Ричард Уебър
Индиго (49)

41.

Следвани от хората от Специалните части на ВВС, Скаут, Нюли и Изгубените момчета напредваха през имението.

— А сега накъде? — попита Скаут малкия Гейбриъл, който долавяше присъствието на Уенди.

— Почти стигнахме — отвърна Гейб. — Зад този ъгъл има тайно стълбище. Зад голям библиотечен шкаф. — Момчето сбърчи чело. — Да, трябва да дръпнеш една голяма книга… Мога да видя заглавието. „Мой комп“ или нещо такова.

Скаут сви объркано рамене.

— Ще разберем, като стигнем.

— След малко зад ъгъла ще се появи един дебелак — обади се Раджи.

Капитанът и Нюли завъртяха глави към него.

— Мога да виждам какво ще се случи — стеснително обясни Раджи.

— Момъкът казва, че си имаме гости, момчета — предупреди капитанът авангарда.

Сър Нейджъл Къмингс се появи накуцващ иззад ъгъла. Костюмът му бе разкъсан, лицето — окървавено и насинено. Размахваше бяла носна кърпичка и кашляше на спазми.

— Слава богу, че сте тук — с мъка рече той и се запрепъва към тях.

Хората от Специалните части държаха автоматите си насочени към него.

— Тайна разузнавателна служба, момчета. Можете да свалите проклетите си оръжия. Аз съм един от заложниците.

Войниците не го направиха.

Нюли пристъпи напред.

— Къде са лакеите ви мистър Поуп и мистър Майлс?

— Проклети предатели — отвърна сър Нейджъл и се изкашля в копринената си кърпа. — Били са на заплата при Гант и през цялото време са му снасяли информация. Когато разбрах какво правят, дойдох тук да ги пресрещна.

Нюли се ухили подигравателно.

— Сам-самичък, предполагам. Нима смятахте еднолично да ги арестувате и да сложите край на делата на Гант?

Сър Нейджъл се намръщи и поклати глава.

— Не бъдете нагъл, Нюли. Ние от Тайните служби предпочитаме сами да си перем мръсното бельо. И не ви е работа да се месите в този случай. Изритах ви от него. Вие сте същинска напаст.

Дебелакът се обърна към капитана.

— Превъзхождам всички ви по ранг. Капитане, незабавно арестувайте инспектора! Разбрах, че той също е къртица и предател на короната.

 

 

Долу в лабораторията Броди стоеше поразен и мигаше на парцали. Още не можеше да повярва, че току-що е видял момиче да лети.

Марго изтича покрай него до цилиндъра. Кимна на Кравен, който завъртя един кран. От свързаните към затвора на Медисън тръби бликна вода.

Тя беше изгубила съзнание, но плисъкът я събуди. Броди видя изпълнените й с паника очи и трепна. Водата се надигаше бързо. Само след няколко минути Медисън щеше да умре.

— Насам, майоре — обади се Ледокопа.

Погледът на Броди Девлин се насочи към убиеца, който все още управляваше стрападото. Ледокопа натисна превключвател и пламъците изригнаха отново нагоре към Соренсън, който все още висеше на веригата.

Кравен отстъпи назад, обърна се и побягна, изчезвайки в сенките. Девлин се обърна към Марго, която го викаше.

— Какво ще правиш, любовнико? Кучката ли ще спасиш, или приятеля си, преди да падне в пламъците и да се наниже на леглото от пирони?

Кимна на Ернст, който дръпна лоста и веригата бавно започна да спуска измъченото тяло на Соренсън към гладните пламъци. Погледът на Девлин запрескача от Медисън към Соренсън.

— Тик-так, тик-так… — подразни го Марго. — Времето тече, любовнико. По-добре избирай. — Махна пълнителя на автомата си и го хвърли на земята заедно с оръжието. Протегна ръце с дланите нагоре и го повика с жест. — Хайде, искаш ли пак да ме изкараш от равновесие?

Ернст отвори извитото острие на инструмента си и го метна към Девлин. Зловещият ледокоп се плъзна по гладкия под и спря в краката на Девлин.

— Давай, вземи го, любовнико — каза Марго.

— Ja, не стой като истукан, Herr Arschgesicht — присмя му се der Eisaxt и наклони глава на една страна.

