Ричард Уебър
Индиго (46)

38.

Девлин още кипеше от яд, че са го прилъгали като някакъв плъх в капана на Гант. Китките му бяха закопчани на гърба с белезници. Седеше на дървен стол с твърда облегалка, ограден от две въоръжени мутри. Огледа се. Бяха ги отвели в огромно помещение, прилично на склад. Примигна. Ярката светлина почти го ослепяваше. Окачени мостчета, скелета и пътеки образуваха кръгла стоманена стена около него. Техници в дълги лабораторни престилки се въртяха около сложно на вид електронно оборудване, покриващо полирания бетонен под. Змийско гнездо кабели се виеше към центъра на помещението, който не бе осветен от прожекторите. Стори му се, че в сенките кабелите се свързват с някакво огромно устройство с неясно предназначение. Но къде беше Блеър? Бяха ги разделили веднага щом пристигнаха тук. Редица прожектори светна отгоре, осветявайки част от тъмното пространство директно пред него. Блеър седеше на стол край стара маса. Ал Даджал стърчеше зад нея с ръка върху голото й рамо. Хайнрих Гант се плъзна от сенките.

— Помислих си, че може би ще поискате лично да наблюдавате малкия ми експеримент, майор Девлин. Сигурен съм, че вече умирате от любопитство.

Девлин реши, че е най-добре да печели време.

— Явно си готов на всичко, за да постигнеш целта си. Казват, че си бил гений, Гант.

Гант сви тесните си рамене и отиде до лабораторната маса. Взе малка клетка и се върна при Девлин, като я вдигна пред лицето му.

— Как ви се харесва малкото ми създание?

Девлин се вцепени. Две безумни очи се взираха в него от безформена глава, напомняща главата на плъх. От устата на създанието се стрелна раздвоен език, разкривайки мънички редове остри като бръснач зъби. Езикът бе черен и грапав. Главата бе прикрепена за тяло на гущер с нокти на краката и опашка. Лигавата му кожа бе нашарена от жълти и черни петна. Отвратителна гледка.

— Кръстоска между бозайник и влечуго — обясни Гант. — Плъх и саламандър.

Девлин се изсмя подигравателно.

— Значи си разработил някакъв нов метод за снаждане на гени? А казват, че не можело да се направи…

— Сарказмът не ви отива, майоре. Кръстосването на видовете не бе постигнато по този метод. Открихме, че ДНК може да се променя на квантово ниво. Като облъчим зиготата на гризача с лазер и след това прекараме същия лъч през зиготата на саламандър, получаваме…

— Изрод — прекъсна го Девлин. — Гант, ако не си напълно побъркан, то си поне на половината път към лудницата.

Гант свали клетката и я подаде на стоящия наблизо асистент.

— Приличам ли ви на луд, майоре? Случайно да беснея и бърборя като ненормален? Натрупал ли съм огромно богатство, или това е само някаква маниакална заблуда, споделяна и от двама ни? Заблуда, споделяна дори и от правителството ви, щом ви е пратило с тази жена тук да крадете тайните ми?

— О, в това отношение напълно грешиш, Гант. Пратиха ме да те убия. А доктор Кели няма нищо общо с това. Пусни я. Имаш работа с мен.

— Говорите на вятъра. Разбирате ли, съдбата доведе мис Кели при мен. — Обърна се и отиде до масата, после кимна към стража. — Доведете майора по-наблизо, моля.

Стражите дръпнаха грубо Девлин и го замъкнаха до друг стол край масата.

Двамата с Блеър се спогледаха. Лицето й бе бледо, долната й устна леко трепереше. Тя погледна към Гант и заговори с подигравателен тон:

— Виждам, че сте изложили колекцията си от крадени антики специално за мен.

Ръкописът на Войнич лежеше отворен на масата. Ацтекското огледало от обсидиан на доктор Джон Ди и покритият с восък таблет бяха сложени между златни свещници, украсени с дълги черни свещи.

— О, недейте така, мис Кели. Прекалено сте скромна. И вие ще участвате. Ще използваме второто ви зрение, вашето наследено ясновидство, за разшифроването на Войнич и отключването на вратата.

До него се появи асистент с нещо като картина, покрита с черен плат. С едно движение на китката Гант свали покривалото. Под него наистина имаше портрет с маслени бои в позлатена рамка. Броди не можеше да повярва на очите си. От картината го гледаше Блеър, облечена в рокля от шестнадесети век, идентична с онази, която носеше. Когато се вгледа по-внимателно, различи издайническите пукнатини, които показваха, че картината е или майсторски фалшификат, или съвсем истинска.

