Ричард Уебър
Индиго (25)

17.

Бяха взели двуетажен автобус и бяха направили две прекачвания. Вече се намираха далеч от музея и вървяха по тесните улички на града обратно към него. Броди не каза нищо, но се досети защо Блеър се връща. На поредния ъгъл забеляза за миг двама от горилите на Гант; онзи, който вървеше зад тях, спря рязко и направи опит да се скрие при една сергия, когато обърнаха назад. Вторият ги следеше от другата страна на оживената улица.

— Марш на скок ли правим, докторе, или смятате да напълним търбусите в най-скоро време? Наоколо намира ли се кръчма или нещо такова?

— Наричайте ме Блеър, мистър Девлин.

— Добре, Блеър. А ти мен — Броди. Жаден съм и умирам от глад, какво ще кажеш?

— Има една кръчма на ъгъла.

Той погледна напред.

— Сигурна ли си, че не сме се изгубили? Май районът става малко грубичък.

— Това е Лондон… на всеки ъгъл има кръчма.

На табелата пишеше Десетте звънеца. Броди бе достатъчно запознат с историята, за да се досети, че се намират в Уайтчапъл, някогашното свърталище на Джак Изкормвана. Влязоха, настаниха се на твърдите неудобни дървени столове и си поръчаха скоч и вода. Любопитните погледи на грубоватите постоянни клиенти малко изнервяха Броди.

— Имам чувството, че ни показват в зоологическа градина — тихо каза той, като се оглеждаше.

— Не нас, Броди — рече тя, пресуши на една глътка чашката и я стовари на масата. — Само ти си в клетката на маймуните, скъпи.

— Да не си редовен посетител? — саркастично попита той.

— Всъщност това е капан за туристи, така че не. Но аз се сливам с останалите. А ти изглеждаш като типична мишена. — Тя кимна към златния „Ролекс“ и излъсканите му обувки. — Онези, които ни хвърлят погледи, се мъчат да разберат как те изработвам.

— Изработваш?

— Спокойно, храбрецо. С мен си. — Обърна се и намигна на мрачните типове в бара, сякаш си имаше някаква закачка с тях за сметка на Броди.

— Ох, страхотно. Това са измамници и джебчии.

— Искаше да ядеш.

— Да, но нямам нищо против да изляза с портфейл, часовник и здрави зъби.

— Стига си се правил на ощипана госпожица.

Овчарският пай най-сетне пристигна. Броди веднага натъпка устата си — трябваше да хапне нещо или Блеър щеше да го напие, докато падне под масата.

Точно тогава един тип с толкова безумен поглед, че и Джак Изкормвача би позеленял от завист, се намръщи, вдигна масивното си като дънер туловище от бара и тръгна право към тях. Голямото му бирено шкембе така силно опъваше ризата, че заплашваше всеки момент да превърне копчетата й в смъртоносни шрапнели. Ръцете и раменете му обаче бяха яки и мускулести. Кокалчетата на пръстите му бяха в белези, а дланите му приличаха по-скоро на парни чукове. Извиси се над масата им.

— Не ми харесва мутрата ти, момче. Неприятности ли си търсиш?

— Всичко е наред, великане — побърза да се намеси Блеър и се засмя със зелените си очи, мъчейки се да разреди натрупващото се напрежение.

Не подейства.

— Не ми харесва кривата ти усмивка, янки!

— Майка ми пък я харесва — отвърна Броди. — Какво ще кажеш тъпият янки да почерпи теб и приятелите ти с няколко пинти?

Великанът сви юмруци. Офертата на Броди не минаваше. Забеляза, че другарите на здравеняка се отделят от бара и приближават към масата им, като го гледаха мръснишки. Без да откъсва поглед от мъжа, Броди сръчно сви големия малцов шейкър от масата и го уви здраво в кърпата си под масата.

— Иде ми на ума да изтрия тая усмивка от грозната ти мутра. — Мъжът кимна към вратата. — Я по-добре си обирай крушите, преди да съм ти откъснал пикалото заедно със стафидките.

