Ричард Уебър
Индиго (33)

25.

Голямата страст на Блеър, освен археологията, бе скалното катерене. Ето че се налагаше да подложи уменията си на върховно изпитание. Използва техниката „спускане в комин“. Опря десния си крак в отсрещната стена на височината на коляното си, а левия — отзад, плътно свит под задника. Протегна ръце и опря длани в срещуположните страни, след което потегли надолу, местейки последователно ръце и крака. Прасците и мускулите на бедрата й изгаряха от болка, опъвайки се до скъсване. Ръцете започваха да се схващат от напрежение. Беше изминала половината разстояние, когато загуби опора. Тръбата изпука шумно и се поддаде.

С ръце над главата си тя полетя в шахтата към мъглявата светлина долу.

 

 

Марго нервно крачеше напред-назад и час по час хвърляше поглед към входа на залата. Стиснал здраво инструмента си, der Eisaxt забиваше шиповете в меката плът на ръцете на мъжа. С всеки удар Марго потръпваше и стенеше от удоволствие, втренчена с жив интерес в изкривеното от болка лице на свещеника.

Спря. Така и не видя откъде й дойде. Тялото на Блеър излетя от вентилационната тръба и се стовари върху Марго като наковалня, изкара й въздуха и я стовари на колене. Блеър се претърколи по студените плочки. Глезенът й се изкълчи от удара и тя изкрещя от болка. Като се давеше и се мъчеше да си поеме дъх, Марго се изправи бавно. Зашеметена отначало, тя постепенно дойде на себе си и злият й поглед падна върху Блеър.

— Курва!

Марго се олюляваше и я гледаше с изпълнени с ярост и желание за убийство очи. Стиснала наранения си глезен, Блеър плъзна поглед покрай нея и изпищя.

На отсрещната стена зад тежката фигура на der Eisaxt видя брат си, отец Доминик, да виси на петнайсетсантиметрови шипове, забити в отворените му длани и голите му стъпала. Пироните се впиваха дълбоко в бетона. Кръвта на Доминик все още се стичаше на струйки по бялата стена и образуваше черна локва на пода под него. Главата му бе клюмнала безжизнено напред. Блеър успя да различи слабото повдигане на гърдите му и да чуе немощното му дишане. Все още бе жив. Погледът й се премести върху der Eisaxt, после към Марго.

— Разпънали сте го, побъркани копелета! — изкрещя Блеър.

— Ернст свърши добра работа — отвърна Марго и си лепна усмивка на любезна домакиня. — Прилича на жива скулптура, не мислиш ли?

Блеър я наруга. Ръката й бавно запълзя към джоба, в който бе сложила пистолета. Ернст се ухили, тракна токове и се поклони театрално.

— Имаме си критик на изкуството, Ернст — насмешливо рече Марго.

Отвратена, Блеър се извърна и видя шокираното си лице във витрината. От тъмнината зад Ернст прозвуча глас:

— Никой да не мърда. Леко с ледокопа, задник такъв.

 

 

Отвън Скаут Томпсън и инспектор Нюли разговаряха, заобиколени от група напрегнати мъже.

Приближаващият звук на вертолетна перка привлече вниманието им. Яркият конус на прожектора се плъзна по земята. Нюли вдигна глава и посочи.

— Това трябва да са нашите момчета от специалните части — обясни той на Скаут. — Ще влязат през покрива, а ние ще щурмуваме отдолу.

Докато говореше, на паркинга пристигна контролният микробус. Вратите се отвориха и Нюли кимна към него, показвайки на Скаут, че трябва да се качат. Докато вървяха към микробуса, какофонията от сирени оповести пристигането на Броди и Чюи. Ягуарът подскочи на бордюра и се понесе към Скаут и инспектора, преследван по петите от три мощни патрулни коли.

— Май Чюи се е обзавел с фенклуб — рече Скаут, като клатеше глава.

Ягуарът поднесе и спря на няколко стъпки. Вратите му се отвориха и Девлин и Чюи излетяха навън. Зад тях набиха спирачки патрулните коли.

— По дяволите! Май ще е по-добре аз да се заема. Това са тежковъоръжени екипи — каза Нюли и се втурна към полицейските коли.

Преследвачите изскочиха от автомобилите с извадени оръжия, лаейки команди всички да паднат на колене с вдигнати ръце. Нюли вдигна високо значката си и застана заедно с един старши офицер в униформа между насочените оръжия и Девлин. След като овладя ситуацията, той се присъедини към екипа „Омега“ в микробуса. Лицето му беше червено от гняв.

— Проклети янки, умирате да вдигате гюрултия.

Броди Девлин се усмихна стеснително и се обърна към Чюи.

— Доведох кавалерията — отвърна индианецът и кимна към полицейските звена.

— Вярно — съгласи се Нюли. — Ето какво е положението. Имало е изстрели. Вероятно вашият човек Бракстън е завързал престрелка с нападателите. Всеки момент ще пуснат тока.

Седналият на конзолата компютърен специалист зареди изображения на екрана. Нюли посочи плана на музея.

— Въздушният отряд ще атакува тук… от покрива. Покрил съм всички наземни изходи.

Броди кимна и се обърна към Скаут.

— Имаш ли новини от Бракс?

