Ричард Уебър
Индиго (32)

24.

Бракс се придвижваше на прибежки по коридора, осветен тук-там от аварийните лампи, които хвърляха слаби конуси светлина върху блестящите бели плочки. След като се справи с ключалката на входа с помощта на тънък пластмасов шперц, той бе отворил куфарчето и бе извадил съдържанието му. Сега държеше малък палмтоп^[1] в протегнатата си ръка. Скаут му бе прехвърлил плана на музея. Светлинната от DPS устройството на Блеър пулсираше в зелено.

На врата му беше преметнат Corner-Shot. Към системата — дело на израелските военни специалисти — можеха да се прикрепят обикновен или картечен пистолет, както и 40-мм гранатомет. Като цяло приличаше на карабина с шарнирно съединение в средата и дистанционен спусък. Сега към нея бе закрепен тежък щурмови пистолет. Механизмът се завърташе на 60 градуса, позволявайки на стрелеца да води прицелна стрелба от ъгъл, без самият той да се излага на открит огън. В работния край имаше миниатюрна видеокамера с широкоъгълен обектив, която предаваше образа на малък екран с висока резолюция. Камерата бе снабдена с мерник, автоматичен фокус и инфрачервен филтър, позволяващ на стрелеца да вижда и в тъмното. Под дулото на пистолета бе монтиран лазерен мерник.

Бракс спря на ъгъла. От дясната му страна към кръстовището приближаваха енергични стъпки. Изкара дулото зад ъгъла и погледна малкия екран.

Картината го накара да трепне. Призрачно бяло лице на клоун с кървавочервени устни изпълни екрана. Сякаш се рееше в мрака. Клоунът беше облечен в работнически комбинезон. В ръката си държеше пистолет и тичаше по коридора към него. Насочи мерника на екрана към коленете му и изстреля два куршума, после още два за всеки случай. Очите на клоуна се разшириха. Пронизителният писък достигна до Бракс в мига, в който противникът падна на глава върху твърдия под. Пистолетът излетя от ръката му и се плъзна с въртене по полираните плочки, профучавайки покрай ъгъла. След като провери за други опасности и не откри такива, Бракс излезе зад укритието, прибра изпуснатия пистолет и тръгна към проснатото тяло. Завъртя предната част на оръжието си отново в права позиция. Извади белезници от колана си, притисна с коляно клоуна в гърба и го закопча. Извъртя се, без да отпуска коляното си, извади втори чифт белезници и стегна глезените му. Изправи се и погледна към пленника си. Коленичи отново, грубо сграбчи един от пръстите на клоуна и рязко го изви назад. Мъжът заквича като прасе на заколение. Бракс се наведе към него.

— Искаш ли още, задник такъв?

Клоунът енергично заклати глава.

— Колко още има и къде са?

Отговор не последва. Бракс изви друг пръст и го чу как изпука. Краката на клоуна забарабаниха по пода. Преди да завърши квиченето, което звучеше като молба за милост, Бракс се изправи, постави пета върху тила му и размаза лицето му в пода. Прехвърли тежестта си на десния крак, като внимаваше да не изгуби равновесие.

— Последен шанс — каза той през зъби.

Мъжът изпъшка. Бракс свали крака си.

— Слушам те.

— Четирима… на третия етаж — изпъшка немощно клоунът.

Бракс хвана трети пръст.

— Къде на третия етаж? С какво са въоръжени?

— В залата на Просвещението… полуавтоматични пистолети. Кълна се, това е.

Бракс го погледна изпитателно и превключи пистолета си на автоматична стрелба.

— Мисля, че си дотук.

Наведе се и запуши устата му с кърпа. Завъртя се и се изтича нагоре по стълбите, като в движение търсеше в палмтопа къде се намира залата на Просвещението. Изкачи се на третия етаж и се промъкна в коридора. Закова на място, когато още две клоунски лица се появиха зад ъгъла. Приближаваха бързо. Единият насочи към Бракс карабина с рязана цев. „Само пистолети, как ли пък не!“ От дулото проблесна огън. Бракс бе сигурен, че е улучен. Сачми ужилиха бузата му. Изстрелът бе висок и от лявата му страна. Инстинктът надделя.

Бракс се метна напред, направи салто и се плъзна по задник по пода с присвити крака, като стреляше в движение. Сякаш на забавен кадър горещите гилзи увисваха във въздуха и падаха на пода; една се пъхна под яката му. Пареше като адски огън. Куршумите улучиха по-високия в гърдите, а вторият откос пръсна лицето на по-дребния. Той се олюля и рухна на колене. От черното му око, през което куршумът си бе пробил път до мозъка, течеше кръв. Бракс скочи на крака.

Прозвучаха тежки удари на чук върху метал, последвани от измъчен писък откъм залата.