Ричард Уебър
Индиго (27)

19.

Портиерът в дълга сива куртка на кочияш и фуражка в същия цвят отвори широко вратата на хотел „Дорчестър“. Броди му кимна и влезе. Спря за момент на рецепцията да провери за съобщения, след което тръгна към асансьора. Докато слизаше на своя етаж, отвори плика и прочете поканата за партито в имението на Гант. Бланката беше украсена с релефен герб, под който се мъдреше думата РЕЙВЪНСКАР^[1], изписана с черно мастило. Гант определено имаше нюх за мелодраматичното.

След като се прибра в стаята си, свали прашното си сако, разкопча кобура на рамото си и го метна на леглото заедно с мобилния си телефон. Влезе в банята, взе горещ душ и облече дебелата хавлия с герба на хотела на гърдите. Сипа си солидна доза малцов скоч от минибара, отпи дълга глътка и си доля. Прекоси стаята и се пльосна в леглото. Беше изтощен. Искаше му се да имаше малко лед за питието. Последния път, когато бе поискал лед от румсървиса, му бяха донесли малка чинийка с две полустопени кубчета. „Европейци, иди ги разбери.“ Взе мобилния си телефон и натисна бутона за бързо набиране. Скаут Томпсън отговори на второто позвъняване.

— Здрасти, храбри командире.

— Къде е тя? — попита Девлин, докато надигаше глава и отпиваше от кехлибареното питие.

— Май се връща обратно към музея, шефе.

Докато се целуваха пред портала на автомобилното гробище, Броди бе лепнал на Блеър GPS предавател, благодарение на който Скаут можеше да определи точното й местоположение. Показваше се като мигаща светлинка на непрекъснато променящата се карта на голям Лондон, която Скаут можеше да зареди в полевия си лаптоп.

— Работохоличка. Кажи на Бракс да я държи под око и да се увери, че е в безопасност. Ако се преоблече, ще изгубим дирите й.

— Искаш да я следи цялата нощ?

— Да, стига да не е много зает с разглеждане на забележителности и сваляне на девойки — подигравателно рече Девлин. — Дай ми Чюи.

От другата страна се чу далечен стон.

— В кенефа е. Казва, че имали разногласия с местната храна.

— Ако не омиташе цялата количка с десерти всеки път, когато му се отвори възможност… ох, по дяволите. Имате ли нещо интересно от бръмбара в колата на Гант?

— Не много. Получи обаждане. Звучеше здравата вбесен. Единственото име, което спомена, беше Айзък.

Броди въздъхна.

— Говори на немски, мистър Техномозък. Казал е der Eisaxt, което означава ледокоп. Може би е някакво кодово име. Какво друго?

— Нареди на някого да каже на… Ледокопа да се освободи от пакета някъде, където… — Гласът на Скаут замря. Явно беше объркан. — Май пак е било на немски.

Броди рязко се изправи в леглото, разливайки питието в скута си. Изруга, когато скъпото уиски обля топките му.

— Пусни ми веднага проклетия файл!

— Знаех си, че ще го кажеш. Ето го.

Броди задъвка долната си устна, докато слушаше напрегнато гласа на Гант.

— Zum Teufel^[2]! Кажи на der Eisaxt да се освободи от пакета някъде, където die Luder^[3] ще получи посланието. След като види как реагира на художественото му майсторство, да я прибере.

Вратът на Девлин изстина. Тихото зло в гласа на Гант, когато говореше за някого като за пакет, а за някого другиго като за курва, беше доста изнервящо. И усещаше в червата си, че вторият някой бе Блеър Кели.

Скочи на крака и започна да лае заповеди по телефона. Втурна се пред дрешника и започна да се облича забързано. Закачи с ципа на панталона косъмчетата на слабините си, изрева от болка и се преви на две, а в очите му избиха сълзи. Така му се пада, задето бе оставил Блеър да излезе от полезрението му. „Кретен. Пълен кретен!“