Броди инстинктивно закри чатала си с ръка. Но не беше от хората, които се съпротивляват на неизбежното.

— В едно си прав, хубавецо. Умът ти определено не стига за повече.

Месестите ръце на здравеняка сграбчиха Броди за яката и го вдигнаха от масата сякаш бе купчина дрипи. Броди се извъртя и се освободи от хватката му, като в същия миг замахна с увития шейкър към изпъкналата брадичка на противника си. Гигантът примигна, поклати глава и се ухили, показвайки жълтеникавите си зъби. Челюстта на Броди увисна. „По дяволите! Къде е Чюи точно когато ми трябва!“

— Само толкова ли можеш, хлапе? — подигравателно рече здравенякът и нанесе с тежкия си юмрук в челюстта на Броди ъперкът, който го превъртя и го просна по очи на пода.

Блеър скочи на крака, заби токче в стъпалото на мъжа и вкопчи пръсти в гърлото му. Великанът се задави и политна назад, мъчейки се да си поеме въздух. Блеър се завъртя към останалите, които стояха като пънове и гледаха втрещено. Един като че ли събра кураж и направи крачка към нея. Тя налапа два пръста и изсвири пронизително, след което се впусна в тирада. Думи на неразбираем за Броди език изпълниха помещението. Двама здравеняци стеснително му помогнаха да стане и безцеремонно го пльоснаха на стола му, докато друг тупна пинта битер пред него. Потупа го по гърба и вдигна чашата си.

— За нашите жени и приятелки — дано никога не се срещнат!

Друг по-дребен мъж с мъка повлече здравеняка обратно към бара. Поръча две чаши уиски и пресуши едната, докато се оглеждаше, след което с неохота бутна втората чаша в месестата ръка на другаря си. Броди отпи от халбата. Блеър посочи мустака от пяна над горната му устна и се разсмя. Той се намръщи и се избърса с опакото на дланта си.

— На какъв език говореше? — попита той, отпи втора глътка от горчивата бира и разтърка натъртената си челюст.

— Нарича се шелта тари, наречието на калайджиите и старите келти. Използва се от майстори ковачи.

— Калайджии ли?

Тя кимна.

— В Щатите май ги наричате скитници. Някои ни бъркат с цигани, но техният език е друг. — Издиша шумно и отпи от бирата си.

Блеър беше се изпотила. Махна фибите от кока си и остави гъстата си коса да падне свободно по раменете. Наведе глава, събра червената си грива и леко се извъртя. Броди се възхищаваше на изящната извивка на шията й и фино очертаните уши. Изпод косата и надолу по шията започваше татуировка — келтски кръст, изработен в плътни червени, зелени и сини тонове, — която изчезваше под яката на блузата. Блеър забеляза, че я зяпа, и бързо отметна косата си обратно назад.

Закръглената сервитьорка се появи отново с още бира и горещи блюда. Броди се нахвърли върху лакомствата. Забеляза, че Блеър се е умърлушила. Остави вилицата си и се наведе напред.

— Спестяваш ми нещо, нали?

Тя извърна поглед.

— Спомена как Ди и Кели са разменяли жените си. Това предполага, че в алхимията има нещо повече от това двама души да си играят със старомодни химически прибори.

Тя кимна.

— Ако брат ти наистина се е занимавал с превръщане на оловото в злато, не би могъл да го направи сам… имал е нужда от теб. Нещо като химическа сватба, нали?

Тя се изчерви.

— Сложно е… но си прав. Нужни са двама, мъж и жена. Най-прочутата двойка са били Никола и Пернел Фламел от Париж. Някъде около хиляда триста осемдесет и втора година те внезапно забогатели неимоверно и основали четиринадесет болници и множество църкви. Легендата твърди, че са станали безсмъртни.

— Бабини деветини.

— Може, но през хиляда седемстотин шейсет и първа са били видени на представление в Парижката опера.

Броди завъртя очи.

— Това означава, че са били на близо четиристотин години.

— Именно. — Блеър пусна многозначителна усмивка, която бързо изчезна. — Не ти казах всичко.

