Ричард Уебър
Индиго (3)

2.

Мария чувства как се унася в транс. Изпада в сън без сънища, изпълнен с приятни усещания. Мракът й шепти. И тогава го долавя… някакво зло присъствие пълзи по кожата й като лигава змия. Тялото й се гърчи в конвулсии, груби ръце сграбчват гърдите й и започват да опипват пищното й младо тяло. Изпълва я необяснима смесица от ужас и най-долна похот. Нещо се увива около гърлото й и стяга все по-силно и по-силно. Чувства как я повдигат във въздуха и я захвърлят в нищото. Пада по гръб. Натискът намалява, но остри като бръсначи нокти разрязват тъканта на роклята й и одраскват леко плътта. Силни ръце разтварят краката й… и нещо рязко прониква дълбоко в нея. Злата сила затяга мръсната си хватка около шията й. Мария се задушава и отчаяно се мъчи да поеме глътка въздух. Тръпнеща в екстаз, тя се разкъсва между опиянението и волята за оцеляване.

Двамата мъже гледаха със страхопочитание как тялото на Мария се повдига от невидими ръце, извърта се рязко и полита върху масата, стоварвайки се тежко по гръб. Скочиха едновременно и отстъпиха назад с внезапно омекнали крака.

Нещо разкъса роклята й, разкривайки голото тяло. Краката й се разтвориха и бедрата й започнаха да се движат ритмично. Изведнъж лицето й се изкриви и почервеня, а след това посиня, сякаш я душат. По меката й шия се появиха бели петна, сякаш призрачни пръсти се впиваха в плътта й. Хес пръв си възвърна дар слово.

— Gott im Himmel^[1]! Направи нещо! Той я убива!

Баронът пое дълбоко дъх и се взе в ръце.

— Дитрих Екхарт — с твърд заповеден тон рече той, — чрез властта си над теб, дадена ми от познаването на твоето име, ти заповядвам да прекратиш това безумие и да се обърнеш към мен.

Въздухът сякаш се изпълни със статично електричество. Тялото на Мария изведнъж се отпусна и тя рязко пое дъх. Очите й се отвориха широко. Замръзна и се надигна от масата, като се прегъваше неестествено в кръста, сякаш тялото й беше подпряно от твърда дъска. Обърна лице към барона. Очите й пламнаха яростно, след което се присвиха до тънки цепки. Разнесе се студен металически глас, от който косъмчетата на тила на Фон Щрайхер настръхнаха.

— Хитлер ще танцува, но аз ще поръчвам музиката.

Беше гласът на Екхарт без никакво съмнение. Баронът беше седял до смъртното му легло, когато Екхарт едва прошепна същите тези думи, преди да издъхне.

— В Цюрих има човек, който знае тайната — произнесе дрезгавият глас, излизащ от устните на Мария.

Баронът и Хес се спогледаха и се наведоха напред.

— Неговата сила и знания са по-големи от моите. В дневника му… се намира ключът към силата на „Врил“.

Хес преглътна.

— Името, Екхарт — успя да изрече той. — Кажи ни името му!

Лицето на Мария се изкриви в ужасяваща гримаса.

— Доктор Карл Густав Юнг^[2].

От устата на медиума се понесе писък, сякаш острието на нож стържеше по костта на жив човек. Тялото й се отпусна и тя се свлече на масата, вперила невиждащ поглед някъде в нищото. Шията й се извъртя неестествено. Тънка струйка кръв потече от ъгълчето на устата й, после от носа и ушите.