Ричард Уебър
Индиго (48)

40.

Уенди и Джини се спуснаха меко на перваза, промъкнаха се през таванския прозорец и тръгнаха през имението, водени единствено от инстинкта си. Джини коментираше луксозната мебелировка и гоблените. Обиколиха етаж след етаж. Срещнаха няколко прислужници, които бързаха по коридорите с куфари в ръка, мъчейки се да избягат от атакуваното имение. Джини кимаше и ги поздравяваше учтиво, но без да получи отговор. Задъхано креташе на кекавите си крака, теглена за ръката от Уенди.

— И ако на това му викат възпитание — възмутено рече тя, докато махаше влакънце паяжина от косата си. — Не знаят да кажат едно добър ден. Попитах хубавия прислужник къде е клозетът, а той ме изгледа сякаш съм дървеница.

На задното стълбище Уенди внезапно спря и се преви от болка. Джини я прегърна със слабата си ръка и я притисна до себе си.

— Блеър?

— Някой й причинява болка. И не само на нея. Трябва да бързаме, Джини.

— Е… хайде тогава, госпожичке… Старите ми крака не ме държат. По-добре да летим.

Уенди се изправи и пое дъх. Хванати за ръце, двете се понесоха над стълбището към най-долния етаж.

 

 

Сърцето на Девлин се сви болезнено. Изтерзаното тяло на Бил Соренсън висеше високо горе, окачено на дълга верига. Рееше се като ранен ангел. Бяха го съблекли съвсем гол. Целият бе в синини и петна засъхнала кръв. Гант посочи люлеещото се като махало тяло пред лъча на прожектора.

— Нарича се стрападо. Уред за мъчения, използван активно от доминиканците по време на Инквизицията. Много оригинално, нали разбирате. Хващали неверник или евреин, което за тях било едно и също, връзвали ръцете му отзад и закачали китките за скрипци. После го вдигали до тавана с окачени за краката тежести.

На Броди му се догади. Погледна го с безизразна физиономия.

— Ще гориш в ада, Гант.

— Предполагам, че в крайна сметка наистина ще горя. Но дотогава има много, страшно много време, мистър Девлин. Разбирате ли, аз също като Фауст сключих договор с дявола. Всички правим компромиси, всички си имаме цена. Аз просто използвам времето си, докато не изтече срокът и дяволът не завлече душата ми в огнената яма. А вашият приятел — той посочи Соренсън и се изсмя тихо — вече е там.

Ръката му завъртя някакъв кран. Дюзите под Соренсън избълваха син пламък. Броди се вгледа и забеляза, че струите излизат от легло от насочени зловещо нагоре шипове. Ако го откачат, Соренсън ще се наниже върху тях и ще бъде изпечен жив.

— По-добре да намаля малко. — Пламъците угаснаха. — Ето, нали виждате. Не искаме да избързаме със смъртта на приятеля ви.

— Любезен домакин — рече Броди.

Гант се засмя.

— Както виждам, не сте изгубили присъствие на духа. Това е добре. Ще ви потрябва. Но както обяснявах… тежестта изкълчва ставите на мистър Соренсън една по една. А има и още.

Гант даде знак и der Eisaxt сграбчи месингов лост, свързан със серия зъбни колела, контролиращи макарите. Веригата се опъна, стягайки китките на Соренсън. Der Eisaxt дръпна лоста напред, веригата затрака и тялото на Соренсън започна да се издига все по-нагоре и по-нагоре. Гант му заповяда да спре.

— А сега идва ред на коронния номер! — с блеснали очи рече той.

Отново даде знак. Веригата се отпусна бързо, като едва не запуши. Соренсън полетя надолу. Der Eisaxt дръпна лоста, тялото внезапно спря, чу се хрущене на кости и Бил се сгърчи от неописуема болка. Чупеха се китките. Късаха се сухожилията. С всяко издигане и падане. Отново и отново. Стомахът на Броди вече не издържаше. Гант продължи да говори, долепил длани като за молитва.

— Сега вече разбирате. Всичко е в страха на очакването. Той разпъва ума на човека, а това е много по-лошо от самата болка. Съзнанието се прекършва, преди тялото да се предаде.

