга история. Метни ми онази брадвичка.

Улови брадвичката във въздуха и се извъртя към Ледокопа, чиято физиономия излъчваше страх. Заотстъпва заднешком, като гледаше да бъде колкото се може по-далеч от най-свирепо изглеждащия индианец, който бе виждал някога.

С отработено движение Ледокопа рязко посегна назад и измъкна затъкнатия на кръста пистолет. Рефлексите на Чюи бяха като на дива котка. Докато оръжието се вдигаше към него, той вече бе замахнал с ледокопа като с томахавка. Брадвата полетя с въртеливо движение във въздуха. Острието й потъна дълбоко в челото на Ледокопа. Поразен от собствения си инструмент, der Eisaxt рухна на пода. Кръвта изригна от челото му като фонтан.

Чюи спринтира към контролното табло на стрападото и изключи пламъка. Намери някаква тръба и с нейна помощ разкара леглото от шипове под Соренсън. Смъкна ранения агент и разби веригите. Положи го на пода и провери пулса му. Биеше съвсем слабо, но Бил Соренсън бе все още жив. Клепачите му затрептяха и се вдигнаха. Погледна Чюи, успя да се усмихне слабо, след което изстена от болка и отново изгуби съзнание. Чюи измъкна полева спринцовка от жилетката си и му би морфин, за да успокои болката.

Междувременно Девлин се бореше с крана на стъкления цилиндър. Не помръдваше, а главата на Медисън вече бе под водата. Още по-лошото бе, че нещо черно и лигаво се появи в аквариума от отворите и се понесе към нея.

Девлин гледаше ужасен как водата почерня от противното творение на Гант — саламандрите с глави на плъхове. Муцуните им се подаваха над повърхността и оголваха остри зъби.

Чюи го избута настрани. Огромните му длани сграбчиха крана и мускулите на ръцете и раменете му се издуха под ризата. Лицето му почервеня.

— Заклещено е. Не помръдва. — В очите му се появиха сълзи. — Медисън, дръж се!

— По дяволите! — извика Девлин.

Един мутант вече дъвчеше косата й. В отчаянието си Чюи се хвърли към цилиндъра и го заблъска с юмруци, ревейки с пълно гърло, докато кокалчетата на ръцете му не се разраниха. Зад тях се чу тънко гласче.

— Казвам се Джонбой, сър — заекна момчето и посочи гадините. — Мога да ги спра, а Питър ще се справи с водата.

След като беше видял момиче да се рее във въздуха като птичка, Девлин бе склонен да повярва на всичко. Дръпна Чюи и отстъпиха назад. Джонбой се отпусна на колене и опря длани в стъкления цилиндър. Зашепна тихо. Сигурно говори на гущерите, предположи Броди. Едно по едно чудовищата оставиха Медисън и заплуваха към стената на цилиндъра, без да откъсват погледи от Джонбой.

По-високото момче, Питър, пристъпи напред и се загледа втренчено в заялия кран. Той бавно се завъртя. Водата престана да пълни цилиндъра. После Питър се обърна към стъклото. Протегна ръце с дланите нагоре и ги вдигна високо. Противно на закона на гравитацията, водата се надигна нагоре и остана в горния край на цилиндъра.

Питър стоеше с вдигната ръка сякаш заповядваше на водата да остане на мястото си. Със свободната си ръка той почука цилиндъра. Стъклото се покри с мънички пукнатини, които ставаха все по-широки и по-широки.

— Отместете се, ще се пръсне — рече Питър.

Парченца стъкло експлодираха навън заедно с водния порой, но Питър ги спря във въздуха с рязко движение на главата. Примигна и парченцата изпопадаха на пода. Водата заваля, образувайки локви в краката им.

Девлин хвърли поглед на Чюи, който се втурна да освободи Медисън.

— Извинете ме, господа, но въпросът не търпи отлагане — обади се едно смугло момче. Чюи бе зает да дава първа помощ, така че отговори Девлин.

— Ако питаш за приятелката си Уенди, тя полетя в онова черно огледало ей там. Как се казваш, синко?

— Раджи, сър. Знам за Уенди. Говорех за бомбата.

Челюстта на Девлин увисна.

— Насам, Броди.

Девлин вдигна поглед. Скаут махаше от мостчето. До него стоеше малко усмихнато момче, което също му махна.

— Броячът цъка, шефе. Онова чудо се намира до газопровода.

Девлин въздъхна тежко и прокара пръсти през косата си.

— Бомба. И сега какво? Можеш ли да я обезвредиш?

Питър застана до него.

— Майор Девлин, ако мистър Скаут ми каже какво да правя, мога да се опитам да я обезвредя от разстояние.

— Откъде знаеш името ми? — попита Броди.

— Направих на момчетата пълен инструктаж, шефе — извика Скаут. — Имаме си обаче голям проблем. Дори Питър да може да помогне, нямам преносим рентген, за да прогледна в проклетото устройство. А щом не мога да виждам, не мога да кажа на хлапето какво да прави.

Малкият Гейбриъл го задърпа за крачола. Скаут объркано го погледна.

— Какво има, приятелче?

— Мистър Скаут, мога да погледна вътре и да ви казвам на двамата с Питър какво виждам.

Майор Девлин вдигна ръце.

— Действай, Скаут. Но нали си даваш сметка… тези хлапета ще ни оставят без работа, когато пораснат.

Медисън се закашля, изплю малко вода и повърна. Чюи нежно избърса устата и бузата й с опакото на огромната си длан. Попи брадичката й с ръкав и леко погали косата й. Тя погледна към усмихнатото му лице, после надолу към мократа си разкопчана блуза.

— Господи, не — със слаб дрезгав глас прошепна тя. — Само… само не ми казвай, че си ми правил дишане уста в уста!

Чюи кимна и се ухили стеснително. Медисън отново припадна в ръцете му.