Броди кимна.

— Свързано ли е с татуировката ти?

Тя сви рамене.

— Не се опитвам да играя игри или да крия нарочно нещо. Аз… боях се, че ще си помислиш нещо за мен. Двамата с Доминик не сме като теб, не сме така нареченото средно ирландско семейство. Понякога имам чувството, че съм прокълната. — Отново извърна поглед. Когато заговори, гласът й леко трепереше. — Татуировката. Имам я още от дете. Това, което видя, е само върхът на айсберга. Започва от тила ми. Но след това продължава по лопатките и се спуска надолу по гърба ми чак до кръста.

— Някакъв символ ли е?

— По-скоро клеймо. По-точно е знак на тари, които са потомци на древните друиди. Езикът шелта се нарича от лингвистите затворен език, произлязъл от тайното наречие на пътуващи минестрели^[1], бардове, друиди и магове. Вероятно води произхода си още от бронзовата епоха.

Броди жадно поглъщаше всяка дума.

— Двамата с брат ми сме останки от умираща раса, Броди. Когато родителите ни загинаха в автомобилна катастрофа, тари ни прибраха и се грижеха за нас.

— Значи отец Кели не е просто католически свещеник, а и нещо като първосвещеник на тари, така ли?

Тя се усмихна снизходително.

— Не. Някогашните келти почитали предимно Богинята. Подобно на тари, те също били матриархално общество.

— И това те прави първожрица?

— Каквато бе майка ми.

Броди въздъхна тежко и я погледна в очите.

— Значи си в истинска опасност, мис Кели. Гант е напълно побъркан. Ако е наясно с това, целта му си ти, а не брат ти.

— Може би… но по-вероятно е за момента да му трябват фотокопията на дневника на Юнг, за които му казах, че са у мен.

Броди се опули.

— Казала си му, че имаш копия? И че са у теб?

Тя се разсмя.

— Ама че си паникьор. Няма фотокопия. Няма дневник. Измислих всичко.

— С това шега не бива, Блеър. И брат ти, и Ал Даджал неотдавна са били в Истанбул и са обикаляли антикварите.

— Не знаех, че нацисткото копеле е било в Турция.

— Може брат ти да го е изпреварил. Може би Доминик наистина го е намерил. — Замълча и я погледна напълно сериозно. — Даваш ли си сметка, че направо си нарисувала мишена на челото си?

Тя се вцепени.

— Ами… нали това беше идеята?

Броди завъртя очи и я изгледа кръвнишки.

— С една дума, НЕ!

Блеър заразглежда ръцете си, след което вдигна очи и преглътна.

— Има и още неща, които не съм ви казала, мистър Броди.

Погледът му омекна.

— Слушам. Само, моля те, наричай ме Броди.

— Има и едно малко момиченце, Нур. Тя е безценно дете, със специални способности. Баща й е бил иранец, а майка й — сирийка. Били са мисионери.

— Били? — повтори Броди.

Тя кимна и гласът й трепна.

— Да… били. Даджал убил и двамата пред очите й. Аз я измъкнах от лапите му в Сирия. Била е с брат ми, когато са го отвлекли, сигурна съм. Трябва да ми помогнеш да я спася — рече тя и го погледна умолително.

— Защо не ми каза от самото начало? — И изведнъж му просветна. — Сирия ли каза?

— Не знаех дали мога да ти имам доверие. Бях на разкопки, когато… — Погледът й се плъзна някъде над рамото му.

— Какво има?

Броди понечи да се обърне, за да види накъде се е загледала.

— Не се обръщай. Мутрите на Гант току-що влязоха.

— Какво правят?

Тя се сниши на мястото си.

— Присвиват очи, за да свикнат с тъмното. Оглеждат кръчмата. Но определено ни търсят. Трябва да се омитаме.

— Тръгни към задния изход, ще им отвлека вниманието — рече той, докато се изправяше и оставяше банкноти на масата.

Блеър хвана китката му, извади още банкноти и ги трупна върху останалите.

— Обичаш да даваш големи бакшиши, а? — подсмихна се подигравателно Броди.