— От изражението ви разбирам, че нямате абсолютно никаква представа за скъпата ви прародителка — обърна се Гант към Кели. — Историята е била сурова към нея и съпруга й. Него го обявили за крадец и фалшификатор на пари. Нея я споменават само в епизода с размяната на съпруги, без да кажат нито дума за истинските й таланти. Типичен сексизъм от тяхна страна, не мислите ли? Или може би целта е била да се скрие истинската тайна на великото дело на алхимията — soror mystica.

Блеър преглътна с мъка и впери в него въпросителен поглед.

— Да не искате да кажете, че тази жена е…

Гант се засмя и кимна.

— Съпругата на Едуард Кели. Ваша отдавна забравена родственица, мила моя. Разбирате ли, в действителност именно Джоан Купър Кели е била истинският медиум, Гадателят от Мортлейк, английския дом на Ди. Именно тя можела да общува с ангелите, а не Едуард. Именно тя в състояние на дълбок транс е диктувала езика на архангелите на доктор Джон Ди, докато се взирала в магическия Показващ камък. И можела да го прави, защото също като вас е била първожрица на шелта тари.

Блеър го изгледа невярващо, но ръката й докосна бузите й и опипа собствените й черти, докато се взираше като хипнотизирана в портрета. Гант се обърна и щракна с пръсти. Зад него се включиха още прожектори. Видяха стъклени пиедестали, подредени около голямо наклонено огледало. Повърхността му бе на шлифовани фасети, подобно на диамант. Върху всеки от пиедесталите имаше по един кристален череп.

— Дванадесетте изгубени черепа — почти прошепна Гант. — Магически фосилизираните черепи на Възвишените учители, висшите адепти на тайното Бяло братство.

Отиде в центъра на кръга. До него застана д-р Кравен, който му поднесе метално куфарче. Гант щракна закопчалките и го отвори. Извади от него друг кристален череп и го вдигна, за да могат Девлин и Блеър да го разгледат. Обърна се и внимателно го постави в слота в центъра на огледалото.

— А сега стават тринадесет. Идеален сбор на черепи.

Блеър се облещи.

— Значи легендата за Тринадесетте кристални черепа също е истина? Че когато се поставят в кръг с тринадесетия в центъра, дават на собственика си мощта на боговете.

Гант тръгна към нея. Очите му блестяха от задоволство.

— Хвърлих много усилия и средства да придобия тези свещени тотеми от различни краища на Земята. Били са изнесени от тибетски манастир високо в Хималаите и скрити на свети места по целия свят. Плячката от снощното нахлуване в музея завършва комплекта. Вие обаче трябва да изпълните своето предопределение и да ме водите. Само вие можете да разчетете ръкописа на Войнич с помощта на прекрасната татуировка на гърба си, мила моя. Аз нямам ясновидски способности; ето защо ти ще бъдеш моята soror mystica, моята проводница към другата страна.

Погледът на Блеър омекна и тя кимна на Гант да приближи. Когато той се наведе през масата, тя се изплю в лицето му.

— Върви на майната си, шибан чекиджия!

Ал Даджал сграбчи кичур от дългата й коса и дръпна рязко главата й назад. Заобиколи и я целуна по устата. Блеър се съпротивляваше, мъчейки се да поеме дъх, но Ал Даджал я притисна със свободната си ръка за стола, докато продължаваше да дърпа косата й.

Броди скочи на крака, но получи удар с приклад по дясната скула. Рухна обратно върху стола и погледна към нападателя си. Марго Гант го гледаше присмехулно. Прати му въздушна целувка.

— Горкичкият. Заболя те, надявам се. Сам си го изпроси, любовнико.

Броди трепна и я погледна в очите.

— Няма начин да свалиш тип, който те извади от равновесие, миличка.

Очите й се свиха на цепки и тя заби юмрук в лицето му, като му разцепи устните.

Ал Даджал се дръпна и Броди видя, че устната му кърви. Блеър беше успяла да го ухапе. В очите й гореше ярост. Броди се замята на стола си, когато видя, че изродът още малко и ще се изпразни.

Ал Даджал се ухили и избърса подутата си устна с опакото на дланта си.

— Обичам жени с огън между краката. Ще продължим после.

Гант поклати глава, въздъхна тежко и изгледа подчинените си.

— Достатъчно с глупостите ви!

Подобно на засрамени деца, двамата сведоха глави и отстъпиха крачка назад.

— Мис Кели, виждам, че ще ви бъде нужна малко мотивация.

Гант кимна на д-р Кравен, който държеше голямо дистанционно в бледата си ръка. Онзи се ухили зловещо и натисна бутон. Прожекторите се включиха един след друг. От видяното стомахът на Девлин се преобърна.