Ричард Уебър
Индиго (23)

15.

Чюи разхлаби вратовръзката си и разкопча яката на ризата. Никога не носеше вратовръзки, но униформата на шофьор на лимузина бе част от маскировката му. На всичкото отгоре трябваше да напъха дългата си опашка под фуражката. На паркинга за VIP персони поговори с останалите си „колеги“ и току-що беше почерпен от Ролф, шофьора на Фон Гант, с чаша димящо кафе от неговия термос. Чюи знаеше колко обичат шофьорите да дърдорят, докато киснат в очакване на шефовете си. За нула време се сприятели с човека на Гант. Достатъчно беше да напсува дългите часове висене и да се оплаче как на големците изобщо не им пука дали гладува и дори не си правят труда да му пратят чашка кафе. Чюи скрепи дружбата, като предложи на Ролф глътка шнапс от манерката си. Предложи му да се поразходят и да позяпат момичета с обяснението, че имал приятел в музея, който щял да звънне на мобилния му, когато гостите започнат да се разотиват. Отначало Ролф се дърпаше, но след още няколко глътки шнапс се съгласи.

От поста си в другата лимузина Скаут Томпсън щеше да подслушва разговора им — Чюи имаше жица. След като видя, че всичко е чисто, компютърджията — който също беше в шофьорска униформа — небрежно се разходи покрай колата на Гант. Натисна копчето на универсалното дистанционно, което бе подобрил, откакто го бе създал в миналия си живот — „вятърничаво прахосване на таланта на дете чудо“, както го бе нарекъл прокурорът, когато го бяха хванали за кражба на коли, — и фокусът стана. Устройството деактивира алармата и отключи колата. Скаут отвори вратата на шофьора и се пъхна зад волана. Само за няколко минути сложи бръмбарите и инсталира DPS предавателя.

— Жиците са сложени, големи братко — прошепна той в микрофона на ревера си. — Вече можете да се връщате.

Върна се в своята лимузина и включи лаптопа, за да провери силата и качеството на сигнала. Гласът на Скаут прозвуча в миниатюрната слушалка в ухото на Чюи, напълно скрита от дългата му гъста коса. Той се обърна към Ролф. Лицето му помрачня.

— Трябва да хващам геврека. Хайде да се връщаме.