Ричард Уебър
Индиго (29)

21.

Мистър Спайви завърши обиколката си и тръгна по коридора към контролната стая на охраната. Куцукаше бавно и гумените подметки на обувките му скърцаха по полираните плочки. Мислите му се въртяха около вечерята, която му беше приготвила жената — прясно изпечени бисквити, малко пилешки гърди и термос горещ чай.

В слабо осветеното дъно на коридора забеляза двама мъже в работнически комбинезони с надпис „Борба с вредители“. Бяха обърнати с гръб към него и гледаха към контролната стая. Единият беше вдигнал пръскачка и пръскаше камерата на тавана.

— Проклети навлеци, ще ми съсипят вечерята — промърмори под нос мистър Спайви.

Възрастният нощен пазач вдигна дългия си кокалест пръст.

— И таз добра. Вече минахте оттук… какво става?

Двамата бавно и синхронно се обърнаха и свалиха напред кепетата си.

Мистър Спайви присви очи зад дебелите лупи и лицето му пребледня още повече.

— Какво, по дяволите…

Светлината освети твърдите им неестествени перуки. Две дяволски бели клоунски лица се ухилиха злобно срещу него. Погледът на пазача се плъзна от широкото набръчкано чело към кухите, черни като въглени орбити на очите и оголените остри жълтеникави зъби под червения нос с широко разтворени ноздри. Сърцето заби лудо в гърдите му, сякаш всеки момент щеше да експлодира.

— Рогатият да ме вземе! — промърмори мистър Спайви задъхано.

В същия миг нечия ръка се пресегна зад него и притисна мокра кърпа в лицето му. Долови характерната остра миризма на хлороформ и коленете му се огънаха.

Водачът на безумните клоуни откачи връзката ключове от колана на Спайви и с дълга изящна крачка прескочи безчувственото тяло на стареца. Метна ключовете на съучастниците си.

— Отворете — прозвуча приглушеният му от противогаза глас.

Щом вратата се открехна, единият от клоуните метна консерва в стаята и отскочи настрани. Последва ярък проблясък, след който от вратата забълваха кълба дим. Водачът нахълта в контролната стая. През дима различи други двама пазачи, свити уплашено в ъгъла, опрели гръб в голяма конзола. Ръката на единия неуверено се протегна към червен телефон, докато гледаше с облещени като паници очи натрапника. В ръката на водача се появи огромен пистолет със заглушител. Оръжието тихо изкашля и ритна два пъти.

Единият куршум проби челото на пазача. Когато главата му се блъсна в конзолата, изходната рана я покри с червени пръски. Вторият куршум улучи другия пазач в гърлото. Ръката му полетя към раната и горещата червена кръв пръсна между пръстите му, докато човекът издаде странен хъхрещ звук. После се свлече безжизнено на пода.

Димът започна да се разсейва. Марго Гант свали противогаза. Загледа се в кървавата баня, опиянена от картината. Пое дълбоко дъх и изстена, потрепвайки от сексуална възбуда. Убийството я докарваше до оргазъм. За Марго сексът и насилието бяха едно и също. Въздъхна и погали с ръка пистолета.

— Веднага изключете тока!

Лампите примигнаха и изгаснаха. Марго се завъртя към другите двама.

— Хей, клоуните. Довлечете си проклетите задници и изключете алармите, камерите, телефоните и резервните генератори.

Остави пистолета на конзолата, за да освободи ръцете си. Свали широкия си комбинезон и го изрита настрани. Стройното й тяло бе облечено в черно трико, което прилепваше толкова плътно, че приличаше на водолазен костюм. Прибра тежкия магнум в кобура на мускулестото си бедро и надяна очилата за нощно виждане.

Преметнала голяма черна торба през рамо, Марго мина покрай клоуните и се насочи към стълбите.

 

 

Зад запотените стъкла на мини купъра, който се люлееше на служебния паркинг на музея, лейтенант Бракстън беше в разгара на действието. Дишайки тежко и оплетен на възел от ръце и крака в тясното купе, Бракс усещаше във врата си горещия дъх на момичето от информацията. Бедрата му работеха енергично.

— Господи! Вибрира — разгорещено прошепна тя.

— Знам, миличка. Знам. Мога и да жуля! — самодоволно рече Бракс.

Тя се освободи от прегръдките му и го бутна от себе си.

— Стига, Синди. Не спирай точно сега.

Момичето се надигна и придърпа полата си. Оправи разрошената си коса и посочи скута му.

Бракс се усмихна глуповато. И тогава го усети. Мобилният телефон вибрираше в джоба на панталона му. Извади го и отговори. Писъкът на Синди го накара да изпусне телефона. Изруга, наведе се и заопипва между педалите. Намери го благодарение на синкавото сияние на екрана. Когато се надигна, видя какво я е уплашило. Паркингът, музеят и всичко наоколо изведнъж бе потънало в мрак. Токът бе спрял. Пълната луна превръщаше косо валящия дъжд в изящен филигран.

— Девлин иска да наглеждаш доктор Кели — излая гласът на Скаут. — Върнала се е в музея. Неколцина от мутрите на Гант са ги проследили днес следобед и са си поиграли на стрелба.

— Пострадали? — попита Бракс, докато се взираше в мрака около себе си.

— Само стрелците. Но смятаме, че Гант може да се опита да отмъкне доктор Кели тази вечер.

В ума на Бракс зазвъня аларма. Обърна се към Синди, без да сваля телефона.

— Трябва да тичам, бебче. Бъди добро момиче и веднага се прибирай вкъщи.

— Бебче? — объркано повтори Скаут. — Наричаш ме бебче?

Синди го изгледа кръвнишки, докато Бракс изскочи от купъра й, вдигна панталоните си, закопча колана и се втурна през дъжда към своята кола. Без да пуска телефона, затърси ключовете и отвори багажника.

С димящи върху мокрия асфалт гуми и надут клаксон Синди профуча покрай него, като мина през дълбока локва и го оплиска целия. Едва не го блъсна. Той се загледа зад отдалечаващите се стопове, изтръска мокрия си панталон и се усмихна.

— Хей, какво става, по дяволите? — извика Скаут в ухото му.

В суматохата Бракс беше забравил, че Скаут още е на линия.

— Май нещо става тук. Свържи се с главен инспектор Нюли. Кажи му да изпрати веднага специален екип в музея!

— Хей, знам, че вече си на място. Следя GPS-а ти през компютъра. Но…

— Токът спря, май цялата мрежа е изключена. Гледай да кажеш на Нюли, че съм на място и съм цивилен. Не искам да ме надупчат наши.

— Разбрано. Чюи ще вземе Броди и идват към теб. Аз ще държа връзка.

Бракс затвори, свали сакото си и навлече якето. Извади куфарчето от багажника, затръшна капака и тръгна към музея. Мокрите му обувки жвакаха на всяка крачка.