Ричард Уебър
Индиго (7)

6.

В купето на барона Юнг вече започваше да губи надежда, че ще успее да вникне в изкривеното съзнание на Хитлер, протежето на Щрайхер. Започна да се отегчава и промени темата.

— Направих доста подробно проучване за силата на „Врил“.

Изумен, баронът се ококори и се наведе напред, поставил месестите си ръце на коленете си.

— Шегувате се, докторе. Моля ви, не ме измъчвайте.

Юнг потупа джоба си.

— Ще го споделя с вас, но трябва да бъде честно. Информация срещу информация.

— Какво предлагате… всъщност?

Юнг извади червен бележник от джоба си и прелисти страниците.

— Подобно на повечето търсачи на истината, аз също водя записки за пътуванията и преживелиците си.

Баронът подпря брадичка на юмрука си.

— Магически дневник ли имате предвид?

Юнг кимна и се разсмя.

— О, само да можеше Зигмунд да чуе разговора ни. — Плесна се по бедрото и намигна. — Именно, можете да го наричате точно така. Но първо ми кажете какво съм пропуснал в труда си.

— Това ще изпълни ли моята част от сделката?

— Определено не. Но като начало — във вагон-ресторанта ме прилъгахте да вляза в леговището ви с обещанието да разкриете грешките ми.

Баронът разпери ръце.

— Добре тогава. Пропускате върховната мощ, върховната сила, която движи вселената. Силата на човешката воля. Насочена по подходящ начин, тя е в състояние да промени света.

— За добро или лошо — меко добави Юнг.

— Добро и лошо? — презрително рече баронът. — Стига, докторе. Кой казва кое е едното, а кое — другото? Важното е да намериш скритите си заложби, истинската си воля и да действаш според нея.

— Целта оправдава средствата, независимо от цената?

Баронът се подсмихна насмешливо.

— Няма да споря за морал с вас. Би било напразно губене на време.

Юнг се приведе напред, готов да дръпне въдицата.

— Силата на „Врил“ може да бъде обуздана и насочена. Мисля, скъпи ми бароне, че говорим за едно и също нещо. Науката върви с големи крачки напред, познанията ни растат стремително. Нека просто да кажем, че зад енергията на алхимията наистина е либидото. Алхимията обаче се занимава и с физика и химия. Боя се, че много скоро ще бъдат разкрити дори тайните на огромната мощ на атома. В сънищата си видях черно слънце да хвърля своята дълга мрачна сянка върху Европа. Димящи купчини, бълващи задушлива воня, купища обезобразени тела, зли и отвращаващи деяния, твърде противни, за да се споменават. И ослепително ярък проблясък, поглъщащ цял град. Боя се, че можете несъзнателно да отприщите един луд, едно чудовище, изгубило ума си от силата на „Врил“. — Въздъхна дълбоко.

Щрайхер седеше мълчаливо и попиваше всяка дума.

— Какво ще си помислите, ако ви кажа, че науката е отворила и нов път за изучаването на нещо, наречено генетика? — продължи Юнг. — Имах видения за еволюционна мутация, от която се появява нов вид човек.

Млъкна и погледна Щрайхер в очите.

— Какво ще си помислите, ако ви кажа, че идват „Врил“-я?

Нарочно използва термина. Сигурен бе, че Щрайхер е запознат с него. „Врил“-я, Децата на слънцето, първоизточникът на новата раса господари.

Щрайхер се усмихна мазно.

— Расовата чистота ще даде началото на ново поколение.

— Не! — прекъсна го Юнг. — Това няма нищо общо с расистките ви теории за евгениката^[1] или нисшите раси. Говоря за нов етап в еволюцията. За космическа промяна, ако щете. За ново начало, за „изгряващия Едем“. Няма да доживеем да го видим, но ще настъпи скоро. Много скоро.

Очите на Щрайхер се разшириха. Изглежда, изгаряше от нетърпение да заговори.

— Къде ще… — Хвана се насред изречението и погледна Юнг с нов блясък в очите. — Не мисля, че сме чак толкова различни, приятелю. Но какъв е въпросът ви към мен?

— Искам вашето честно и вещо мнение за това какво мотивира Адолф Хитлер и бих желал да чуя анализа ви на най-голямата му слабост.