Блеър се размърда в стола си, но Ал Даджал я държеше здраво.

— Шибано садистично копеле. Пусни го и ще направя каквото искаш.

Тялото на Бил Соренсън лъщеше от пот. Главата му беше отпусната безжизнено върху гърдите. Някъде отгоре се разнесе разтърсващ гърмеж. Един страж изтича до Гант и прошепна нещо в ухото му. Гант завъртя очи и въздъхна.

— Ал Даджал, изглежда, че кавалерията е пристигнала да спасява гостите ни. Би ли се погрижил да запечаташ вратите на подземието? И виж дали автоматичната защита работи добре.

Ал Даджал кимна отсечено и изтича да изпълнява. Вместо него до Блеър застана един от стражите.

— О, не хранете излишни надежди, мис Кели — меко рече Гант. — Това помещение е непревземаемо. Освен това имам много тайни пътища за измъкване. И тъй, вече съм сигурен, че ще ми съдействате изцяло, мила моя. Но чакайте, има и още. Да видим момичето!

Щракна с пръсти и отгоре се включи още един прожектор. В ярката му светлина Броди видя другия липсващ член на екипа — Медисън Деър. Беше затворена в стъклен цилиндър с височина около три и половина метра. Сети се, че това е осъвременена версия на прочутата Китайска клетка за водно мъчение на Худини. Жената висеше надолу с главата на няколко стъпки от дъното на стъкления затвор. Дългата й коса се полюшваше под нея.

— Медисън! — извика Броди.

Успя да различи изражението й. Не изглеждаше добре. Лицето й бе зачервено. Кръвта нахлуваше в мозъка й от Бог знае колко време.

Когато чу гласа му, Медисън започна да се гърчи и да прави отчаяни опити да се хване за глезените и да се изправи. Накрая със силен стон се отказа и отново се отпусна, като се заклати мудно. Гант направи знак на Марго.

— Заведи го по-близо, за да може да вижда по-добре. И освободи ръцете му.

Марго грубо дръпна Броди и го поведе с опряно в гърба му дуло. Със свободната си ръка извади автоматичен нож. Натисна бутона и острието изскочи. С рязко движение разряза пластмасовите белезници. Наведе се напред към него.

— Мисля, че изглежда доста съблазнително в това положение, нали, любовнико? — прошепна му тя. Гласът й бе пропит с похот. — И нея ли чукаш?

Броди понечи да се обърне към нея, но тя го смушка с дулото на автомата си.

— Върви, любовнико. Опиташ ли още веднъж, ще пусна куршум в гръбнака ти. Ще останеш сакат за цял живот. Ако изобщо оживееш.

Броди застана мълчаливо до цилиндъра, като разтриваше китките си. Забеляза, че към дъното на стъкления затвор са прикрепени пластмасови тръби. Приклекна, за да изравни лицето си с това на Медисън. Сините й очи откриха неговите. Гласът й бе малко приглушен от стъклената преграда.

— Господи, Броди, това наистина ли си ти?

Той кимна и се усмихна. Познаваше добре Медисън и знаеше, че е безсмислено да се опитва да я утешава. Вместо това трябваше да събуди адреналина й с гняв.

— Кисна тук, хлапе. Ти добре ли си?

Медисън се намръщи и го изгледа свирепо.

— Ама и ти си един, Броди. Нима ти изглеждам… добре!

Гант се присъедини към Девлин до цилиндъра.

— Лично го проектирах. — Почука стъклото. — Бронирано е, а в същото време е чисто като кристал. — Погледът му се впи в Девлин. — Изучавам човешкото поведение, майоре. Както казах, всички си имаме цена. И всички си имаме своите най-тъмни страхове. Доктор Кравен имаше възможност да постави милата мис Медисън под хипноза с помощта на опиати. Била е доста приказлива, нали, докторе?

Кравен беше застанал до Гант.

— Ja, сподели сънищата си, сексуалните си фантазии… — на свинското му лице му се появи усмивка — и което е най-важно, най-ужасните си кошмари. Оказа се, че като дете мис Медисън Деър едва не се удавила. Освен това изпитва смъртен страх от гризачи и влечуги, а това по една случайност много добре отговаря на нуждите ни.