— Не, умнико. За покриване на щетите е. — Задърпа го за ръката и го поведе към бара. Прошепна няколко думи на шелта в ухото на здравеняка, който кимна. После прекосиха снишени кръчмата в посока към вратата.

По-високата мутра ги забеляза.

— Стой! — извика той през тълпата и се втурна към тях.

Докато си пробиваше с лакти път през хората, одевешният побойник се обърна и го блъсна силно. Онзи полетя назад, стовари се върху масата на един мускулест тип и приятелката му, дошли на чаша бира, и се свлече на пода. Мъжът скочи на крака, грабна нахалника за реверите и го вдигна от пода, след което го захвърли към бара, където пороят юмруци го повали на колене.

Когато вторият нападател изтича покрай бара, един жилав дребосък в зелена жилетка на карета и кепе рязко вдигна ръка и го пресрещна с удар в гърлото. Онзи рухна по гръб на земята, останал без въздух.

Докато минаваха през кухнята, Броди се ухили на познатите звуци на кръчмарското сбиване. Бумтенето на твърди юмруци по мека плът се чуваше на фона на викове, псувни и трясък на разбито стъкло. Опита се да отвори задната врата.

— Заключена е, дръпни се.

Отстъпи няколко крачки назад, засили се и блъсна вратата с рамо. Тя не помръдна.

— Мъже — намръщи се Блеър.

Повдигна се на пръсти и прокара ръка по касата на вратата. Броди затвори очи за момент, масажирайки натъртеното си рамо.

— Сигурно ще размахаш вълшебната пръчка и…

Отвори очи. Ключалката изщрака и вратата зейна.

— Да си чувал някога за ключове, нула-нула-седем?

Изскочиха на уличката, като се оглеждаха и мигаха на ярката светлина. Завиха надясно и се насочиха към главната улица. Още три мутри се появиха пред тях и блокираха пътя им. Броди погледна назад. Уличката беше задънена и завършваше с висока покрита със сажди тухлена стена. Тримата тръгнаха към тях с бавна крачка. Извадиха изпод саката си полуавтоматични пистолети и в движение им сложиха заглушители.

— Страхотно! А сега какво, Шерлок? — рече Блеър, без да изпуска от очи приближаващите убийци.

Броди я сграбчи за китката и я поведе към оградата в дъното на уличката. Качи се на една кофа за боклук и бе поздравен от огромен котарак, който изсъска раздразнено и показа зъби, преди да офейка. Помогна на Блеър да се качи до него. Тя се обърна. Онези вече спринтираха с насочени към тях оръжия. Броди рязко я завъртя.

— Простете на грешника, първожрице — рече той, постави длани на задника й и изсумтя, докато я повдигаше да прескочи оградата.

Чу се приглушен изстрел. Броди усети как горещото олово профуча край дясното му ухо. Втори куршум изби искри от кофата непосредствено до краката му. Метна се през оградата.

Двамата скочиха на калната земя от другата страна. Броди огледа района. Намираха се в гробище за автомобили. Пред тях се издигаха редица след редица скелети, образуващи истински лабиринт; навсякъде се виждаха стени от ръждиви купета. В далечината имаше телена ограда с капаци на джанти отгоре, които проблясваха на слънцето. Отдясно се чу ръмжене, което приближаваше стремително.

— Господи, как мразя бойните кучета!

— Тичай! — изкрещя той и повлече Блеър след себе си.

Побягнаха с пълна скорост, провирайки се между купчините брони и стари двигатели.

— Насам! — викна Броди и посочи към булдозера, паркиран на десетина крачки от тях.

Някъде отзад се чуха напрегнатите викове на убийците. Ръмженето и тежкото дишане на добермани и ротвайлери се чуваше от доста по-близо.

