Ричард Уебър
Индиго (39)

31

Бил Соренсън, настанен удобно на задната седалка на лимузината, отпиваше „Джак Дениълс“. Облечена в костюм на Ана Клайн, Медисън Деър седеше до него и наблюдаваше профучаващия покрай тях пейзаж.

Медисън също бе член на „Омега“. Привлекателната й външност караше мнозина агенти да подценяват коварния й ум. Но Медисън считаше това като предимство и не се колебаеше да го използва, ако ситуацията го налагаше. Бивш служител на Агенцията за национална сигурност, тя имаше научни степени по математика и физика и владееше свободно шест езика. Умът й бе като стоманен капан. Носеха се слухове, че същото се отнасяло и за бедрата й.

— Моля да предадете благодарността ми на сър Нейджъл, че ни посрещнахте на летището.

Мъжът отпред кимна и докосна бомбето си.

— Радвам се, че мога да ви помогна, мистър Соренсън. Всички сме от един екип. Направих резервации за вас и за мис Деър. Надявам се условията да ви харесат, сър.

Соренсън се наведе напред.

— Между другото, така и не разбрах името ви.

Озърна се назад и намигна на Медисън. Тя се усмихна. Мъжът с бомбето завъртя мърлявия си врат.

— Поуп, сър. — Кимна към шофьора и се усмихна тънко. — И мистър Майлс, на вашите услуги.

Соренсън се облегна назад и си погледна часовника. Помисли си дали да не звънне на Девлин, но се отказа. Сър Нейджъл Къмингс явно владееше положението и не му се искаше точно сега да вдига допълнително пушилка. Достатъчно се бяха оплескали. Реши, че Девлин заслужава малко почивка преди следващата фаза на операцията да отиде по дяволите. Медисън беше свежа, с напълно заредени батерии. При нужда можеше да разчита на нея да поеме нещата. Освен това Поуп бе обяснил, че сър Нейджъл желае да се срещне насаме със Соренсън, без участието на Девлин. Бил се беше засмял на израза. Тези британци можеха да те омаят на дансинга и да забият нож между ребрата ти, без дори да трепнат. Изтънчени хладнокръвни копелета. Можеха да ти се усмихват мило, докато тъпчат с олово баба ти и се обзалагат на коя страна ще падне. Но поне засега Соренсън беше готов да играе играта им и да не ежи перушина. Погледна отново часовника си и се обърна към прозореца.

— Извинете, Поуп.

— Да, сър?

— Май излизаме от града. Къде всъщност ще бъде срещата със сър Нейджъл?

— Сър Нейджъл ви е приготвил специална изненада — рече Поуп, взрян право напред. — Всъщност вие ще бъдете почетен гост.

Соренсън завъртя уморените си очи.

— Поласкан съм, но не отговорихте на въпроса ми.

Докато вадеше мобилния си телефон, преградата от затъмнено стъкло между предните и задните седалки се вдигна. Ключалките на вратите изщракаха. Ръката на Соренсън инстинктивно се стрелна към пистолета под мишницата му, но в същото време през климатика пуснаха газ. С периферното си зрение Соренсън видя как Медисън също вади оръжието си, но напразно. Лимузината бе с бронирани стъкла. Нямаше начин да ги разбият; можеха да бъдат улучени от рикошетите. Прозорците бяха вдигнати. Медисън се отпусна на мястото си. Соренсън се преви и се закашля жестоко. Парливият газ щипеше в очите му и си казваше своето. Опита се да задържи дъх, но накрая пистолетът се изплъзна от ръката му и мракът го обгърна.

 

 

Вратата се отвори с трясък и Марго Гант влезе в стаята за разпити, като ругаеше на всяка крачка. Насочи се директно към Ернст.

— Остави тези щипци, тъпако. Първо ще действаме с опиати. Ако трябва да разчитаме на жестоките ти методи, нека поне изчакаме любовника й.

Погледът й се насочи към Ал Даджал с очакване той да се намеси. Ал Даджал дръпна от цигарата си и кимна на der Eisaxt, който въздъхна тежко и върна щипците на масичката.

— Днес не си мила с мен, а, Марго? — саркастично рече Ал Даджал.

Марго го изгледа кръвнишки и сви устни.

— Опиатите на доктор Кравен са по-ефективни.

Свали кожените си ръкавици и плесна с тях бедрото си.

— Изгубихме малката никаквица, а децата превърнаха училището в същински ад — промърмори тя, докато крачеше напред-назад. — По-късно ще се справим с тях. — Спря и погледна Ал Даджал в очите. — Измъкнала се е в колата на мис Бейлок. Сигнализира ми GPS предавателят, който Кравен имплантира в ръката й.

Ал Даджал се вцепени.

— Хайнрих ще бъде много разочарован от теб, скъпа. Mein Brüder^[1], надхитрен от едно дете.

Тя се завъртя към него.

— Това дете ти се измъкна в Сирия, скъпи ми Brüderlein. На твое място не бих раздавала така прибързано присъди.

Д-р Кравен влезе и очите му блеснаха при вида на завързаната на операционната маса Блеър.

— Виждам, че пациентката ме очаква, ja?

В ръката си носеше черна лекарска чантичка. Блеър отново бе изгубила съзнание и лежеше неподвижно. Докторът мина покрай Ернст, погледна с отвращение хирургическите инструменти, постави чантата си на масичката и застана до Блеър. Отчете показанията на мониторите и се усмихна.

— Здраво момиче.

Извади спринцовка от чантата, пъхна иглата в едно шишенце и изтегли буталото. Потупа вената.

— Здрави вени, das ist gut.

Тънка усмивка заигра на восъчното му лице, докато забиваше иглата. Мобилният телефон на Ал Даджал иззвъня и той вдигна. Каза няколко думи, затвори и се обърна към Марго.

— Гостите ни пристигнаха.

Марго кимна.

— Някакви усложнения?

Ал Даджал поклати глава.

— Никакви. — Обърна се към Ернст. — Погрижи се гостите да се почувстват… удобно.

 

 

Скаут Томпсън излизаше от болницата, когато телефонът му изпя мелодията от „Междузвездни войни“. — Това означаваше, че го търси Чюи. Беше програмирал отделен сигнал за всеки от членовете на „Омега“.

— Казвай, великане.

— Хърбите на Къмингс взеха Соренсън и Медисън от летището.

— Значи и Медисън е тук?

— Да, Бил се обади от митницата. Каза да не правим нищо и да чакаме да ни се обади.

Скаут долови нещо в гласа на великана.

— Хей, какво те яде? Всички знаем, че си падаш по Медисън. Поохлади се малко, скоро ще я видиш.

Чюи изсумтя.

— Как е Бракс?

— Докторът казва, че ще се оправи. Но ще бъде извън строя за известно време. Отец Кели излезе от интензивното.

— Добре, ще се видим в хотела. Искам да говоря с Броди. Онзи Къмингс е пълен с bovis sterus.

— Да, от порите на мазната му козина вони на кравешки лайна, така си е. — Скаут прибра телефона в джоба си и махна на едно минаващо такси.