— Достатъчно — намеси се Блеър. — Пусни ги и ще направя каквото искаш. Престани да ги мъчиш.

Гант кимна на Кравен, който отиде до Блеър. Направи й инжекция в рамото и отстъпи назад.

— Ще подейства след няколко секунди — рече той на Гант.

Гант седна на масата срещу Блеър. Плъзна към нея обсидиановото огледало и ръкописа на Войнич. Главата на Блеър започна да се люшка и очите й се завъртяха в черепа. С успокояващ, монотонен глас Гант започна да я вкарва в хипнотичен транс.

— Връщам те в майчината ти утроба, а сега и още по-назад във времето, преди да си била зачената. Намираш се в друго време, на друго място, в минал живот.

Блеър се размърда и изстена. Кимна вдървено. Думите на Гант сякаш я пренесоха в миналото.

— Годината е хиляда петстотин осемдесет и шеста. Името ти е Джоан Купър Кели, първожрица на тари. Чуваш ли ме, Джоан?

— Чувам те — отвърна Блеър на стар английски диалект.

— Вгледай се добре в черното огледало — нареди й Гант и го постави в ръката й. — Какъв е ключът към разчитането на ръкописа на Войнич, който лежи пред теб?

Очите й се отвориха. Съненият й поглед се отмести от ацтекското огледало към книгата и обратно. Протегна ръка и прокара пръсти по текста, като се взираше в черната повърхност на обсидиана.

— Това е Розетският камък — прошепна тихо тя. — Ключът към първия универсален език. Към езика, говорен преди Вавилонската кула.

Развълнуван и изпълнен с очакване, Гант се наведе напред.

— Къде е ключът?

Все още в дълбок транс, Блеър отвори на последната страница от ръкописа. Пръстите й пробягаха по текста.

— Тук е ключът… „На мен Уриил даде тайната на портата.“ — Клепачите й трепнаха. — Сигилът^[1] на истината скрива ключа към вратата.

Объркан, Гант плъзна към нея восъчния таблет на Джон Ди.

— Прочетох и разбрах символите върху таблета. Това са сигили или имена на ангели и демони, които осигуряват само нищожна защита за призоваващия духове.

Главата й леко се люшна.

— Ключът се намира под Сигила на истината.

Гант замислено разтърка брадичката си. Очите му блеснаха. Извади ножче от джоба си и започна енергично да стърже восъка от таблета, като се обърна към Кравен.

— Трябваше да се сетя! Римляните често са скривали тайни съобщения под незначителен текст, изрязан във восък!

След като приключи, вдигна таблета и зачете на глас:

— LUX… светлина. От всички цветове на дъгата златният е най-ценен. Гледай розетите, за да намериш мястото. Влез през огледалната порта. В гробницата на Хермес се намира течащият фонтан. Еликсирът на вечната младост.

Остави таблета и внимателно запрелиства страниците на ръкописа, докато стигна космологичния раздел.

— Ето, диаграмата с розетите.

Изображението приличаше на карта. На диаграмата имаше девет сфери, наподобяващи свързани острови. В горната дясна сфера имаше рисунка на замък и кули. В друга се виждаше вулкан.

— Дайте да видя татуировката! — нареди Гант.

Кравен изправи Блеър на крака, завъртя я, сграбчи роклята й и я смъкна грубо с мазните си ръце, за да оголи гърба й.

Гант приближи и вдигна диаграмата до татуировката.

— Да! — развълнувано възкликна той. — Ето тази част е почти същата. Прилича на средновековна карта. Двете сфери една до друга образуват Т-образна форма.

Дългият му пръст се плъзна по меката кожа, жълтеникавият му нокът остави грозна червена следа. Блеър потръпна.

— Татуировката е карта. И тя много прилича на Картата на древните морски крале, която Ал Даджал придоби в Истанбул — обясни Гант. Проследи очертанието на оцветената в златисто сфера и посочи изображението на кула, издигаща се от планински склон над дълбока пропаст. Прочете буквите отдолу и се усмихна самодоволно. — Виж цветовете, Кравен. Следват алхимичната формула. Толкова е просто, нищо работа.