Броди се обърна точно навреме, за да види как водачът на глутницата скача високо, направо към Блеър. Измъкна беретата от кобура на рамото си и блъсна Блеър настрани. Стреля два пъти, докато кучето прелиташе покрай него. Квиченето на добермана удостовери, че е улучил. Блеър стоеше неподвижно и се взираше в мъртвото куче в краката си. Втори четирикрак звяр се хвърли към нея. Когато стоманените зъби от беретата улучиха широките му гърди, кучето заби предни лапи в земята и се преметна презглава в облак прах. Тя продължаваше да стои вцепенена, а двукраките нападатели вече изскачаха зад ръждивата стена. Броди я блъсна към булдозера. Двамата се скриха зад тежкото гребло.

— Пази си главата! — викна той на Блеър, когато тя се опита да надникне.

— Няма да посмеят да стрелят като в Дивия Запад в центъра на Лондон — отвърна му тя.

— Много ли си сигурна?

Куршумите забарабаниха в оглушително стакато, улучвайки прикритието им.

— Добре дошла в Дивия Запад, сестро! — извика той, докато надзърташе навън и отвръщаше на огъня.

От дъжда куршуми по стоманата ушите на Броди писнаха.

— И какъв е планът ти, стрелецо? — с пламнали от гняв очи попита тя.

Броди изчака залпът да утихне, стреля два пъти и отново се скри. Бръкна под крачола си и извади един SIG-P250 с лазерен мерник. Вкара патрон в цевта, включи лазера и метна пистолета на Блеър.

— Хайде, скъпа, просто насочваш червената точка към мишената и натискаш. Имаш петнайсет патрона, така че се забавлявай.

Без да отговори, тя застана на четири крака и задникът й докосна бузата му, докато се обръщаше. Запълзя на лакти към ръба на греблото. Зае позиция и погледна към Девлин.

— Привличай огъня, смотаняко! Аз ще се погрижа за останалото.

Зелените й очи бяха като горящи кинжали. Той поклати глава. Отиде до другия край на греблото, свали сакото си, окачи го на една тръба и го вдигна нагоре. Куршумите моментално превърнаха фината тъкан в парцали. Залпът спря.

Блеър се изправи, хванала с две ръце пистолета, и насочи червената точка на лазера към единия от двамата стрелци, които бяха изскочили от прикритието си да убият сакото на Броди. Стреля два пъти; първият куршум отвори дупка в челото на мишената, а вторият го улучи точно в слънчевия сплит. Другият нападател се вцепени с пистолет в ръка, не вярвайки на очите си. Преди да успее да реагира, Блеър изстреля трети куршум в неговата посока. Розово облаче изригна около главата му, заблестя на ярката светлина и се задържа за секунда във въздуха, след като тялото се бе свлякло на земята. Блеър приклекна, завъртя се и опря гръб в греблото. Държейки пистолета с дулото нагоре, успя да си поеме дъх и се усмихна.

— Двама по-малко, остава един.

Броди я зяпна с увиснала челюст. Зад себе си чу зловещо ръмжене. Рязко се завъртя. Преследвачът стоеше зад тях, насочил пистолет право в главата му. „Кучият син е успял да ни заобиколи.“ Но ръмженето не идваше от стрелеца. Броди вдигна очи. На около шест метра над убиеца се мъдреше гигантски ротвайлер, кацнал на самия край на ръждиво купе. В очите му гореше адски огън; устните му, дръпнати назад, разкриваха блестящи зъби. От устата му се стичаха лиги. Звярът неспокойно се размърда напред-назад и изкривеният метал заскърца. Броди пусна най-широката си усмивка.

— На твое място бих се махнал оттам — каза той на убиеца.

— Затваряй си плювалника и хвърлете оръжията! — отвърна онзи и насочи пистолета към Блеър.

Броди сви рамене и му прати въздушна целувка. Убиецът го изгледа объркано и в същия миг очите на ротвайлера проблеснаха. Звярът скочи. Стовари се с цялата си тежест върху гърба на убиеца и го повали. Онзи инстинктивно натисна спусъка. Куршумът профуча покрай бузата на Броди и рикошира сред искри от греблото точно до ухото му.