Барон Фон Щрайхер се дръпна назад и скочи на крака. Прокара пръсти през дългата си рядка коса и закрачи напред-назад в купето. Юнг го остави да събере мислите си.

Най-сетне аристократът седна мрачен на мястото си. Клъцна края на една пура и я запали. Дръпна дълго и издиша в лицето на Юнг.

— И аз ще ви дам честен отговор. Странно, че се наложи да питате тъкмо сега. Току-що завърших книгата си Германия преди идването на Хитлер, в която изразявам някои от истинските си мисли. Да, Хитлер е просто една амбициозна пионка, човешко динамо за енергия. Но неовладяната и насочваната в погрешна посока енергия е опасно нещо. Дитрих Екхарт и аз посяхме семето и то порасна. Изродено от себеугаждане и егомания… Мисля, че бихте го нарекли точно по този начин. Питате ме каква е най-голямата му слабост? Проклетото му его, упоритата гордост! Заобиколил се е с палячовци, лакеи и подлизурковци, които само подхранват безумието му. Остави се да бъде обсебен от властта. Сляп е за всичко, намекващо за предпазливост или лош късмет. Чертае пътя на Третия райх според звездите. Астрологът му Ерик Ян Ханусен го е убедил, че може да му осигури добра съдба за вечни времена. Заедно съставят „Пакта на тримата“, който се състои от фюрера, Ханусен и магически амулет, корен на мандрагора във формата на човек. Когато Ханусен го извадил в полунощ по време на пълнолуние в двора на една кланица, надал пронизителен писък. Фюрерът, който носи подписания договор на медальон на врата си, прибрал корена на сигурно място.

— Значи суеверната му природа може да бъде най-големият виновник за провала му?

— Като едното нищо. Но се боя, че може би и вие сте предразположен към същото страдание, докторе. — Баронът бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади Люгер 08 парабелум.

Юнг го погледна, без да трепне. Но колкото повече се взираше в оръжието, толкова по-странно започваше да се чувства. Изведнъж главата му се замая, в периферното му зрение затанцуваха тъмни мушици.

— Не е отрова, уверявам ви — обясни Щрайхер. — Просто силно успокоително. Не използвам женски похвати. Ако можех да предотвратя цапаницата, щях да опра дулото на този пистолет в слепоочието ви и да издухам жалкия ви арогантен мозък. Но ще започнат да задават твърде много въпроси. Така че не става. Много глупаво от ваша страна да си играете на шпионин, старче. Нещо повече — мисля, че сте лъжливо псе. Знаете как може да се ускори процесът, как да се отприщи максималният потенциал на „Врил“. Дайте ми магическия си дневник. Веднага!

Юнг се помъчи да се съпротивлява, но силните, подобни на наденички пръсти на барона измъкнаха бележника от ръцете му. После настана мрак.

Когато дойде на себе си, Юнг бе сам. С пулсиращо главоболие и омекнали крака се затътри обратно към купето си. И тогава внезапно си спомни „турчина“. Погледът му се спря върху куфара на пода. Не беше негов. Коленичи и го отвори. Беше пълен с мръсни дрехи. Явно това бе пътната чанта на Керим бей. Изсипа съдържанието на пода и прокара пръсти по подплатата. Намери фалшивото дъно и го отпра. Вътре имаше голяма папка, пълна с пожълтели страници с оръфани краища, сякаш откъснати от някаква стара книга. Когато Юнг отвори двойното дъно по-широко, на пода падна бележка.

Докторе, извинявам се за лъжите. Трябваше да отвлечете вниманието на барон Щрайхер, докато успея да се измъкна със сестра си.

Простете ми, аз също съм член на древна секта, заклела се да се бори срещу силите на злото. Дарявам ви рядко съкровище — липсващите страници от ръкописа Войнич, които бяха открити в султанския дворец Топкапъ в Истанбул. В тях се съдържа ключът за разшифроване на ръкописа. Това ще ви посочи мястото на легендар…

На вратата рязко се почука.

— Паспортна проверка, моля — обади се митническият служител.

Юнг бързо пъхна бележката в джоба си и прибра страниците в чантата за документи.