Погледна към Блеър и се намръщи.

— Кравен, покрий я и я сложи да седне. Засега получих каквото ми трябваше.

Кравен я наметна със сакото си, по което имаше петна от пот, и я настани на мястото й.

Внезапно Блеър се отпусна на стола сякаш бе останала без сили. Главата й се залюля напред-назад. Изведнъж вдигна очи и се загледа немигащо в празното пространство.

— Ето мъдростта на Ал Джабир — произнесе тя с глас на възрастен мъж. — Влязох в тайната стая, в която на златен трон седеше старец с изумруден скрижал. Беше като изваян от камък. С видение ми се разкри, че това е гробницата на Хермес. И значението на скрижала в ръцете му, Изумрудения скрижал, ми стана ясно. Първата част е сурово предупреждение към онези, които влязат в пещерата: „Не довеждайте при мен глупци или хора със слаби намерения, защото са нечестиви и ще ги постигне ужасна смърт“. Надписът представлява загадка. „Аз, който дойдох от Атлантида, аз, който бях почитан от фараоните като Тот, не говоря измислици, а самата истина; онова, което е долу, е същото, което е отгоре, и онова, що е горе, е като това, що е долу. Както всички неща произлизат от словото на Единия, Изчислителя на Вселената, Единия, чийто баща е Слънцето и чиято майка е Луната, така всички неща се получават от Едното нещо чрез приспособяване; дири първичния материал, защото така ще получиш вечния пламък на живота и тъмнината ще избяга от теб. Това е пътят към Философския камък. Той бе изкован от огън, роден от вода, вятърът ме донесе от небето и земята ме нахрани. Той е навсякъде; жените го хвърлят, децата си играят с него. Онези, които следват пътя на славолюбието, двуличието и злото, ще влязат…“

Блеър замлъкна и брадичката й се отпусна на гърдите.

Гант отиде до нея.

— Господи, това бе душата на прочутия арабски алхимик Ал Джабир, създателя на алгебрата. Говореше за Изумрудения скрижал на Хермес Трисмегист, Трижди великия. Говореше за пещерата и вечния пламък на младостта!

Завъртя се към Кравен.

— Не стой така, а я извади от това състояние. Инжектирай й амфетамини. Трябва ми будна и с бистър ум!

Кравен се подчини. Когато тя дойде на себе си, Кравен й помогна да се изправи. С омекнали крака Блеър отиде до Гант, който стоеше в центъра на кръга от черепи до голям лазер.

— Lux, светлината е отговорът. Мила моя, иде ми да те целуна.

Блеър махна кичур коса от очите си и се намръщи.

— Опитай, нещастнико, и ще се чудиш откъде ти е дошло.

Гант се разсмя от сърце.

— Говорих образно, мило момиче. Но татуировката и предадените от теб думи на Ал Джабир наистина ми изясниха всичко.

Откъм Соренсън се чу стон като на ранено животно в капан.

— Гант! — извика Броди. — Обеща да пуснеш приятелите ми, ако тя ти помогне.

Гант бе зает с настройването и програмирането на лазера.

— Да. Кравен — с подигравателен тон рече той, без да вдига поглед от клавиатурата, — след като мина през портала, можеш да се „погрижиш“ за гостите. В края на краищата дадох думата си на джентълмен.

Кравен кимна и на лицето му заигра усмивка. Броди забеляза самодоволната му физиономия.

— Виж какво, Гант. Получи каквото искаше. Пусни ги.

— Даде думата си на джентълмен — добави Блеър.

Гант вдигна очи за момент и се разсмя.

— Но аз не съм джентълмен, мила моя. Не би трябвало да се доверяваш на човека, който те отвлече и накълца брат ти.

Блеър изду бузи и издиша. Очите й горяха от ярост.

В предната част на лазера имаше полирана месингова тръба, разделена от големи пръстени от скъпоценни камъни с различни цветове. Прегърбен и напрегнат, Гант завъртя внимателно опаловия сякаш фокусираше гигантски телескоп.

