Ричард Уебър
Индиго (12)

4.

Стиснала здраво кормилото на джипа, Блеър ругаеше, докато се носеше с пълна скорост през пустинята. Вдигналата се зад тях пушилка бележеше пътя на бягството им. Кормилото подскачаше в ръцете й. Нур и Юсеф бяха до нея. Колата се мяташе като необуздан кон през неравния терен.

Беше намерила Юсеф, доста очукан, но все още жив, да се препъва надолу по склона на един хълм. Успя да отмъкне една от колите на копоите на Ал Даджал.

— Не може ли по-бързо? — тревожно замоли Юсеф и се обърна назад, мъчейки се да види преследвачите.

Лицето му лъщеше от пот. Очите му бяха широко отворени и изпълнени с ужас.

— Натиснала съм педала до дупка. Но не ми се вярва Пустинната лисица да тръгне по петите ни. Измъкнах това от колите им. — Блеър се пресегна надолу, вдигна запушалка на бензинов разпределител и преплетени жици и се усмихна.

— Внимавай! — изкрещя Юсеф.

С рязко завъртане на волана Блеър едва успя да заобиколи поредната канара.

Тъкмо се канеше да заговори, когато изникна друг джип и с рев се понесе към тях от лявата им страна. Успя да зърне някакъв тип, настанил се зад картечница; слънчевите лъчи се отразиха в очилата му, докато се прицелваше. Откосът татуира земята пред тях.

— Май си пропуснала колата с голямото пукало — горчиво отбеляза Юсеф.

Вторият откос избродира капака. Блеър рязко зави надясно и полетя на зигзаг.

— Юсеф, вземи сака в краката ти.

Той погледна вътре и се опули.

— Хайде, вземай две, няма да те ухапят. — Блеър погледна в страничното огледало. Преследвачите рязко завиха зад тях. — Шибаните кретени идват от твоята страна. Когато ударя спирачките, дърпай халките и мятай!

С треперещи ръце Юсеф извади две гранати и се втренчи в тях.

— Как да махна халките?

— Със зъби, по дяволите!

Той страхливо се подчини. Картечницата излая отново. Горещото олово се заби в задната седалка на джипа, пръскайки стъкло и метал. Посипа се дъжд от парчета.

— Сега! — изкрещя Блеър и натисна педала до дупка.

Джипът се завъртя и четирите дискови спирачки изпищяха. Стиснал очи, Юсеф метна гранатата. По щастлива случайност тя попадна точно в гнездото на картечаря. Колата на преследвачите профуча покрай тях. Джипът на Блеър се завъртя точно на 180 градуса и рязко спря в облак прах. Разнесе се оглушителна експлозия, другата кола избухна в пламъци и се скри в черен дим. Блеър запали двигателя и се понесе напред. Изпод гумите полетяха камъчета и пясък. Юсеф преглътна с мъка.

— Изпуснах другата бомба — изпелтечи той.

Заета с шофирането, Блеър не бе забелязала. При поднасянето на джипа втората граната бе улучила прозореца и бе паднала на задната седалка.

— Скачай! — изкрещя Блеър, блъсна вратата с рамо и сграбчи Нур.

Двете се затъркаляха по земята, а джипът продължи без тях. Скочиха на крака и побягнаха. В последния момент Блеър бутна Нур на земята и се метна отгоре й, закривайки я с тялото си. Гореща вълна мина над тях. Блеър вдигна глава. Към небето се издигаше черен стълб дим.

— Сега вече я втасахме — изруга тя и удари бедрото си.

Изправи се, отметна косата от очите си и се зае да изтупва прахта от якето. Тихият глас на Нур я прекъсна.

— Юсеф май намери нещо.

Юсеф! В гнева си съвсем беше забравила за него. Обърна се колебливо към момичето и сви устни.

— Не мисля, че би могъл, мъничката ми.

Гласът на Юсеф се разнесе като ехо зад близката височина.

— Насам… елате.

Блеър се закова на място. Нур я дръпна за ръка и тръгна нагоре по склона.

— Виждаш ли, бях права… вика ни… да вървим.

Блеър се запрепъва, водена от загадъчното момиче. Изкачи височината и погледна надолу, мигайки невярващо. Юсеф им махаше, ухилен до уши.

— Diktari — радостно извика той, ръкомахайки като фокусник, успял току-що да материализира слон. — Аллах може и да ни отне джипа, но дари на слугата си крилат кон!

Зад него в края на импровизирана писта с ветропоказатели се виждаше стар немски изтребител от Втората световна война. На фюзелажа^[1] бе изрисувана черна свастика на бял фон. Двигателят беше украсен с глава на виещ вълк.

Момчетата с техните играчки. Бас ловя, че онзи самозван нацист е скътал в някой бункер няколко подводници и ракети Фау-2. Ако не беше толкова извратено, щеше да бъде направо смешно. Блеър се наведе под крилото и махна стоперите пред колелата, чиито подпори бяха извити навътре като крака на комар. После повдигна Нур.

— Може да не е така елегантно като по твоя начин, но май пак ще летим, малката ми.

Нур протегна ръка и погали бузата й. Кабината беше с две седалки — явно самолетът беше учебен. Блеър се качи на крилото, клекна и повика Юсеф.

— По-добре си домъкни задника горе, освен ако не мислиш, че Аллах ти е дал девет живота.

Мърморейки, Юсеф сковано приближи самолета. Тя хвана треперещата му ръка и му помогна да се качи.

— Ако пилотираш, както караш… може и да ми потрябват девет живота.

Блеър кимна към пушилката, която приближаваше към тях.

— Май си имаме нова компания.

Юсеф проточи врат.

— Пак се почва!

Нур се настани в скута на арабина, докато Блеър надяваше кожения шлем, ръкавиците и очилата, които Ал Даджал се бе оказал така добър да й остави. Запали двигателя. Той се задави и закашля, бълвайки облак черен дим. Нагласи смукача и запали отново. Двигателят изръмжа. Колоната джипове наближаваше с пълна скорост. Отново се чу лай на картечница. Витлото се завъртя и скоро се превърна в размазано петно. Куршуми се забиха в земята, пропускайки на косъм изтребителя. Запълзяха напред и Блеър отпусна газта. Теренът беше неравен, самолетът подскачаше, докато набираше скорост по пистата. Озърна се. Два джипа се носеха от двете им страни, на сантиметри от крилете. Трепна, когато вторият откос намери целта си и стъкленият похлупак от лявата й страна се покри с тънка паяжина от пукнатини. Когато машината се отдели от земята и се понесе към изгарящото слънце, Блеър се обърна през рамо към Юсеф.

— Ако знаеш някакви молитви, почвай! Защото ако бях взела още няколко урока по пилотиране… щях поне да знам как да приземя това торпедо.