Ричард Уебър
Индиго (14)

6.

Сержант Конърс метна ключовете в кутията за инструменти и тръгна към хеликоптера. Бракстън и Скаут го пресрещнаха.

— Е, готова ли е птичката, сержанте? — попита Бракстън.

Конърс засука моржовия си мустак.

— Беше натъпкана като дърта курва, сър. Но вече е свежа и чиста като девствена булка.

Бракстън поклати глава и се обърна към изчервилия се Скаут.

— Някаква вест от майор Броди?

— Абсолютно никаква. Обади се преди десетина минути, но вече не мога да се свържа с него.

Преди Бракс да отговори, в далечината изтрещяха изстрели. Всички като един се втурнаха към хеликоптера. Внезапно Конърс се закова на място.

— Сър, чуйте.

Постоянното бръмчене, познато от стотици стари военни филми, сега изглеждаше фантастично във внезапната си поява в реалния свят. Погледнаха към небето, заслонили очи.

— Да ми го начукат — промълви Конърс и поклати невярващо глава.

— Какво е това, по… — присъедини се Бракс.

— Мамка му, какво… — изписука и Скаут.

— Никаква мамка, момко, а Фоке-Вулф 190. Малка красавица, а? Най-бързият витлов изтребител, създаван някога от Луфтвафе.

— Май сме в Зоната на здрача — промърмори Скаут, докато немският изтребител профучаваше с рев над главите им.

 

 

В далечината Броди и Чюи видяха силует да се шмугва през вратата на стара джамия. Пробиха си път през купчината мъртви войници и трупояди. Влязоха в джамията и се заоглеждаха. И тогава ги чуха — тътрещи се стъпки, които приближаваха към тях откъм арката отляво. Първо един, после двама, накрая цяла орда зомбирани селяни се изсипа през свода с кървясали очи, протегнати ръце и провиснали челюсти, издавайки гърлени животински звуци. За миг двамата замръзнаха като вцепенени, но после се спогледаха и Чюи кимна.

— Бягай!

Излетяха от джамията и се понесоха през площада, но за разлика от филмите, тези мутанти не се движеха като сляпо стадо, а ги погнаха по петите. Чюи се обърна и стреля в движение от бедро. Погледът на Броди попадна върху най-близката постройка. На входа стоеше старец и ръкомахаше енергично.

— Насам! — викна майорът на Чюи.

Двамата се втурнаха в къщата. Чюи затръшна вратата и я залости с една греда. Опряха плътно гърбове във вратата и презаредиха оръжията си, дишайки тежко. Броди трепна. От сенките се появи старец. Беше същият, който преди малко им бе ръкомахал от прага. Дълга бяла коса се спускаше върху раменете му.

От обиколките си в Близкия изток Броди знаеше, че мъжът е суфи, ислямски мистик. За това говореше грубата вълнена роба, висяща от заоблените му рамене — на арабски „суф“ означава вълна. Суфите се обличаха аскетично, подобно на францисканските монаси, чиито груби домашнотъкани роби бяха символ на обета за бедност. Макар светият човек да изглеждаше крехък поради напредналата възраст и прегърбените рамене, от него струеше жизненост като от младеж. Бавно тръгна към тях. Погледът на Броди се отмести от бялата коса към блестящите очи, в които се четеше разбиране и мъдрост. Старецът заговори с дълбок и силен глас.

— Провидението ви доведе тук.

Изненадан от добрия му английски, Броди го зяпна, неспособен да каже каквото и да било. Непознатият се усмихна с разбиране.

— Да, говоря вашия език. Създателят ви доведе тук. Съдбата е като приливите и отливите на огромен океан. И ето че сега ви е изхвърлила на моя бряг.

Чюи надзърна през една цепнатина на вратата.

— Натрупали са се още. Стоят отвън в голям полукръг.

Старецът приближи и постави загрубяла от слънцето ръка върху рамото на Броди.

— Той е искал да видите това извращение на природата, това зло. Тук сте с определена цел. Птиците ще ви водят… Следвайте пътя на кукувиците, които снасят яйцата си в гнездата на другите птици.

Броди понечи да заговори, но не можеше да намери подходящи думи. „Ама че странен старец. Сипе загадки. «Кукувица» му отива идеално.“ Но нещо в очите му опровергаваше всякаква идея, че човекът е луд или оглупял от годините. Искрата на истината блестеше ярко в тях.

— Не се бой, синко. Трябва да имаш вяра.

И тогава чу необичайно познатото бръмчене на изтребител в небето, последвано от тракането на картечница. Сякаш прочел мисълта на Броди, старият суфи погледна нагоре и посочи стълбите.

— Виждаш ли, Той праща ангелите си да ви закрилят. Защо не се качите на покрива да ги поздравите? — след което се обърна, отдалечи се бавно и изчезна в сенките.

Чюи сви рамене.

— Какво имаме за губене? Хайде.

В помещението с трясък се посипа стъкло и нещо скочи през прозореца на гърба на Чюи. Мутантът пищеше и се гърчеше, докато раздираше до кръв скалпа и бузите на великана. Чюи нададе бойния си вик и рязко се извъртя, след което преметна нападателя през рамо и с все сила го тресна на пода. Онзи моментално скочи на крака. Хвърли се напред. От устата му се точеха дълги лиги. Чюи го сграбчи за рамото и заби дулото на картечния пистолет в корема му. Докато куршумите се забиваха в него, мутантът се затресе в спазми, сякаш бе хванал проводник с високо напрежение, и най-сетне се свлече на пода. Девлин и Чюи с тропот се затичаха нагоре, вземайки по две стъпала наведнъж.