Ръждясалата кола изскърца и полетя надолу към кучето и убиеца. През облака прах, вдигнал се от падането на двата и половина тона метал прозвуча писък. Двамата се изправиха и се изтупаха. Носът на Блеър беше набит с прах. Не успя да кихне нормално и произведе приглушено писукане. Броди се опита да не се разсмее, но не успя да се удържи.

— Много смешно, няма що. — Но още докато го казваше, на лицето й се появи усмивка. — Можеше поне да предложиш носна кърпичка на дамата.

Той потупа джобовете си и сви рамене.

— Изгубих я в кръчмата, забрави ли?

Тя го изгледа кръвнишки. След известно лутане из гробището най-сетне стигнаха до портала.

В далечината се чу вой на сирени, който приближаваше. Блеър му подаде пистолета с дръжката напред. Той се усмихна и поклати глава.

— Задръж го. Може да ти потрябва.

Блеър грейна и пъхна лекото оръжие в джоба на сакото си. Изненадващо го сграбчи за реверите, притегли го грубо към себе си и го целуна по устните. Нейните бяха топли и влажни. Макар че бузите й бяха покрити с мръсотия и косата й бе като гнездо на плъхове, парфюмът й изпълни сетивата му с аромата на рози, примесен с пот и страх. Пусна го също така внезапно и се дръпна назад. Обърна се и излезе през отключения портал. Броди остана неподвижен за момент, загледан след нея. Усещаше, че хлътва по тази жена, а това неизбежно щеше много да усложни нещата. Излезе на тротоара и махна на едно такси. Отвори задната врата на малкия черен автомобил.

— Скачай вътре, Блеър.

Тя го изгледа объркано и отстъпи назад.

— Оставам с теб — рязко заяви тя.

— Не — отвърна Броди и поклати стеснително глава. — Тук се разделяме.

— Значи станалото току-що… не означава нищо за теб — рече тя, отметна кичур коса и го изгледа свирепо. — Имаш си момиче на всяко пристанище.

Броди преглътна с мъка.

— Именно заради станалото смятам, че твоята част приключи. Отиваш в апартамента си и залостваш вратата. Ще пратя някой да те наглежда.

Направи й знак да се качи в колата. Тя отстъпи още крачка назад.

— Не се ласкай, мистър Девлин. Целувката беше само импулс. Не съм имала предвид нищо, по дяволите.

Броди я зяпна за момент, след което се качи в колата.

— Идвай, ще те хвърля.

Тя се завъртя на токчета и закрачи по тротоара. Заръмя.

— Броячът цъка, шефе — обади се шофьорът.

Броди въздъхна, изруга под нос и затръшна вратата.

— Май й трябва верига с топка накрая, а? — каза шофьорът, докато потегляха.

Броди мълчеше мрачно. Чувстваше се като абсолютна гадина, но знаеше, че постъпва правилно. Идеята на Къмингс да използва Блеър за примамка на Гант не му хареса още от самото начало. А вече знаеше, че е хлътнал по нея и просто не може да рискува да я излага на още опасности. Болезненият спомен за последната жена, която бе позволил да бъде използвана по подобен начин, споменът за жената, която бе обичал толкова силно, картините на бруталното й убийство и тялото й, проснато в локва кръв, все още бяха живи в ума му.

Гласът на шофьора го изтръгна от унеса му.

— Най-добре я остави да похойка малко. Ще се върне, ще видиш. Скоро пак ще си играете.

Блеър спря и се обърна. Бузите й бяха мокри от сълзите и топлия дъжд. Загледа се с копнеж към отдалечаващото се такси и грубия американец, който се изпаряваше от живота й. Тропна с крак.

— Гаден янки. Надут самодоволен пуяк.

Дъждът се засили. Проблесна мълния, последвана от глух тътен. Прегърби рамене и вдигна яката на сакото си. „И сега какво?“ Мислите й се насочиха към брат й и я побиха студени тръпки. Пъхна два треперещи пръста в устата си, изсвири и махна на минаващото такси.

— Накъде, госпожице? — попита шофьорът, когато Блеър затръшна вратата след себе си.

— Към Британския музей — чу се да отговаря тя. — И по-бързо.