— Готово — каза той на Кравен и потри ръце. — Лещите са калибрирани точно. — Извади от джоба си книжка с червена подвързия и се обърна към Блеър. — Доктор Юнг е нахвърлял плана на този чудесен апарат в дневника си, който вашият скъп брат отец Кели бе така добър да открие за нас в Истанбул. — Тънките му пръсти погалиха с възхищение дългата месингова тръба. — Юнг казва, че е чел за загадъчно устройство от лещи и скъпоценни камъни, което усилва светлинните вълни. Конкретният план му се е присънил. Нарекъл го „Факелът на Орион“.

Гант нагласи един циферблат и лазерът издаде пулсиращ барабанящ звук. Натисна един превключвател и устройството се съживи. Тънък бял лъч освети първия череп, който заблестя в алено, след което се отрази към втория, който засвети в жълто, а след това към третия и той стана изумруден. Лъчите се отразяваха от череп на череп, обагряйки ги в зловещи оттенъци на цветовете от спектъра. Въздухът се изпълни със статично електричество. Запулсира. Затрепери.

Гант и Блеър отстъпиха от кръга, когато лъчът се насочи към центъра на огледалото и озари тринадесетия череп с чиста, бликаща енергия светлина. Лазерът започна да прегрява и запуши; изгасна и додекаедърът от пречупените през черепите лъчи помръкна и изчезна. По дължината на дебелите кабели пробягаха искри. Изолацията им започна да се топи и да капе на големи капки гореща гума и пластмаса върху хората долу. Кабелите се откъснаха от големите трансформатори и се замятаха като змии по пода, плюейки синьо-бели дъги от оголените си краища. Компютърното оборудване в огромната лаборатория прегря и замята искри като бенгалски огън по мостовете под купола. Техниците и стражите напуснаха постовете си и се втурнаха да търсят прикритие.

Погледът на Броди отново се насочи към кръга от черепи. Огромното огледало започна да трепти; излъчваше малки точици светлина, които се зареяха във въздуха, ставайки все по-големи и по-големи; потокът светлина се засили. Сякаш самите фотони се уголемяваха и раздуваха със свръхестествена еластичност. По ръцете на Броди пробягаха тръпки. Гръм разтърси въздуха и в същия миг се появи стълб от светлина, който се въртеше и ставаше все по-широк. И все по-висок и по-висок. Тогава светлината започна да помръква. Ставаше все по-тъмна и по-тъмна. Постепенно прие формата на блестяща черна елиптична повърхност с диаметър около шест метра. По ъглите затанцуваха искри, които внезапно угаснаха. Сякаш под въздействието на невидима сила огромната черна леща се завъртя като хвърлена върху мраморна маса монета. Започна бавно да се издига, докато не се изправи напълно и увисна във въздуха.

Очарована и сякаш привлечена от магнетизма на огледалото, Блеър тръгна към него. Гант и Кравен се спогледаха и я последваха. Кравен подаде на Гант фенерче и двамата едновременно насочиха мощните лъчи в центъра на блещукащата черна повърхност. Онова, което само преди минута бе блестящо огледало, сега се превърна в обсидианова пустота, гладка като разлято масло. Светлината от фенерчетата не се отразяваше, а се поглъщаше от нея сякаш бе насочена в дълбок кладенец. Гант трепереше. Въпреки че очевидно се страхуваше, като че ли нещо го притегляше да докосне гладката черна повърхност. Прибра фенерчето в джоба си и вдигна ръка към огледалото.

— Не, не го докосвайте! — разнесе се от сенките гласът на Уенди. — Моля ви, отстъпете назад.

Гант се завъртя в посока на гласа. Джини и Уенди излязоха на светло и застанаха на един мост високо горе. Блеър понечи да се затича към детето, но Гант я сграбчи за китката и я изви. Свободната му ръка бръкна в джоба на сакото и извади кама. Опря острието в гърлото на Блеър и изгледа свирепо Уенди.

— Ах ти, малка проклетнице. Дадох ти дом и покрив, а сега ме предаваш. Щях да покажа на теб и на момчетата, Mein Sonnenkinder, как да използвате силите си. Твоята съдба бе да станеш изворът на новата господарска раса, на „Врил“-я. Жителите на новия Едем. Но не! Всичките сте еднакви. Предпочитате да съжалявате тези мизерни души, които мърсят земята като отрова, тези свине, които се плодят като говеда и смесват расите.