— Не, видеосигналът от Corner-Shot-ь му прекъсна почти веднага, а не исках да му звъня по мобилния, за да не го издам и да го изложа на опасност.

Броди прехапа устна и се обърна към Нюли.

— Значи сме на тъмно в буквалния смисъл. Не знаем колко са неприятелите и как са въоръжени.

Нюли кимна мрачно.

— Така е. Намерихме паркиран наблизо микробус на фирма за борба с вредители. Предполагам, че неприятелите, както ги наричате, са влезли предрешени като служители на фирмата и са неутрализирали охраната. — Посочи екрана. — Ще пратим два екипа… тук и тук.

Техникът при конзолата докосна слушалките си, кимна и се обърна към тях.

— Инспекторе, от Еър 1 съобщават, че са забелязали втори хеликоптер да приближава от север.

Нюли изтръгна слушалките от главата му, надяна ги и изкрещя в микрофона:

— Еър 1, тук е инспектор Нюли. Не съм искал втори вертолет. Да не е екип на някой проклет таблоид?

Броди и Чюи се спогледаха тревожно и изскочиха от микробуса. Чюи вдигна към очите си инфрачервения цифров бинокъл, който бе успял да отмъкне.

— Някакви знаци? — попита Броди.

— Не… чакай, прилича ми на съкращението на някаква телевизия.

От микробуса се чуха виковете на Нюли.

— Хеликоптер, въздушното пространство е затворено с полицейско нареждане. Идентифицирайте се и незабавно обръщайте!

След няколко опита Нюли се свърза с въздушния екип.

— Еър 1, тук Нюли. Не отговарят. Излитайте и изгонете проклетите новинари!

Няколко секунди по-късно Броди видя как Еър 1 се вдига от покрива и се насочва към приближаващия хеликоптер, като го осветяваше с прожектора си и даваше заповеди по високоговорителя. Мистериозната машина нито забави, нито смени курса си, а полетя направо към Еър 1.

— По дяволите! — извика Чюи. — Виждам ракетни установки! Кажете им да се оттеглят!

Нощното небе се озари от ярък проблясък и димната следа на ракета. Еър 1 получи пряко попадение в задния ротор и започна да се върти надолу като гонещо опашката си куче. Заби нос в масивния стъклен покрив на вътрешния двор. Перката му продължи да се върти и да разбива стъклото, докато машината не изчезна от поглед. Прозвуча оглушителен тътен и в небето се издигнаха кълба черен дим.

Броди и Чюи гледаха безпомощно как непознатият хеликоптер зави и увисна ниско над покрива, където според Нюли се намираше вторият екип, готов да нанесе удар. Оглушителният трясък на картечницата продъни тъпанчетата на Броди. Червените и оранжеви трасиращи куршуми прошиха убийствения си път по покрива.

 

 

Малко преди това Блеър разпозна лейтенант Бракстън да излиза от сенките с насочено към тях оръжие. Погледна към нея.

— Добре ли си, доктор Кели?

Погледът му отново се насочи към другите двама. Трепна и се намръщи при вида на отец Доминик. Блеър кимна немощно.

— Ще се оправя. Но Доминик се нуждае от незабавна… — Изкрещя пронизително, докато се опитваше да се изправи, подпирайки се на близката витрина.

Отгоре избухна ярка светлина и озари нощното небе. Гръмката експлозия разтърси стените и бе последвана от оглушителен трясък на картечница. Бракс непредпазливо се втурна покрай Ернст към Блеър. Проблесна метал. Нокътят на ледокопа рязко полетя надолу и изби оръжието от ръката му. То издрънча на пода. Бракс се извъртя настрани, но Ернст сръчно обърна инструмента си и заби стоманената топка в слънчевия му сплит, принуждавайки Бракс да се превие от болка. След като го обезвреди, Ернст използва инструмента като палка и прикова противника си към пода с безмилостни удари по главата.

Блеър измъкна пистолета от джоба си, но рефлексите на Марго бяха безпогрешни. Тя преполови разстоянието помежду им, преди Блеър да успее да насочи оръжието. Силен страничен ритник изби пистолета от ръката й. С писък на животинска ярост Марго сграбчи Блеър за реверите, вдигна я във въздуха и с нечовешка сила я запрати през стаята. Блеър полетя като филмов каскадьор и блъсна с гърба си голяма витрина. Остри като бръснач парчета се забиха в тялото й, докато рухваше на пода сред разцепено дърво и разбити стъкла. Докато губеше съзнание, през прозореца отгоре се появи втора ослепителна светлина. Чу тракането на вертолетна перка. Започна да потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в мрака.

От счупения прозорец се посипа стъкло и облечена в черно фигура полетя надолу. Към Марго се спуснаха въжета. Тя вдигна Блеър като парцалена кукла и закрепи ремъците. Лебедката на хеликоптера ги издигна във въздуха към яркия прожектор. Ернст ги последва, когато въжето се спусна за втори път, и изчезна в светлината, отнасяйки награбеното в куфара.

Осветлението внезапно се включи. Завиха сирени и в коридорите запулсираха червени светлини. Асансьорите забръмчаха. По стълбището задумкаха тежки обувки. В притихналата зала Бракс лежеше полумъртъв под разпнатия свещеник.