Стъкленото му око се оцъкли празно. Девлин се обърна към Медисън. Водата се бе покачила до веждите й.

 

 

Капитанът се взираше в сър Нейджъл и клатеше глава.

— Сър Нейджъл, наред ли сте? — саркастично попита Нюли.

Объркан, сър Нейджъл изду гърди и се опита да бутне капитана и да се отдалечи. Не успя.

— Махай се от пътя ми, глупако. Ще се обадя на премиера, а после на вътрешния министър и ще ти подпаля задника, простак такъв!

Нюли хвана дебелака и го завъртя. Капитанът закопча китките му.

Сър Нейджъл се опита да се освободи.

— Това е нечувано! — изкрещя той. — Правите огромна грешка!

— Имаме два трупа! — извика един от войниците.

Следвани от дебелака, Нюли и капитанът завиха зад ъгъла. На пода лежаха две тела. Нюли се отпусна на коляно до тях.

— Куршуми в главата. — Преобърна ги.

Бяха мистър Поуп и мистър Майлс.

— Нямах избор — заекна сър Нейджъл. — Положението беше или аз тях, или те мен.

Нюли скочи на крака, хвърли се към дебелака и бръкна под сакото му. Измъкна револвера на сър Нейджъл и подуши дулото.

— Скоро е стреляно. И се обзалагам, че при аутопсията ще намерят твоите куршуми в черепите им, лъжливо копеле.

Нюли сграбчи дебелака за реверите и едва не го повдигна от пода. Капитанът сложи ръка на рамото му.

— Леко, старче.

Все още изчервен от гняв, Нюли му хвърли бърз поглед и пусна дебелака. Сър Нейджъл се изсмя снизходително.

— Когато стигнеш до тях, вече няма да е останало нищо.

Нюли спокойно отвори барабана на револвера и извади всички патрони без един. Завъртя барабана и рязко го затвори. Заби дулото под брадичката на сър Нейджъл и вдигна ударника. Около него капитанът и хората му се взираха с увиснали челюсти. Един войник понечи да се намеси, но капитанът му махна с ръка да спре.

— Обичаш ли хазартните игри, сър Нейджъл?

Дебелакът поклати глава. Нюли го изгледа кръвнишки.

— Ще ми кажеш точно какво имаше предвид или ще дръпна спусъка. Гнездото може да се окаже празно, но може и да не е. Но ще продължа да дърпам спусъка всеки път, когато ме излъжеш. Накрая късметът ще ти изневери и ще изцапам стените с мозъка ти, тлъсто арогантно копеле.

Сър Нейджъл преглътна с мъка.

— Няма да посмееш пред толкова свидетели.

— Момчета, извърнете се за момент — рече Нюли, като ръгаше пистолета дълбоко в мазната двойна брадичка на дебелака.

Те се подчиниха. Очите на сър Нейджъл се облещиха.

— Ал Даджал и Марго са абсолютни садисти — изломоти той. — Ще измъчват и убият целия екип „Омега“, ако не ги спрете.

Бузите на Нюли пламнаха.

— Глупости! — Револверът щракна. — Виждам в тлъстите ти малки очички, че криеш нещо.

Дебелакът се затресе от ужас и затвори очи. Когато Нюли отново вдигна ударника, сър Нейджъл се подмокри.

— Отвори си очите, задник такъв — заповяда му Нюли.

Онзи се подчини.

— Поставих бомба! — извика той. — Онова лъжливо копеле Гант ме изигра. Така и не получих своята част. Заплаши ме, че ще ме издаде.

— С колко време разполагаме? — викна капитанът.

— Имате ли часовник, сър? — успя да изрече дебелакът.

Капитанът тикна ръчния си часовник в лицето му. Нюли внимателно свали ударника на револвера.

— Ами… около десетина минути.

Ударникът отново се вдигна.

— Добре, най-много двайсет, може би малко по-малко — избълва сър Нейджъл.

Нюли го завъртя и го бутна напред.

— Тогава по-добре си размърдай тлъстия дирник — излая той. — Води и дано да знаеш пряк път.

— Капитане, момчетата и американеца… — обади се един от войниците.

— Какво за тях?

— Изчезнали са.