Погледът му се стрелна из огромното помещение. Очите му горяха безумно.

— Опитай да използваш силите си срещу мен и ще накълцам ирландската курва.

Завъртя острието и то проблесна на ярката светлина. Притисна го толкова силно в гърлото на Блеър, че по шията й потече струйка кръв. Броди погледна към старицата до малкото момиче високо горе.

— Ако влезеш през портала, с теб е свършено — предупреди тя. — Не казвай, че не си бил предупреден, Хайнрих Гант. Само онези с чисти сърца могат да влязат. Само честен и достоен човек, който разбира истинската цел на великото дело на алхимията, пречистването на душата, може да издържи изпитанията. Основният метал — оловото — символизира ниските инстинкти на човека — себелюбието, двуличието и злото. Като отхвърляш търсенето на власт и богатства и помагаш на доброто, като загърбиш предателството и бъдеш честен във всичко, като изоставиш егоистичните желания и потърсиш равновесие, ти ще преобразуваш оловното зло, обхванало душата ти, в чистотата на златото.

Гант заотстъпва заднешком към огледалото, влачейки Блеър със себе си.

— Лъжеш, дърта вещице. Не ми пробутвай врели-некипели. Аз прочетох тайния текст на восъчния таблет, чух с ушите си гласа на Ал Джабир. От другата страна на това огледало се намира гробницата на Хермес и вечният живот.

Внезапно Блеър се пресегна, хвана го за чатала и дръпна с цялата си сила. Докато Гант ревеше от болка, тя се освободи от хватката му и извади деринджъра, който й бе дал Броди.

— Жалък глупак — каза тя, насочвайки оръжието към него. — Не бях в транс. Силата на волята ми е по-голяма, отколкото можеш да си представиш.

— Блъфираш — каза Гант и я погледна в очите.

— Не, тъпоумно копеле. Излъгах. Казах ти само половината от предупреждението на Изумрудения кинжал. Карай, увери се сам.

Марго направи крачка към Блеър.

— Внимавай! — извика Броди.

Блеър рязко завъртя глава.

— Още една крачка и ще направя дупка между очите на дъртия гущер!

Марго замръзна, трепереща от ярост.

Когато Блеър извърна поглед от Гант, той се възползва от момента. Изръмжа и се хвърли към нея. В ръката му проблесна студена стомана. Блеър отстъпи назад и стреля от упор, но куршумът само одраска бузата му. Ръката на Гант полетя към кървавата рана. Латексовото покритие и гримът се олющиха като змийска кожа. Той изрева от гняв и разкъса остатъка от маската си. В Блеър се втренчи злобно чудовище. Тя потръпна от отвращение. Лицето на Гант представляваше усукана бяла като тесто маса от мъртва тъкан, нашарена с червени и пурпурни вени. Лявото му око бе деформирано, наполовина скрито от голям тумор. Устните му сякаш бяха отрязани с бръснач и образуваха постоянна сардонична усмивка, зад която се виждаше редица дребни зъби. Той се извърна за момент, после я погледна отново. Воднистите му очи бяха изпълнени с мъка и почти умоляваха.

— Сега разбираш защо трябва да бъда изцелен — тихо рече той.

Прехапала долната си устна и разтреперана, Блеър явно изпитваше съчувствие към безумния злодей пред себе си. Броди видя как сваля гард. Деринджърът затрепери в ръката й и се насочи надолу. Броди скочи напред, но докато прелиташе край Марго, ръката й се стрелна и го халоса по врата. Той падна на колене, като се задави и се хвана за гърлото. Блеър отново се обърна, разсеяна от несполучливата намеса на Броди. С бързината на паяк ръката на Гант полетя напред и изби деринджъра. Оръжието изтрака по бетонния под. Той я сграбчи за китката и я дръпна към себе си.

— Убийте всички! — извика на Кравен, обърна се и скочи в черния портал.

Чернотата обгърна първо половината от торса му. Беше толкова плътна, че сякаш го разрязваше на две — разсечено тяло с едната половина в този свят, а втората — в някакъв друг. Дръпна Блеър към черната повърхност и изчезна.

За миг тя също изглеждаше разполовена, докато преминаваше през лъскавата повърхност. Вдигна се черна вълничка и Блеър изчезна.

 

 

Докато Гант я влачеше към черното огледало, Блеър се съпротивляваше и дърпаше, но впитите в китката й пръсти притежаваха нечовешка сила. Почувства как дланта, после подлакътницата и накрая рамото й започват да потъват в черната леща като че се потапяха в ледена вода, която обгръщаше кожата й с хлъзгав равномерен натиск. Поради тежестта, която я притискаше от всички страни, вече не усещаше хватката на Гант. Сякаш я теглеше обратното течение на мощна вълна, отдръпваща се от някакъв адски бряг. Мятайки се безумно, Блеър почувства как рамото й бързо потъва. Усети ледената целувка на проблясващото стъкло по бузата си. В ума й моментално се събудиха страхове, че я задушават, че е сляпа, че я погребват жива в гробница от разтопено стъкло. Наведе брадичка, стисна уста и очи, но студенината плъзна по устните й, по челото, по скалпа, по очите. Изведнъж почувства леденото близване на живака по тила си и разбра, че е напълно погълната от огледалото. В мига преди главата й да се потопи изцяло, успя да поеме за последен път дъх. С горящи дробове се зарея в мъртва тишина. Почувства лек гъдел по клепачите, но не успя да отвори очи. Бяха като залепени. Зави й се свят и в ушите й забръмча. Знаеше, че всеки момент ще изгуби съзнание. Отвори устни в мълчалива молитва и студеният метален вкус на черния живак изпълни устата й. Задави се, плю. Отчаяно се мъчеше да се освободи, но водите я поглъщаха.

 

 

Лицето на Джини побеля. Обърна се към Уенди.

— Ти си единствената, която може да я спаси, мъничката ми. Твоята невинност и чистота ще те пазят. Макар Блеър да е добра жена със силна воля и да знае пътя на тари, тя също ще загине.

Уенди се усмихна и кимна.

— Не се тревожи, Джини. Супермомичето е тук.

Макар да се опитваше да бъде смела, гласът й бе тънък и задавен. И докато Джини й помагаше да прекрачи парапета на мостчето, Уенди затрепери неконтролируемо.

— Не се бой, скъпа — успокои я Джини. — Следвай сърцето си, остави мъничкия гласец в теб да те води.

Уенди затвори очи и пое дълбоко дъх. „Мога да го направя. Аз съм храбра като Уенди Дарлинг и много по-храбра от глупавия стар Питър Пан.“ Малкото й юмруче стискаше здраво копчето око на мистър Мъфинс, нейната връзка с Блеър. Погледна надолу. Привлечени от аурата й, всички вдигнаха глави към нея.

Като се олюляваше леко и се мъчеше да запази равновесие, Уенди стоеше на тесния парапет с изпънати покрай тялото ръце и каменна физиономия.

Озърна се през рамо за последно окуражаване от Джини, но милата стара дама беше изчезнала. Сякаш бе изпълнила предназначението си на наставник и водач и, подобно на фея кръстница, бе махнала с вълшебната си пръчица и се бе стопила във въздуха. Уенди си представи нежното лице на Джини Дулитъл и пълните й с любов очи. И тогава чу как гласът прошепва в нея като ангел пазител. „Следвай сърцето си, следвай сърцето си.“ С бялата си рокля и сатенени пантофки самата Уенди приличаше на ангел.

— Идвам, Блеър! — извика тя и се хвърли от мостчето с естествената грация на олимпийски скачач във вода.

Полетя надолу, набирайки скорост. Ал Даджал се втурна от сенките с картечен пистолет в ръка и се прицели в нея. Но малкото ангелче го видя и се понесе като реактивен изтребител точно когато той натисна спусъка. Куршумите профучаха край нея и изхвърлиха искри от стоманените греди на скелето. Той изруга и в безсилната си ярост хвърли оръжието си по нея, докато тя летеше в кръг високо горе. Внезапно Уенди рязко зави наляво, профуча покрай Броди и без усилие премина през черното огледало в Страната на чудесата или каквото се намираше от другата страна.